Новата Година весело да отпразнуваме,че с ЮЛСКИТЕ бебоци на лято ще будуваме

Добро утро ,сядам пак с кафето,че след малко ще водя сина ми на лекар заради кашлицата,дано се опави до другата седмица , че съм на консутация,а поликлиниката е на другия край на града,не ми се иска да го мъкна с мен.
Помпа аз не съм ползвала,купих една от 5 лв ,само първата вечер като се върнах от болницата ме заболяха и почти нищо не можах да направя с нея,после след топъл душ цедих на ръка колкото да спре напрежението и това беше,малкия си сучеше много хубаво и не ми се е налагало да цедя изобщо ,нито да се запасявам,кърмих го до година и 2 месеца и той сам се отказа,после не съм си спирала кърмата тя си спря естествено и така,много се надявам и сега да стане така естествено с кърменето и да нямам проблеми,но ще видим. Колкото до книжките ще ми е интересно да ги чета , но след като съм минала по този път ми се струва излишно,пък от болницата миналия път се върнах с една камара ,които още пазя.

И аз ползвах същите помпи, но пък при мен беше точно обратното. Много трудно и ме болеше с Авента, а с електрическата на Медела направо се родих. Много дълго я ползвах. И аз ще гледам този път да не я вкарвам в употреба.


fashionmama наистина звучи лесно, това, което описваш за пелените. А когато има и ако, предполагам, че ги изплакваш, нали, преди да ги събираш за пране?

Момичета, вие имате ли притеснения преди ФМ. По принцип тази бременност съм много по спокойна и не се вкарвам във филми, обаче утре съм на ФМ и започна да ме обзема едно притеснително чувство.  
И друго да ви попитам. Имате ли болки сутрин от двете страни на тазовите кости? През нощта като ме заболи от едната страна, се завъртам на другата и после пак. И сутрин като стана си ме наболява, докато се раздвижа.
С първата бременност пак си ме болеше, но започна към 7-8 месец.

[/quote]И друго да ви попитам. Имате ли болки сутрин от двете страни на тазовите кости? През нощта като ме заболи от едната страна, се завъртам на другата и после пак. И сутрин като стана си ме наболява, докато се раздвижа.
С първата бременност пак си ме болеше, но започна към 7-8 месец.

[/quote]

 ninand, и на мен сутрин ме болят тазовите кости, случва се от около 4-5 сутрини и минава само като се раздвижа, веднъж се случи и при среднощното ставане до тоалетна пак да ме боли, и аз като теб си мислех не е ли рано още повече че за мен това е първа бременност

Добро утро!

Връщам се от жк, всичко е наред, малко контракции видя док на ехографа, но нищо страшно. На всеки ехо ми показва че съм 3-5 дена по-напред..
Малко ме смути, че иска да ми прави ЧПВ тест, заради предишните ми проблеми, за да се презастрахова, а никак не ми се влиза пак в такива разправии. Ще го мисля...

Помпа ползвах на Авент - в началото имах голяма нужда от нея, преди бебето да започне да суче повече, защото гърдите ми ставаха на буци. В началото помпата си ми беше спасение. Ок. месец и нещо след раждането, забравих за съществуването й. Кърмих до 1 г. и 3 м.

ninand - боли ме таза адски много, предния път започна на по-късен етап, а сега от средата на 3 мес. Нощем като стана ходя като патица. Помня предния път на морето едвам ставах от пясъка, но бях в 6 месец тогава...Док каза да почна йога или плуване за раздвижване. Мисля и невробекс да взема, предния път пиех незнам с какъв ефект.

Аз пък с помпите хич не успях да се спогодя... Имах и на Авент ръчна, и най-обикновена за 10 лв от аптеката - нищо не излизаше. Винаги съм се цедяла на ръка и така нямах проблеми. Моята дъщеря в началото беше доста трудна с кърменето, че хич не искаше да захапе и само плачеше и стоеше с отворена устичка, като някоя риба на сухо беше милата. Но успях да се преборя с куп усилия, че и силиконови зърна купувах, защото ми бяха разранени моите и направо кръв течеше от там... Кърмих година и 2 месеца, трудно я отбих, защото обичаше да се буди по 10 пъти на нощ и да суче  И след това дълго време кърменето ми липсваше  Много се надявам и този път да успея да изкарам поне година, защото кой каквото ще да ми казва, за мен по-полезно няма. Мартина е пила антибиотик един-единствен път досега, а е на 6 години и половина (да чукна на дърво) 

Болки в таза нямам и не помня и предишния път да съм имала. Но пък помня, че последните два месеца така ме боляха ставите на пръстите на ръцете, че не можех да ги свивам, докато не мине някакво време и да ги раздвижа. Нощем като ставах да пишкам, си отварях вратата по особено смешен начин 

Добрутро! (то стана обяд, аз още съм по пижама, хах)

Не знам за таза, аз в кръста почнах да имам болки и съм станала като някоя баба, малко да се застоя на крака и веднага ме схваща отзад. Отделно имам сколиоза на гръбнака от след раждането и очаквам тази бременност като понапредне тумбакът да си имам сериозни проблеми. Също някой път имам болки ниско долу и се шашкам, обаче си минават сами след известно време. Оф, кога ще дойде 12-ти да ходя на преглед и да ми кажат, че нищо ми няма и че само съм малко бременна...

В началото си беше тегаво много кърменето и при нас - едното ми зърно беше някакво вдлъбнато, и още на 4-ия път започнаха рани, рагади, болки ужасссс. Силиконови зърна и аз ползвах, но бебето ревеше като ги сложех. Абе омагьосан кръг, незнам какви сили са ми помогнали да продължа да кърмя тогава.
С помпата се справях, но не успявах да изцедя някакви огромни количества, а пък бебето успешно се хранеше. На ръка така и не се научих да цедя....

За мен също кърменето категорично е много важно. Някак имам примери около мен на деца, хранени с АМ и често боледуващи, а дъщеря ми е здрава, минава леки настинки и така. Незнам дали на това се дължи изцяло, но е факт. Танче и тя има само един АБ досега.

Здравейте дами,аз само ви чета и се чудя май  на повечето от вас им е втора бременност ,което е добре поне знаете какво да очаквате.Та се чудя дали нещо не съм наред с главата,защото не се вълнувам много от бременността си,може би защото е нещо ново за мен,не знам но дори не съм решила при кого да се запиша  за ЖК.След няколко дни имам изпит и сега само и единствено мисля за него и другото нещо на което се мъча да намеря отговор е как да се справя с притеснението което ме очаква на изпита,досега не ми се е налагало да се справям с него просто си се побърквах от притеснение и толкова,но немога да подложа бебето на толкова адреналин  Хубав ден от мен 

Не е нещо лошо ако не се интересуваш толкова много и не си превъзбудена, но все пак е важно да ходиш редовно на прегледи, да не пушиш и пиеш, общо взето вредни неща за бебока. Явно имаш много лека бременност и затова още не си усетила трепетите. Аз също съм с първа бременност и първоначално бях в шок, после в еуфория, а сега ми е нормално. Ходя си на прегледи, сега ще се запиша за ЖК. Не се притеснявай, сигурно си още в началото, мине ли малко повече време и ще започнем да усещаме повече неща и повече да се вълнуваме и притесняваме

Не се притеснявай Емануелка - в началото е малко странно. Поне на мен (първа бременност ми е). Ходя на прегледи, не пия, не пуша, внимавам какво ям, пазя се от настинки, не вдигам тежко... Ама някак още не съм го осъзнала напълно. В смисъл, на теория знам, че съм бременна, ама още не мога да го възприема съвсем. Май звуча откачено Колкото до изпитите - нормално е да се притесняваш за тях, но не откачай! И аз се притеснявах за всичките си изпити, но и си ги взимах всеки път. Чела си, ще го вземеш, а после ще се чудиш за какво си била толкова нервна  

Днес се записах на ЖК. Моята лекарка работи с доплащане и ми направи измерванията за ФМ... Нямам против попринцип, но смятам да си запиша час и при специалист (д-р Балев) за следващата седмица. Някак ми вдъхва повече доверие. Източиха ми не знам колко кръв за изследвания, вкл. и за БХС (доки ми попълни бланката и ме прати). С жената в лабораторията се хилихме - извади 6-7 епруветки да ги пълни, а аз се опулих и изтърсих "Е, стига бе! Ще ми остане ли кръв като приключите?!" Иначе бебо е добре, отговаря си на седмиците и всичко изглежда повече от нормално
Рапорт даден!

Оооо момичета като Ви слушам направо Ви завиждам. На мен ми предстои всичко това в понеделник. Наистина ли толкова много кръв взимат? Искам да минава всичко и да знам , че сме ок с бебо. И на мен ми е първа бременност и аз малко на шега е карам , даже в неделя бях в планината на поход в снега , на следващия ден така ме боля кръста , че щях да умра.

Абе, не беше чак толкова много, ама аз много мразя да ме бодат. Пък и действието се развиваше в 10 часа, а аз бях станала в 7. Три часа без кафе и храна са ми много. Вече бях започнала да откачам и кръвното ми беше започнало да пада. По-скоро се бях ошашкала да не ми стане лошо
Понеделник ей сега ще дойде и ти ще си минеш по реда 

И аз в понеделник съм от 10 на тия изследвания и преглед , доктора ми каза да стана в 9 , за да не усещам много глад , а относно кафето никога не съм пила и не ми липсва като напитка.

Ако можеш да спиш до 9 ти завиждам благородно! Вътрешният ми будилник е настоен за 6:30. Откакто разбрах, че съм бременна до по-късно от 7-7:30 не съм спала. Явно тренирам от сега
Моят преглед беше от 8:30, но докато ми напишат документите и ме види на ехографа стана 9:30. И после чаках пред лабораторията... И се проточи мнооого.
Аз съм с малко ниско кръвно и си го регулирам с кафето сутрин Необходимост ми е.

Ох, добре дошла в моя свят. Докато бях ученичка имах кошмари как закъснявам за училище, а като студентка как отивам на изпит и не съм чела нито един въпрос от конспекта. И всеки изпит се предхождаше от ужасни притеснения, свързани даже с физиологични неразположения, да не навлизам в подробности.
Е, с годините мааалко се превъзмогва, но не изцяло. Силноемоционалните хора май сме така.
Обаче появяването на бебето ми се отрази много добре - започна да ме е грижа много по-малко за маловажни неща като изпити, работа и т.н. И все пак, продължавам да се ядосвам и притеснявам повече от повечето хора. Затова и искам да изляза в болнични - работата ми много ме напряга и не мога да го контролирам, хем съм "гърмян заек" и ми е втора бременност.
Така че от опит знам, че съвети от типа "не се притеснявай, другото е по-важно", не работят.

За кръвта. И на мен ми източиха 2-3-4 епруветки, не гледах, защото понякога ми става лошо. Извръщам глава настрани.

Момичета, хич не се притеснявайте, че не се вълнувате достатъчно от бременността или нещо подобно. Вярвате ли ми, че до тригодишна възраст на бебка имаше моменти, в които я гледах и не можех да повярвам, че е моето детенце?! Не можех да повярвам как нещо толкова прекрасно е мое, и то без да съм направила кой знае какво. Не е като формираш сърчицето и дробчетата с мисълта си, то просто се случва. При мен поне майчинското чувство дойде постепенно. Разбира се, плаках от щастие, когато се роди и я обичах от първия миг повече от всичко на света, но с времето и грижите и всяко ново нещо, което тя правече и научаваше, я заобиквах все повече. Първите седмици ми минаха в неосъзната безсънна грижа - кърмене, памперси, къпане, пребличане и пак кърмене... на автопилот. И чак към края на първия месец може би осъзнах, че съм майка. И че това мъничко бебче в ръцете ми е вече неразделна част от живота ми, най-големият източник на радост и тревоги едновременно. Така че спокойно, има време, и вълненията ще дойдат.
...Да не говорим, че сегашната ми бременност тече някак "между другото", чак ми е съвестно към бебето, че не чета достатъчно как расте, как се развива.

Кира, браво да добрия отчет!