Новата Година весело да отпразнуваме,че с ЮЛСКИТЕ бебоци на лято ще будуваме

Не, не има време за пола, просто гадая, но не ми се връзват нещата, на мен ми е първо и ще се радвам и на момче и на момиче, само да е живо и здраво

Май всички си имаме обичайните притеснения - добре ли е бебето, расте ли, отговаря ли си на седмиците...
Преди 10 дена бях на преглед, а ми се струва, че от месеци не съм виждала мъника. С нетърпение и мъничко страх чакам 6.01 - тогава ми е бхс-то и фм.

На мен бхс и фм са ми утре. Тръпна като ученичка на първа среща сигурно и тая вечер няма да мога да спя
Ще се шият гоблени посред нощ ми се струва

Добре дошла, Бо-бо!

Момичета, аз това за загрозяването и оглупяването на шега го казах  Ама пък съм си искрена, че искам момиче. Просто не си представям как първото ми дете ще е момче и много ме е страх. Най-вече от това да не стане залепен за полата на мама мъж  ММ иска пък момче и в къщи това си е вечния спор - на нея или него да говорим на човечето в корема ми  Все един много щастлив ще има после де 

Не един, двама много щастливи ще има
А това дали ще е залепено за полата на мама, зависи само от мама. И е опасно не само ако е момченце, но и ако е момиченце.
Моето е много привързано към мен и към баща си, постоянно ни търси, но това е нормално, първо защото все още е малък и има нужда от ласки и второ защото никой не ми е помагал в гледането. Дори и за два часа.
Но се опитвам да го възпитавам да има и да изказва мнение, да се обслужва сам да не търси прекалено често често одобрение. От тая гледна точка не смятам, че ми е залепен за полата, а че развива паралелно с чувство на обич и уважение и чувство за самостоятелност.

А пък се обзалагам, че като видиш мъничкото вързопче, ще му простиш на мига, ако е момченце    

Сигурно ще съм безумно влюбена още като почне да ме подритва в корема, ама това е една друга тема  Засега се поддържа едно разумно ниво на спор на тема пол в семейството 

За отглеждането - страх ме е от години как от една топка клетки първо трябва да сътворя човек, а после и да го възпитам да прилича на такъв и да излезе нещо от него. И просто си ме е страх, че ще ми е трудно с момче. От там тръгва всичко. Абе пъзла съм още с първото, после ще съм по-отракана 

Това все едно аз съм го писала. Мноооого исках момиченце. От чист егоизъм, че се отглеждат и възпитават по-лесно. А и защото най-жалкото нещо, за което се сещам е мъж - мамино синче и мухльо. И ужасно ме беше страх дали ще се справя с възпитанието, като се знам каква съм разглезваща и как не устоявам на детски сълзи. И затова исках момиченце. И имах късмет! Момиченцето и да е мъничко глезено, по-бива. Нали всички сме принцеси.

Обаче сега съм добила смелост и ми се иска момченце. А и колкото и ММ да обожава щерката (живота си ще даде за нея, то се знае) и никога да не си го признае в прав текст, знам че му се иска и момче. Повечето са така. Името, гордостта и разни там други неразбираеми за нас щуротии.

Миналата бременност 1. имах косми по корема, уж от тестостерона на момченце - грънци! 2. Бях качила само на корем - уж мъжки корем - грънци! 3. Нямах никакви пъпки, петна и т.н. - "сигурен признак" за мъжко чедо - грънци! 4. Бебето ме побъркваше с ритници - футболист щял да бъде - грънци!   Така че, само глупости!
Вчера у нашите баба ми ме наръси със сол по косата, за да ме дебнат какво съм щяла да си пипна първо. Много им се ядосах. Бива, бива суеверия, ама това, без да ме питат...

Каквото е и да е, само да е здравичко!
И аз имам разни страхове. Например като някой ден не изглеждам с толкова бременно коремче като предишния... И като не ме рита все още. Не че като почне я няма другата истерия "днес 6 часа вече не го усещам", ама все пак. Все си повтарям, че няма смисъл от тревоги за неща, които не зависят от нас. Пия фолиева, грижа се за себе си и тялото си. Това е. Другото е Божа работа.

Во-Во, спокойно, нареди се на опашката на притесняващите се. И моето голямо момиченце е Калина. ... Ха, вече е "голямото" дете   Добре дошла!

wood-nymph, стискам палци за ФМ днес!

Здравейте!
Отдавна не съм писала, но толкова празници. Изкарахме ги прекрасно с роднините си.
При мен всичко е ОК. Чувствам се добре.
Преди Коледа съобщихме на дъщеря ни. По рано не искахме, защото знаехме, че ще се похвали в цялата детска градина.  Много е щастлива, само за бебето говори и ме гушка и целува по корема 

За пола-и аз с първата бременност много исках момиче. И сега, пак искам принцеса.  Мъжа ми ме изненада, като каза, че и той иска момиченце. Но пък Марина (дъщеря ни) иска братче. 
Аз имам предчувствие, че ще е момче, но най важното е да е живо и здраво.

Благодаря ви за хубавото посрещане в темата 

Аз днеска бях да си подновя болничния като си мислех, че само за 29-30.12 ще е от старите бланки, а докторката ми каза, че може до края на януари да ми напише
Аз мислех, че на 5.01 трябва да ходя за електронен.
Но днеска беше някаква лудница при гинеколожката. Не си представям на 5.01 какво ще е !!!
Добре, че ще си взема болничния от регистратурата.

Ха добър ден и от мен,сутринта пак не успях да пиша и тук,гледам пак за пола се говори,и мен вече ме загриза любопитството ,но едно по едно всички ще се покажат,нека си оставим още малко време на съмнения и гадания ,поне мен няма кой да ме тормози със суеверия,но мъжа ми го усещам че иска момиченце ,ще видим, които каквото си няма
wood-nymph чакаме да разказваш днес за ФМ,много съм любопитна ей
Да ви кажа и аз си мислех какво ли не за момченцата, но като си гледам трите бесни племенички,бесни меко казано ,моя син е най-кротък и толкова послушен,на мама ангелчето ми е той,ако трябва да съм честна не съм съгласна че момиче се гледа по-лесно,докато са съвсем малки може би няма кой знае каква разлика,но после да ги мислиш тези моми,мали ,мали,а се почва дрехи ,обувки,гримове. Момчетата също си имат косури,но всичко е до това родителите как си възпитават децата а и те самите какви хора са,че децата са си наши копия все пак,моя хич не ме търси ,седи с всеки с  който го оставя,на яслата дори не се е разплакал нито веднъж въпреки моите страхове защото и аз го гледам абсолютно сама,няма баби и дядовци никой няма,та и до характер си е де. Абе детето си е дете,няма значение какво е в момента, който го погледнеш след като си го носил 9 месеца и си изтърпял всичко с раждането му ти става толкова хубаво че хич не ти идва на ум какъв му е пола

Момичета да се похваля и тук току що си записах час за ранния БХС,както се чудех ,чудех и си викам ооо не ми се чака края на Януари да си видя бебочето. Записах се за 06.01. тогава ще съм в 13с. и 4 дни тъкмо преди крайния срок при д-р Славкова във Фемина,дано ми допадне колкото и другите момичета. А вече няма търпение,сега сън няма да ме лови една седмица 

Браво, каква страхотна тема сте направили. Много време не бях влизала и така приятно ме изненадохте.

Да пишеш като мине, аз също съм при нея на 8ми.   

Привет  

Гледам полове обсъждате  - ами на мен двете ми бременности са различни, предния път никакво гадене нямах, бях в чудесно състояние на духа и настроение...тази бременност докъм 10-та седмица дори от климатика ми се гадеше, определено бях по-нервна, избухлива...От първата ми бременност резултатът е момиченце, а сега пак натам се е очертало   Ясно е, че от бременност до бременност няма общо и това не зависи от пола.
Пъпки и сега и предния път нямах, петна също...познавам две момичета с различни полове с маски на бременността, така че отново е въпрос на организъм, кожа, хормони.

Коремът ми предния път беше "типично женски" - широк, по-разлят, ще видим сега, но ми се струва, че ще е същия. Някак имам чувството, че това зависи от структурата на жената, а не от пола.

Яденето на сладко е единственото нещо, което ми се припокрива със суеверията. Значи аз съм човекът необичащ сладко - до първата ми бременност сигурно бях изяла два шоколада на кръст в живота ми, но в момента в който забременях, започнах ежедневно да се прибирах с по един бял шоколад от работа   Сега е същото, дори имаше период, в който само от шоколад не ми се гадеше  

Иначе и аз и половинката ми и сега искахме момиченце, както първия път. Първия път не давах и дума да ми се каже, че има шанс да е момче и се вбесявах на разни хора и разни суеверия. Бях толкова сигурна, че ще е момиче    Сега ...някак като видях теста и почнах повече да си представям момче, въпреки че не съм преставала да искам момиче. Но в последно време повече визуализирах момиче и ето  

А приказките от сорта на "момиче по-лесно се гледа", нямам никаква представа на какво се основават. Веднъж зачекнах една позната защо смята така и ми се обясни за проблема с половите органи на момчетата, което ме срази - та и при момиченцата има вероятност за същия проблем. Та с две думи, считам, че това е глупаво да се твърди.

За д-р Славкова, както писах във ФБ - и моята първа ФМ беше при нея. Доволна съм, много сериозен лекар, гледа подробно всичко, внимателна е и вижда пола, така че смело   Препоръчваха ми я мои приятелки, следящи се при нея. Сега дори обмислям пак да отида началото на януари до нея, за да може да ми успокои и последните 5% относно пола  

И аз искам да започвам ясно да усещам бебето - усещам го от 10-тина дена вече като бълбукане, но е много леко, като легна най-вече и съм в пълен покой. Искам да знам, че нещата са наред, въпреки че съм търчала по спешност до МД за тонове, че "не го усещах"   Всеки период си има своите притеснения, това е ясно...

Лека нощ!

Така, ФМ мина, всичко е супер. Има си всичко, което трябва да има. И май пишка си има, но лекарката каза, че на тоя етап не може да е 100% сигурна. Показа някакво възвишение между краката и каза, че обикновено е така ако е момче. Естествено, каза, че има и изключения... Някак си ми олекна, макар да се надявах на момиче. С момчето все пак всичко ми е познато. Пък и живот и здраве, ще ми доведат дъщери . БХС-то ще излезе след празниците и ще ми се обадят, за да ми кажат резултатите.

От болницата и персонала съм много доволна, много внимание и време отделят. Предния път се следих в Токуда и имах усещането, че малко ме претупваха...