Прави напук - как да противодействам?

И при нас влаковете са на почит. Има 4, има и дървени и пластмасови релси, мост с тунел, прелези, кви ли не красоти. Я кажи за този семафор, как го направи?

не съм го снимала, но е елементарен: от бял картон изрязах формата, в средата на кръглата част залепих червен кръг.
в другия крах пробихме дупка и с вакуумче го закачихме на огледалото. малко по-надолу сложихме още едно вакуумче, така, че семафорът да стои хоризонтално и да не пада надолу. подпира се на него. после сложихме едно въженце, за да го дърпа детето надолу и семафора се качва нагоре.
и като го дръпне и ние издаваме звуци; ту-тууу, пуф-паф и т.н.

ние имаме в трапезарията голямо хоризонтално огледало, което е на 1.70 височина, ама може и на вратата да се закрепи, просто на нашата врата не държи вакуумчето.

И на авторката белята-цапане с пантофки по чистите чаршафи, излезе нищо в сравнение с другите

Месечинка, не се задълбочавай толкова много. Ти не спирай да му правиш забележки, и да повтаряш, че не трябва да се прави това, но не се ядосвай Момчетата са палави по енергични.

Аз например не харесвам да се скача по леглата и дивана и всеки ден повтарям, че не трябва, но въпреки това, се случва.

Синът ми много обича, да скача на спалнята и да прави кълбета. Разбрали сме се за 2 пъти не повече.

Пусни на сина си реклама за почистващ препарат, на която има анимирани микроби и му кажи, че такива има и на пантофките, и че ако иска да спи с тях да продължава да ги изтрива от чаршафа.

Момичета дайте и на мен някой съвет,че и аз се хващам в моменти да ми кипи кръвта .Моята дъщеря е на 3 и също има това поведение на вечно отрицание,по цял ден иска да си сменя дрехите ,храни се когато поиска,не желае да дели играчките си всеки път с приятели,вика и крещи без умора,винаги прави точно обратното на това което и казвам!Не казвам че е демон,но просто има такива моменти,когато не се влияе от нищо което и казваме а започва да плаче силно и се тръшва и чак като види че нищо не е постигнала с плача за няколко минути става тиха  и се успокоява но не след дълго се повтаря същото.

Това все едно е писано за моята дъщеря! Абсолютно същата е! Аз доскоро като теб се ядосвах и си късах нервите, но вече се зарекох да не се впрягам толкова много. Гледам в такива моменти да се правя, че не й обръщам внимание и на нея скоро й омръзва и спира с магариите. Е, невинаги ми се получава номера, но вече имаме напредък.

Не знам дали е правилно да използвам чужда тема,защото още не мога да се ориентирам.

Имам по-голямо дете и бебе на 7м.Нямах проблеми с баткото докато не се роди бебето.Сутрин все с рев и писъци тръгва на градина - защо той да ходи,а бебето не? Защо бебето да е вкъщи,а той - не?
Няколко пъти лъже,че му е лошо и го връщат от градината.Не бях търсила съвети досега,но сега направо не издържам.Уж не е глезен,внимание и ласки не му липсват,но се държи ужасно.Знам,че реакциите са нормални след появата на бебето,но докога

eyes, това е най-нормална реакция.
представи си, прибираш се у вас и една жена стои на дивана. мъжът ти ти я представя и казва, че сега ще живее у вас.
ти би ли се държала както до преди това или ще имаш фаза на напасване?

много ясно, че детето не иска да ходи на градина. смята, че изпуска нещо. ти оставяш сама с бебето и го пращаш на градина.
все едно мъжът ти да те прати на работа и да остане сам с новата жена. ти как би се чувствала?

Много добър пример! 
eyes, едва ли някой може да каже колко време ще продължи това поведение. Според мен е индивидуално. Това, което можеш да направиш, а и предполагам вече си направила, е да обясниш на по-голямото дете ( но също така да докажеш с поведението си ), че любовта към него не е намаляла, че все още то е изключително важно за вас, а бебето, просто защото е бебе, не може само да се храни, облича, не може да отиде д отоалетната и затова се налага да правите всичко вместо него. Обясни на баткото, че вече е голям, но когато е бил бебе, сте правили същото и за него. И се опитай да отделяш време, ако не всеки ден, то поне няколко пъти в седмицата само за баткото, без бебето. Когато аз бях малко момиченце и ми се роди братче, родителите ми постъпиха така и подейства. Е, ревността понякога се появяваше отново, но също така си отиваше, щом усетя ласка. 

Обяснявам му постоянно.През седмицата не мога да му обърна много внимание.Майка ми го прибира от градината и остава за 1 час при бебето,а аз с него.После той си се занимава сам - рисува,оцветява гледа малко ТВ и така.Събота и неделя се занимавам изцяло аз с него и тогава няма никакви проблеми.Когато е вкъщи е много спокоен,дори като гледа,че се грижа за бебето.Мислех да не би проблемът да е в градината,а той да се оправдава с бебето,но питах и казаха,че там всичко е наред.Вече се замислям дали временно да не го спра от градина,но така дали няма да му направя мечешка услуга,не знам.

Благодаря Ви за съветите! 

 E*Y*E*S,
Така, както описваш проблемът изглежда не е в бебето, а в градината. Сякаш ти казва, аз ходя на място, което не е толкова хубаво, колкото това което се предлага на бебето. Може би ако обясняваш, че на бебето също му се иска да ходи там, но това е привилегия само на големите деца да има ефект. Но аз бих се опитала да разбера ако има нещо и в самата градина, което го тревожи.

Eyes, не знам на колко гдини е баткото, но ако донесе настинка/грип от градината, не те ли притеснява, че ще го предаде на 7 м. бебе? Аз би трябвало септември да родя и да имам батко на 2,5 г и новородено и не знам баткото кога да го пусна на ясла само заради това което би пренесъл.

Проблемът според мен не е в градината, както някой беше писал по-горе, а точно в ревността от бебето. Предлагам, ако има как, ти да ходиш да вземаш баткото от градина и да спазвате строг, само ваш си ритуал - например отивате до пазара да му купите някакъв плод, после пазарувате или минавате през кварталната градинка. Нека това време е само за вас и то извън къщи, без бебето. Ако сега го спреш от градина, трудно ще го накараш после да тръгне.

Здравейте!

Момче на 4 г. и момиче на 2 г. Сутрин стават дават и се биберони и на двамата с мляко с малко какао и сядат да гледат анимации, не и се дава а и не искат закуска. Преди обед излизат на разходка и игра на пясъчника и на люлката. Прибират се на обяд, обядват ако искат, ако не искат не обядват и лягат да спят. Момчето не остава момичето да спи и постоянно и говори някакви си неща. Ако продължи повече време момчето се премества в друга стая. След следобедния сън пак се дава мляко и пак се сяда да се гледа анимация. Тук е интересно, защото момчето иска да гледа едно, момичето друго. Момчето иска да се налага над всичко и иска всичко да е негово. Момчето даже удря и хапе момичето понякога. Когато си играят момчето командва момичето какво да правят. Когато ги викаш за обяд на масата, когато седне момчето идва и момичето. Майката я няма през цялото време. Прибира се вечер и момчето отива при нея след малко и момичето и се почва МАМО десетки пъти. Тя се опитва да приготви вечерята, а те до нея и досаждат и се почва големият рев. Тя закарва момчето в стаята му, той започва още по-истеричен рев. Колкото и да му повтаряш не прави това, не прави онова, не разбира. Когато сестра му си играе с Легото той отива и разваля строежа, тя гледа анимация, той отива и пуска друга. Един път го карам да начертае кръг, рисувам да му покажа, не не иска да нарисува кръг, само хаотично шарене. Момчето е с памперс следобяд и през нощта, не е научено да ходи на тоалетна, напикава се в гащите. Трудно му се разбира какво говори, но се разбира, познава животните, може да реди пъзел, азбуката повтаря негови си звуци, брои до 4 самостоятелно.

Има ли някакъв начин това момче да се откаже да иска всичко за него и да тормози майка си!?

Koй ги гледа тези деца?

Тук трябва да се намеси някоя институция, която се занимава с децата. Те са силно неглижирани.