Баба Зима вънка шета, Автустинчета ядат пюрета

Аз не знам колко имам да свалям, в началото на декември бяха 6 кг, но сега ме е страх да се претегля. Асти, май 90 дневната диета е ефективна, но ми се струва, че отнема доста време в готвене.

В момента изпълнявам ролята на шезлонг  дреб докато ядеше заспа в мен и не мога да мръдна   ще започна да го храня в неговия шезлонг!

Астинед, аз също искам още сега да виждам резултатите, а като се затопли да мога да си облека нормални дрехи, без да ми излизат паласките на д дънките и да навличам по 5 ката дрехи, за да прикрия грозно тяло.
Понеже това се очертава да ми е последното раждане съм твърдо решила да си върна кг от преди първата бременност. Което ще рече 18-20 кг. Сега в някои дни удрям 70 на кантара. Искам поне да падна под 60 до лятото. Така ще ми стават дрехите от последните години.
Аз гоня и цялостна промяна не само кг. Има си списък, но има някои много лични неща и направо ме е срам, че съм си ги поставила като цел в списък.

ymemansi, започнах по-усилено да ги поставям в условия само да се завъртат и да шава защото Мартин почти не можеше да си държи главата изправена, когато е по корем. Макс е като костенурче и изглеждаше по-жилав. Резулатът обаче беше много бърз. Гледам да са минимално време по люлките и все повече на равна повърхност. Играчките им ги оставям покрай тях, не им ги подавам в ръцете. Разглобих активната гимнастика и грифовете пак са им над леглата с висящи играчки от двете страни. Всеки ден им подменям играчките с които се занимават. Посягат повече към новите.

Кажете за пеленките? Аз започнах усилено да разучавам нещата.

Децата възобновиха твърдо храненето през нощта. След вечеря в 8, баня и към 9 им давам още по малко да пият за приспиване. След това спят стабилно до към 1-2-3 и започват да шават. Вечери наред опитвах какво ли не, но снощи при първи премятания давах по 3/4 доза мляко и в просъница я изяждаха и заспиваха веднага и си се стартира цикъла на 3 часа храна.

Ясно е че доста сме зле! Предлагам, да започнем заедно режим за да се мотивираме допълнително. Не знам 90 дневната дали е съвместима с кърмене, но ако е да я почваме още в понеделник. Или предложете друга  мъча се с една бдс клавиатура-отщява ми се да пиша..

yememansi,90- дневна съм правила по мой си начин,като мисля ,че е доста по-удачен при кърмене ,сваляла съм много и следователно за 3 месеца си ги върнах,после забременях .Та идеята ми е просто разделно хранене-месо със салата,варива със салта,тестени и 4 ден вместо плодов-просто хапвам само салати,което мисля,че е по-удачно при кърмене.Та мисля от понеделник да я почвам,но после да мина наразделно,че се връщат много бързо.

Охо, новата тема е започната, супер, мерси.
Аз уж се записах във фейсбук, ама нещо не мога там, друго си е тук,особено когато искам да се оплаквам и да говоря как се чувствам...

Не го разбирам това моето бебе, пак се беше оправило (т.е. по-усмихнат през деня, нощем си се буди постоянно) и сега пак регрес. Цял ден мрънка и още от сутринта не ми издържаха нервите, а мъжът беше излязал само за 30 минути...От утре като съм пак сама с детето не знам. Знам, че уж е страхотно и прекрасно да имаш дете, но явно аз съм зла и отвратителна жена (момиче, жена дори не мога да се нарека още) и не мога да му се насладя. Мечтая си просто да съм сама и да си имам стария живот,  който беше прекрасен. От изписването насам не съм се чувствала щастлива, само моментно. Не мисля, че проблемът е само в детето, има и други ревливи, но само аз се депресирам така, просто явно не съм била готова за майка, ма до 40 ли трябваше да чакам. Скапа ме това дете, косата ми започна да побелява, постоянно ми излизат ечемици и съм болна всеки месец, а преди с години не се разболявах

И с мъжа имахме най-прекрасната връзка, 8 години пълно щастие, вече все едно нямаме връзка, не можем да се видим и за 5 минути. Искам да се прибере само за да гледа детето, нито има какво да му споделя, нито нищо. Казах му да ме зарязва докато е време, и аз, и детето сме пълен кошмар...Ето сега той иска да ядем заедно, но аз не искам да ям, имам буца в стомаха, и той ще си седи гладен, не искал да яде сам. А аз освен всичко друго не заслужавам да ям, че качих по празниците обратно 2та свалени кг

ужас, появих се след 2 седмици отсъствие с грандиозното мрънкане   няма на кой друг и да се оплача,  не съм първата, която има дете и звучи смешно...

Пипи, напоследък и аз изпитвам подобни неща. Чудя се защо толкова го исках това дете и нали децата уж бяха радост, а напоследък той само до сълзи ме докарва. Но знам, че е период и все някога ще мине. Макар че напоследък съм доста отчаяна и не знам дали аз ще оцелея, докато мине периода. Никой никога не е готов за родител - това е нещо коренно различно, ситуация, с която никога досега не сме се сблъсквали. Но като всяко друго нещо се учим в движение. Аз мисля, че се справяме доста добре. Лошо е, че си причиняваш такива мисли и се самонаказваш за това, че детето ти не е като по картинките вечно усмихнато. Ами криви са, такъв е периодът. Толкова много нови неща се случват за тях, светът им се разширява постоянно и мъниците просто се претоварват. Не че ми помага, като го знам. Ще дойде ден и те няма да искат да се гушкат и няма да можем да ги успокоим просто с бутилка/гърда и някой ден ще си тръгнат да се борят сами с живота и ще даваме мило и драго да ги видим веднъж месечно - тогава какво, като можем да спим до обяд!

С някакви такива неща гледам да се надъхвам, защото дреб има нужда от нежна и спокойна прегръдка, не от луда майка, каквато е на път да получи

Аз убивам чувството за вина в зародиш, в началото се бях подхлъзнала по виновната пързалка и бях много зле психически.

Между другото мисля, че вече започнаха и зъби да тормозят дребното. Като му дам да си държи водата я мести на страничните зъби и я дъвче. Въобще циркът е пълен

Моля ви кажете зъби ли са, какво е. Всяко ядене е мъчение. На едната гърда реве и само ако е супер гладен хапва 2 минути, иначе не. На другата седи повече, но тя не смогва и няма толкова кърма. Пробвах го от шише- изяжда по 30-40 мл и толкова. После бута шишето, реве, дори понякога ми се хили и плюе. Може ли дете на 4 месеца да е злоядо? За да го накараме да яде, тичаме из стаята с шишето, пробваме какви ли не пози,дори го кърмих изправен изкълчена някак си...и всичко това за макс още 20 мл. Без значеноие кърма или АМ. После огладнява след час-два пак и айде още 40-50 мл.  Оставям го да изгладнее и на 3 часа, няма ефект, максимум изяжда 80. И съответно нощем се буди да яде през час. Сигурно пак по толкова малко. Да знам поне ако са зъби или колики или не знам...

като бяхме при гастро, едва го прегледа, нормално било да има още колики и му предписа Абоколикен/Колийфи пробиотик.Така че и на лекари не вярвам.

Как да го накарам да яде повече, мъж ми се изнервя и вика да го оставим каот неиска, да не яде..ама това значи мъчението нощем да продължава и да загубим всякакви наченки на режим.

Дани, малко ме успокои, че не съм само аз така, не познавам друга майка, която да изтрещява като мен...а в съзнанието ми беше толкова различно, аз, красива и млада, гордо бутам количка, оставям го на нашите за цял уикенд и си живеем каот младоженци и тн...все мечти, грозна и недоспала съм, а майка ми изпитва ужас като го чуе да реве и не знам изобщо кога ще е готова да го гледа за повече от час (скоро и час не се е случвало)

Настъпи майка си да идва да ти помага, ако може. Какво като изпитва ужас, с малко практика ще й мине. И свекървата изпадаше в паника като писне дребния, сега пее песни до припадък даже им го оставихме за няколко часа сами да го гледат след коледа, а с мм ходихме на кино! В началото не мислех, че ще е възможно да се случи, но свикнаха. Справили са се и с яденето, а тогава все още беше проблемно.

Принципно е възможно да са зъби, но дреб ми върти този номер ако не се е оригнал. Пробвай да го оставиш по коремче десет минути преди ядене и виж дали ще се оригне. Другото, което правя като ми бута шишето е да пея песни и да го клатушкам нагоре-надолу. Също като започне да нервничи го вдигни за оригване или пак по коремче. Поне при нас това помага.

И на мъж ти му свий малко сърмите, аз на моя му се карам като се изнервя. Викам му като е изнервен да ходи в другата стая, защото ме изнервя и мен. Той трябва да е подкрепа, не да налива масло в огъня. Не може детето да яде малко и точка заради тази ми констатация даже той започна да пее песни

Сигурна съм, че всички майки изтрещяват. Аз доста си трещея, даже вчера викам на мм а представяш ли си, че искахме повече деца....аз вече не мога да си представя. Той ми се смя доста  но просто се старая максимално да си пазя психиката. Наистина съм изключила чувството за вина и когато все пак се чудя какво да правя си повтарям, че аз правя най-доброто възможно за моето дете. Обаче напоследък си поплаквам повече, просто е тежко.

Ох,и мен ме е налегнала някъква депресия-не ,че детето ми е неспокойно,а ми че нямам време за нищо :ДКато знам колко задачи имам не ми се почва-а елхата лежи паднала в хола и запречила сушилнята та и прането от пералнята не мога да пусна да се суши,съдомиялната и тя ,а трябва и по-големите дрешки да прегледам,след това прахосмукачка,палка,прах.........а от кога не съм готвила...трябва да се слабее и да почвам да уча от утре и за изпити и не знам направо не ми се става от леглото..ама има и такива дни  

Пипи,
На бебоците им изсветля косичката и стана направо русо-бяла, а очите им почнаха да зеленеят. Вашите бебета имат ли промяна в нюанса на очите?

Някъде на втория месец ревах на мм, че ме е страх, че ще ме зареже такава грозна, мръсна, недоспала и крива. Така че познато е и това... Това, което ми помага да не се предам е простият факт, че не мога да се предам. Не мога да седна и да кажа не мога повече. Мога да го разнасям на ръце и да рева и да повтарям, че не мога повече, но всъщност мога и продължавам просто защото няма друг вариант.

Фиона, на дреб започна да му се къдри косата отзад. Иначе очите постепенно се променят, може би преди месец започнаха да зеленеят, сега май вкарва кафеникави нюанси. Мистерия е какви ще са. Косата си стои тъмно руса, но той няма откъде да вземе рус ген

Mами, имам отново въпрос с това пусто захраване...да му се не види. Другата седмица започвам и се започна едно чудене...сега въпросите ми:
1. Каква лъжичка трябва да купя?Силиконова или не, дълга или къса...Изобщо има ли значение. На мен ми подариха една , която е много широка и мисля, че на малкия ще му разчекна устата.
2. Мога ли в готово пюре да слагам в началото кърма? И как се слага, в смисъл..от бурканчето вадя малко материал за няколко лъжички и после къде да го сложа, че да добавя и кърма и да го сгрея?
3. От начало почвам все по един зеленчук да вкарвам, ама до кога по един??

И още въпроси имам, ама сега нещо зациклих..

Пипи според мен са зъбките , защо не вземеш един Калгел да пробваш да видиш дали има въздействие. Иначе и ние като вас не спим нощем, ако това те успокоява...още режим нямаме.
За яденето-да не му е запушен носа, че не иска да яде?
Кога мислиш да започнеш да захранваш?Така според мен по-бързо като се захрани ще се засища и за през ноща и ще спи . Аз за това мисля другата седмица на 12 да почна с нещо...ма не знам с какво. У дома имам само домашна тиква, но май е най-добре да купя готово-аз съм купила де, ама са все смесени.

gretalinka,
1. аз имам едни силиконови от комплект на томи типи. Имам и две твърди от икеа. Всичките ми излизат около левче и се запасих с различни. Опитай с различни. Освен това в един момент детето ще пожелае и то да бърка с лъжица в яденето и ще ти трябват и допълнителни.

2. Сигурно можеш, просто отделяш в купичка колкото лъжички ти трябват и добавяш кърмата, разбъркваш и даваш от купичката.

3. Винаги се въвежда по 1 ново нещо. Целта е ако случайно направи реакция да знаеш от какво е.

Привет, мами.
Ние днес не излезнахме в този вятър, но пък вчера си го взехме - три часа в Южния парк, отдавна не бяхме стояли толкова време навън.
Пипи - и аз доста често се изнервям, но се старая бързо да ми минава, защото знам, че нямам много избор. Не мога да си тръгна - ми той си е залепен за мен  Последните две седмици ММ си е вкъщи и му го връчвам на него и отивам да правя нещо, докато ми мине. Ами от утре? Пак е само мой  Не можем да ги върнем, а и те без нас не могат, така ще си ги търпим. Ама пък като ти се усмихне с беззъбата уста, не ти ли минава 
Относно косата и очите - косата чу изсветля преди два месеца още, а се роди с почти черна, а очите последната седмица станаха пъстри - между зелени и кафеви нещо.
Утре започваме захранване! Приготвила съм тиква, стискайте палци и той да е толкова въодушевен като мен 

Косата става все по-руса, очите все по-светло сини. ММ е с различни очи - синеещо и зеленеещо. Дъщерята е взела зеленикавия цвят, младежа ще да е взел другия

Пипи много ми беше трудно с дъщеря ми. Направо бях по-зле и от теб на моменти. Те порастват и нещата си идват на мястото. Скоро ще стане по-лесно, наистина. Е, трудности ще има винаги, но ще са някак по-други. Не помня вече къде четох кой период при децата е най труден. Всеки казваше различно нещо, но никой не каза първите 6 месеца. Стори ми се много странно, на мен именно тези ми бяха на трудни. 
Иначе се опитвай да се разведряваш по някакъв начин.

Фиона аз много се старая да не разочаровам дъщеря си. Много ме е страх именно от такава ситуация, като историята, кото си дала. Много ми е криво понякога и й се карам / тя почти винаги си го заслучава/, но веднага съжалявам и знам, че тя просто иска да получава 100 % от мен, както преди. Това обаче иска и малкия, и татко им. Ако можех да съм 300 %-това щеше да е супер. Ето сега съм много уморена. С тази кашлица дето се боря, бебо се буди на често и спи с компрес нощем, което допълнително  му създава дискомфорт и съм скапана. Налага се да изпратя каката на градина утре, че няма да издържа. Дано не сбъркам с това ми решение.

Греталинка оправихме го кърменето, сега гледай да не почнеш хилядите притеснения и съмнения относно захранването. Чети в нета, има теми и тук и като събереш повечко информация ще си по-спокойна. Иначе за лъжичките фиона ти е отговорила добре. Аз съм си взела комплект от 3 лъжици на Нуби, ползвала съм ги и са ми удобни, та пак заложих на тях.


А не избързвате ли с това захранване? Струва ми се, че всички казваха, че ще захранват след 6-тия, а по груби сметки като имам предвид, че моя е от последните и е на 4м, другите трябва да са на по 5.

От утре нали съм на диета, та днес думнах 2 шоколада и съм опекла пита, от която постоянно си отчупвам. ММ ми се смее. Хич не ме подкрепя в желанието да отслабна. Така съм била супер.