Здравейте! 
Нова съм в сайта (все още не съм мама, само да отбележа 
). Четенето ми е голяма страст (можете да ме броите към онези, които нямат против по цял ден да четат) и реших, че това е добро място, където да намеря още заглавия, които да добавя в to-read list-а в Гудрийдс. Никак не са малко, но... Колкото повече, толкова повече, нали така? 
Планове какво ще прочета през годината не мога да си направя, тъй като съм на настроения и, както често казвам, при мен това е доста хаотичен процес. Има хора, които започват поредица, завършват я (стига да е завършена и от автора, разбира се) и тогава посягат към нещо друго. Аз определено не действам така. Само един пример ще ви дам - приятелка ме накара да прочета първата книга за Хари Потър, когато бяхме... в 9-10 клас, може би. И познайте какво? Още не съм довършила поредицата (и нямам предвид само "Прокълнатото дете", даже мисля да не го чета). За сметка на това доста материал е минал през мен откакто прочетох 4-тата книга, което беше... Преди година, може би дори година и половина.
Иска ми се да ви кажа моето мнение за един роман, за който до преди няколко седмици не бях чувала дори, въпреки че е бил номиниран за награда "Хеликон". Може да предизвикам интереса на някого от вас и да реши да го добави в купчинката си за 2017 година.
Става въпрос за "Въртоп" на Теодора Бургуджиева. Романът е вдъхновен от действителни събития. Разказва историята на Мария и майка ѝ, които след държавния преврат, извършен в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година, са изгонени от дома си и интернирани в село Костен. Паралелно се запознаваме и с Йоан и Евстати - съученици и приятели в гимназията, които през есента на 1988 година отиват на задължителна бригада в същото село. В наши дни пътищата на героите се пресичат.
Въпреки че събитията са представени от гледната точка на жертвите на събитията от 1944 г., мисля, че никъде не прозрях злоба или омраза към насилниците в думите на авторката. Сякаш нарочно е оставила всеки читател сам да направи свои изводи и да прецени кое одобрява и кое - не.
Романът не е голям като обем и се чете леко, "на един дъх". Аз не съм запалена по историята и винаги ми е била един от най-скучните предмети в началното училище, а и в гимназията. Най-вероятно затова не съм запозната добре с представените събития. Тази книга обаче отново ми показа, че дори политическото минало може да бъде предадено по интересен, увлекателен начин, който да породи желание за получаване на повече информация. Избрах да прочета книгата по-скоро заради загадката около въртопа - подобни не съвсем ясни поне на пръв поглед истории винаги са ми били интересни и са ме привличали. Анотацията до някаква степен ми напомни за "Ритуалът" на Радко Пенев, която също с огромно удоволствие прочетох преди няколко месеца.
Бих препоръчала романа на всички, които искат да научат какво всъщност се е случвало след деветосептемврийския преврат, но историческите книги и учебниците със сухи факти са скучно за тях четиво и по-скоро ги приспиват. Това е една трагична и в същото време вдъхновяваща, красива по свой си начин история за силата на човешкия дух.
Пожелавам ви прекрасен и усмихнат ден!
Виж целия пост
Нова съм в сайта (все още не съм мама, само да отбележа ). Четенето ми е голяма страст (можете да ме броите към онези, които нямат против по цял ден да четат) и реших, че това е добро място, където да намеря още заглавия, които да добавя в to-read list-а в Гудрийдс. Никак не са малко, но... Колкото повече, толкова повече, нали така? Планове какво ще прочета през годината не мога да си направя, тъй като съм на настроения и, както често казвам, при мен това е доста хаотичен процес. Има хора, които започват поредица, завършват я (стига да е завършена и от автора, разбира се) и тогава посягат към нещо друго. Аз определено не действам така. Само един пример ще ви дам - приятелка ме накара да прочета първата книга за Хари Потър, когато бяхме... в 9-10 клас, може би. И познайте какво? Още не съм довършила поредицата (и нямам предвид само "Прокълнатото дете", даже мисля да не го чета). За сметка на това доста материал е минал през мен откакто прочетох 4-тата книга, което беше... Преди година, може би дори година и половина.
Иска ми се да ви кажа моето мнение за един роман, за който до преди няколко седмици не бях чувала дори, въпреки че е бил номиниран за награда "Хеликон". Може да предизвикам интереса на някого от вас и да реши да го добави в купчинката си за 2017 година.
Става въпрос за "Въртоп" на Теодора Бургуджиева. Романът е вдъхновен от действителни събития. Разказва историята на Мария и майка ѝ, които след държавния преврат, извършен в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година, са изгонени от дома си и интернирани в село Костен. Паралелно се запознаваме и с Йоан и Евстати - съученици и приятели в гимназията, които през есента на 1988 година отиват на задължителна бригада в същото село. В наши дни пътищата на героите се пресичат.
Въпреки че събитията са представени от гледната точка на жертвите на събитията от 1944 г., мисля, че никъде не прозрях злоба или омраза към насилниците в думите на авторката. Сякаш нарочно е оставила всеки читател сам да направи свои изводи и да прецени кое одобрява и кое - не.
Романът не е голям като обем и се чете леко, "на един дъх". Аз не съм запалена по историята и винаги ми е била един от най-скучните предмети в началното училище, а и в гимназията. Най-вероятно затова не съм запозната добре с представените събития. Тази книга обаче отново ми показа, че дори политическото минало може да бъде предадено по интересен, увлекателен начин, който да породи желание за получаване на повече информация. Избрах да прочета книгата по-скоро заради загадката около въртопа - подобни не съвсем ясни поне на пръв поглед истории винаги са ми били интересни и са ме привличали. Анотацията до някаква степен ми напомни за "Ритуалът" на Радко Пенев, която също с огромно удоволствие прочетох преди няколко месеца.
Бих препоръчала романа на всички, които искат да научат какво всъщност се е случвало след деветосептемврийския преврат, но историческите книги и учебниците със сухи факти са скучно за тях четиво и по-скоро ги приспиват. Това е една трагична и в същото време вдъхновяваща, красива по свой си начин история за силата на човешкия дух.
Пожелавам ви прекрасен и усмихнат ден!
- 
.
