"С дъх на череши..., или за нас - другите..."

Разбира се, че си чела, всички истории дотук са от гнусни по-гнусни. Какво се правите на много деликатни? Нарочно така описах нещата, дано на някоя й светне как изглежда в очите на хората и ако не се засрами, то поне да си трае.

Ти не пишеш като да си се засрамила. Пък искаш нас да засрамваш.

Мен не ме мисли, гаджето ми е съпруг от доста години и оттогава до днес не са ми нужни черешови тръпки с други мъже. Разбира се, че мога да говоря за морал.

Лиляна, звучиш като Миглена Ангелова в пик-а на критическата. Е, признавам ти го, биеш я по злоба. На Янечек се възхищавам, даже ще я попитам как е станало, но на ЛС, че ако се навие да ми каже, ти ще се включиш с бееееезкрайната си компетентност, ще ни кажеш колко нищо не разбираме и ще захванеш да изнасяш уроци, че после и пари ще поискаш. Тц, мерси!

Много съпрузи преди пак са били съпрузи, но на други

Надявай се твоят човек да е от тях, но мисля, че бъркаш малко туризма с емиграцията. Женен мъж не знам как се сваля, защото с такива никога не съм се занимавала и няма да се занимавам, аз съм от старомодните жени, за които бракът е свещен и да разделяш туй, що Бог е събрал, е много лошо дело. Но за всеки случай не си мисли, че като си много разкрепостена и безморална, че се и хвалиш с това, си много привлекателна за брак. На мъжете тези неща също са им ясни, затова някои винаги ще са на второ място и за малко.

Споделянето в анонимен форум не знаех, че е хвалене. Ако си достатъчно интелигентна и прочетеш първият ми пост и последният, сама ще се сетиш за някои неща, но щом продължаваш да ги коментираш, и да се сетиш и да не се, ще е безпредметно да обяснявам. Момичето е задало темата, аз съм споделила. Казала е, че не е място за съдене, но явно вие сте безгрешни. Пишете по едно житие и сте готови за канонизация. Лилето, ако каже, че е девица няма да го подложа на съмнение.

Дали по стечение на обстоятелствата, или по друга причина, и аз имах възможността да вкуся от тези "дъхави" череши. Това, което са написали другите, го изпитах и аз - опиянение, пеперуди, отслабване, енергичност, нищо че почти не спиш и не ядеш, тичане един към друг, тръпка, всичко най-прекрасно. Докато, разбира се, не изтрезнееш. А няма начин да не изтрезнееш.
Може би на любовниците, които са свободни, им е по-лесно, защото те не се замислят в какво се забъркват, те вероятно не могат и да го осъзнаят напълно, защото те поне вкъщи няма нужда да мълчат/лъжат, ако им бъде зададен неудобен въпрос. Помислете си, една такава "връзка" означава да не можеш да си оставиш дори телефона без надзор.
Когато настъпи моето изтрезняване, всъщност остана едно чувство на погнуса от моята "нова" същност, която беше толкова изпадала, че намираше всякакви оправдания за гнусните си постъпки. А тези постъпки няма как да са елегантни и възвишени, когато се основават на лъжи, криеница, тайни смс-и, разговори и т.н., колкото и да са тактични и никого ненараняващи.
Да, интересно е, като всяко ново и забранено нещо, но до време. Но освен това е унизително за онези, които неволно са въвлечени в тази игра, а именно законните половинки на главните герои. Унизително и за хората, които твърдят, че са достойни и почтени личности, да кроят тайни схеми как и кога да осъществят това "общуване на високо ниво".
Аз лично го разбрах по трудния начин.
По повод доводите, че някои хора имат нужда от такива емоции, за да се чувстват по-щастливи и в хармония със себе си, мога да кажа, че аз също имам огроооомна нужда от нови, положителни и разтърсващи емоции, за да се чувствам жива. Сивото, еднообразно ежедневие ме убива. Но и гузната ми съвест, съчетана с отвращение към самата мен, също ме убива .  Краткотрайното щастие беше уникално, но прекалено краткотрайно. Освен това имам известни съмнения, въпреки че това никога не е показвано или казвано директно, относно "красотата" на начина, по който мъжете възприемат жените в ролята на любовницата.
Какъв е моят избор оттук нататук - ново хоби, което да ми носи нужната доза емоции, например някакъв вид спорт, танци, излети, въобще физическо изтощение да има. Тогава мозъкът ми е по-малко склонен да се занимава с глупости. По възможност екскурзии на нови и непознати места, курсове, общуване с нови хора, но на нива, приемливо за моя и обществения морал. 
Така че момичета, от скромния си опит мога да кажа, че е по-добре човек да се опита да запази достойството си и да прояви уважение както към себе си, така и към човека до себе си (това за омъжените). Никой не заслужава горчивината на "презрелите и вкиснали череши, на които отдавна им е минал сезонът".
И въпреки всичко се надявам аз да не се оказвам никога от другата страна - на "мамената съпруга", особено пък що се отнася до паралелни връзки и други подобни, свързани със системни лъжи. Ще се почувствам предадена от най-близкия си човек.

  хареса ми !!! Много точно казано без да го раздаваш "учителка".... Не съдя никой и никога няма да го направя!

Колко се изкривиха нещата   ...значИ.

Вместо да се хвалим с добри , обични партньори , любими се хвалим с изневери , любовници , забежки   и прочее .

Нещо съм кривогледа или ?!

Ок , случва  се изневяра , сеХ , любовник   но защо това вече е повод за хвалба , гордост ?!   Не разбирам .
Ок сподели , случило ти се е , изживял си тръпка , гот е било   но защо ,  каква е тази нужда да се хвалиш с това    да говориш за това с такъв патос , радост , компот от череши . Разбира се не трябва да си посипвате главите с пепел , ама все пак ......
Фу не знам ..........




Нещо за разведрявне  









Alba Y

С тази разлика, според мен, че при италианеца е "мама", а при българина - "себе си и собствения си гъзец".

 Много ми хареса това, което си написала. Да разочароваш сам себе си е по-лошо отколкото да разочароваш целия свят.

Що? У ваше село презервативи не се ли продават?

 Четейки тази тема на човек да му се приииска да е любовница, или да си хване такава. Съпругите си изпуснаха нервите, станаха вулгарни, то мъзгясали гащи ли не бяха, ла*на ли не бяха, воня ли не беше. Толкова неудовлетвореност и негативизъм струи от тези постове. Само Човечето запази добрия тон, от нейните постове, дори да е в опозиция на автора винаги личи, че живее в хармония.