

според моите разбирания и мама е човек и тя има нужда да отдъхне. Дори си мисля, че след това съм доста по- спокойна и себеотдайна. Радвам се, че и ММ мисли така, въпреки че след всяко мое излизане вечер следва фразата " това ти беше за последо, аз повече няма да ти гледам ревливото бебе"
След 3 дни ставаме на 5 месеца, така че прецених че е ОК т.к. вчера ми донесоха домашни картофчета, но са буквално 10 бройки т.к. са им измръзнали на балкона и са ми подбрали най-хубавите, а за нова партида ще могат чак след 2/3 седмици да отидат. Та сега чак се чудя дали мога да му запазя половинката, която не ползвам за утре (имам предвид не смачкано и смесена, а просто сварено ) или да варя половин картофче, а друггата половина да варя на следващия ден
до къде го докарах
Да пестя от картоф, ама като няма домашни от къде сега да взема, ако хабя по цял картоф на ден няма да ми стигна за седмица само на картоф, и седмица на картоф с тиква, както бях планирала.
Няма такъв шок и израз на лицето....смръщи вежди яко и после заключи устата, но после пък се отпусна и последните порциики ги приемаше съвсем охотно, все едно все пюрета е ял. Утре ще вдигна още малко и така. Аз му доядох остатъка от пюрето....ми не беше лошо, макар и без сол и захар и мазнина. Все пак е с доста млекце забъркано и то също придава вкус. Заснехме клипче разбира се
хванах се да чета тази книга за съня, която паулка препоръча. Там пише, че бебета над 4 месеца трябва да спят 12 часа нощен сън, което включва будене за храна за кратко. И реших да изместя банята в 8 и да го пробвам да заспи по-рано. След банята заспа без да яде и се събуди в 9.30. Дадох му да яде и го полюлях на люлеещия стол, задряма. Като го оставих в кошарата обаче се събуди. А в кошарата бях изравнила матрака, защото ми се струваше, че му е неудобно. Събуди се дреб, аз люшкам и шъткам, той ми се хили. В един момент реших да отида и да нахраня животните, защото котарака само ме обикаляше. Отивам и очаквам писъци - тишина. Върнах се, той зяпа в тавана в една точка. Започнах пак да люшкам, той ме гледа и пак се хили. Викам си - чудна работа. И го оставих. Седнах на леглото, където не ме вижда, и чакам писъци. Обаче тишина - той пак зяпа в тавана! И накрая започна да заспива! Изнесох се пълзейки и още спи!!! Направо съм в шок. Ще видим нощта как ще мине, но за пореден път се убеждавам, че родителите само се пречкат


) започнах да действам. Ще опитам да направя малка част от един какво си, после още малко и т.н. Всяко нещо приемах като предизвикателство и се чувствах доволна, когато свърша нещо, дори и частично. В момента ми се случват едни подобни случки, но гледам да ги туширам навреме. Мъжът ми има една реплика, която супер много ме дразни - Аз какво съм ти виновен, че не можеш да се справяш с децата си. Той го казва нарочно, защото знае какъв резултата ще има това. И мен ме дразни не, че го казва, а че е истина! Сега мисля, че разбирам повече драмите ти. Най-вероятно ти е криво, не защото свеки е видяла спалнята, а че ти не си смогнала да я оправиш. Аз бях свикнала да ме хвалят за всичко и когато започнах да се провалям още повече ме демотивираше това, че нещата няма да са перфектни и няма да получа похвала. Ох, имам много да пиша по този въпрос...
От днес съм на 90 дневната, но имам кураж, че ще удържа фронта, защото заедно с ММ я почваме. Само дето той няма как да яде същото за вечеря, каквото и на обед т.к. е на работа, но поне ще спазва вида храна. И той трябва да свали килограми, а няма никакво време за физическа активност. Като стане по-дълъг деня ще видим дали няма да се разхождаме заедно след работата му. Ще видим какъв режим ще имаме тогава
Напоследък решихме да къпем бебето през вечер и си е ОК. Няма промяна в съня му и режима му. Това вече втора седмица май го правим
Както казваме с ММ- деня за акане му е ден и за баня т.к. той ака през ден. Сега като вкарам тиквата сигурно нещата ще се променят
Сега му намачках картофчето и чакам да се събуди, за да направя и АМ и да смеся малко с картофа и да имаме втори ден захранване. Не съм мислила, че толкова ще се вълнувам от подобно нещо и се радвам, че почнах вчера, за да може и таткото да го сподели. 
, дано дойде утре. Че с този летен кош го завивам с едно одеало, което го слагам отдолу и го опаковам целия. Обаче нали има колани, и се чудя къде да ги сложа. И като го вдигна седнал, не мога да го закопчея
. Дано с чувалчето е по-лесно, че сега са големи гимнастики.
? Милото ми бебе, ще трябва да заспива само