КГБ = Клуб на Готините Баби - 153

Джили, добре си дошла на родна земя.

Който спи и пише сервира и не вижда какво сервиар,едно и също...Ама нали сте културни си мълчите и не псувате...това е ползата да си с културен човек ,хората са доовлни най-вече с огледалния си образ...Абе това означава ли че сме от един дол дренки?...Да ме е уволнил шефа ако бях сервитьорка...

Добре дошла на Джили...разкази ,фото ,клипчета и пълнометражен филм се очакват...

Добър ден момичета,
компа е още у дома и за това бързам да ви БЛАГОДАРЯ.
Много мили думи прочетох и си представих, че всички вие сте около мен и ми давате кураж..... Поплаках си  на воля като заспаха децата да не ме гледат и слушат.  Не случайно са казали хората "в добро и лошо" да разчитаме на приятелите си. Благодаря на Бог, че ви имам! 
За съжаление нещата не вървят на подобрение....но надеждата умира последна....ДАНО има дни да живее момчето......

Ще ме извините, но в главата ми е каша и като че ли трудно "хващам" мислите си....Ако мога ще пиша от таблета на Нанси, но не знам дали ще се справя.

Обичам ви    и ви желая  един прекрасен ден. 

Жалко наистина да четем ,но дано има живот ,дано има възможности за помощ ,дано надеждите се сбъднат ,дано има шанс...

Малко късничко добрутро от мен, милимоички бабетки сладки!

Първо - подкрепа, стиснати палци и положителна енергия за зетя на Тутутлинка. Дано се оправи момчето, дано!
Второ - Джилинка, мила, добре си дойде! Много ми липсваше на мен тук, пък и те мислих с тия дълги полети, дето ги недолюбваш. Знам аз какво е полет до Далечния изток...Слагай си по-бързо нещата в ред, че да разказваш и дано са добри новините, нямам търпение.
Трето - Мила ми Боряно-Борянке, много обичам да чета твоите словооткровения и душепркАзки, но не иде да го казвам след всяко твое "включване", та го казвам сега.

Свършиха празниците, момичета и я почваме новата година в целия й овчи блясък (нали е година на някаква овца - дървена ли, каква ли, не съм разбрала още). Щяла да бъде година на труда и усилията и нищо нямало да ни дойде даром, само, ако си го изработим с труд и пот. Голяма новина, нали! Сефте такваз година. Бе няма ли да има година, в която барем нещичко да ни падне от небето, без да сме се зорили за него? Явно не. Или поне не е тази. За утеха, ако сме се озорили, ще ни се възнаградят усилията. Нека бъда справедлива - и това не е малко. Много е отчайващо и обезкуражаващо да се пОтиш безуспешно. Освен това ще е година на стремеж към сигурност и стабилност - хората щели да влагат парите си в имоти. Ха дано! (че аз пък се надявам да изкараме  от един имот парите, дето са вложени в него). Хубавото е винаги накрая - като цяло, щяла да бъде година, по-добра от предишнато. Не много, но пО...

След малко отпочвам едно много неприятно занимание - разваляне на елхата. Мразя това действие и емоционално, и трудово, така да се каже. Емоционално е ясно, трудово също - всички мънзарки и по-големи дрънкулки трябва внимателно да се развържат (аз ги вързвам с разноцветни панделки), да се приберат в многобройните кутии, в които си имат легла от памук и да се качат на високото в един шкаф. Моите играчки за елха все още са от онези, стъклените, от соцвремето. Имам дори няколко от моето детство, които съм донесла от Варна - една ракета, голяма жълта лула, снежен човек, будилник, самовар и един фенер. А, и една голяма снежна топка, изрисувана със зелени елхички. Тази година ми се счупи един голям бял лимон, нашарен със сини снежинки, много ми стана кофти. Преди няколко години дадох на момчетата да си изберат играчки от тяхното детство, да си кичат с тях елхите в своите си къщи.
Изпитвам голямо удоволствие да се наслаждавам на красотата и нежната направа на тези едновремешни украшения за елха. Освен това, те са най-старите, които съм виждала - нашите не бяха запазили от своето детство някакви купешки играчки, защото са украсявали с ръчнонаправени неща своите елхи. А и аз, като бях дете, също много правех гирлянди от хартия и "герданчета" от памук, фенерчета от станиол, орехи и шишарки, завити в станиол и татко им слагаше тел за закачане...меденки също слагахме на елхата. Но стъклените играчки си бяха принцесите...

Ах, докато съм се разпростирала тук в ненужни сантиментални спомени, Тути се е включила с какви важни, съдбовни неща. Дано, Тути, дано да има шанс това момче!

 М да,мноого сме културни,еле па Я.
 Ама е яко студ. Като една съща фигуристка се запързалях до училището да заведа внука,не разчистени селските улици само главната.Добре,че е наблизо.
 Внучката я върнаха обратно от ДГ,че им замръзнало парното. Та досега четохме стихчета,има интерес към поезия тя. Камината гори ама нещо не топли.
 Утре ще монтират и климатик.
 Майче,пиши  по често ,радвам ти се.
 Яжка, дано размразиш скоро ,то итука бе замръзнало ,но зетя бързо размрази ,явно ебило в началото.
 Тути продължавам да се моля
 Целувам и прегръщам всички ви и ви желая успешна работна седмица,успешен месец и благодатна година.
  Я да се редактирам пак,че да не се редят пост след пост.
 Римарче,голям късмет си извадила със Сърбията ,защото други нашенци са изкарали една кошмарна Нова година, явно си била с друг туроператор.
http://www.osata.eu/lifestyle/na-pochivka/v-sarbiya-s-yubim-ili- … nova-godina-2437/
 Джили и Светле 

Джили, добpе завъpнала се на pодна земя!

     Охраната се събуди в 10ч.Някаква муха ми влезе в главата,та останах без сън за няколко часа през нощта. После се захванах с миене на съдове. Не е работа да си поливаш с едната ръка и да търкаш с другата.Хем бавно,хем некачествено.Сложих да се вари свинско с кисело зеле и седнах да се обадя.Да,ама не! Не мога да включа на кирилица.Направих сто опита и не става. Замотах се във ФБ и след време опитах пак-стана от раз.Какво е това чудо не знам.
     Тути,все си мисля,че ще се оправи момчето.Дано да е попаднал на добри лекари.Продължавам да се моля,дано има дни да живее!
     Джили,добре си се върнала.Чакам разкази за Япония и за Мая.
     Шпунц,прочетох за загубата ти.Бог да прости татко ти! Знам ,че ти е много мъчно и тежко,но се дръж.Сега с майка ти как ще се справите?Дали ще иска да дойде при вас?!
     Момичета,четох за рожденници и именяци през декември.Всички да са живи и здрави и много щастливи! Няма да споменавам никого,че нощеска четох и вече не помня.
     Римарче,разказвай за екскурзията! Снимките са ти чудесни,а ти си много хубава на тях.
     Имаше още важни работи да спомена,но за сега не се сещам.Дано ми дойде в главата.

                 Привет,момичета! Мина първият ми работен ден - ужас някакъв.Стоя си аз почти до 8.30 без деца или само с две,че като зазвъняха - 7 с варицела и едвам се събрахме 12.Явно бащата с херпес зостер зарази своето дете и от там гадния зостер вирус нападна групата ни!Направо ми се развали настроението.
                 Тути,надявам се зетя да се оправи.Млад човек е и дано има дни - продължавам да стискам палци и да се моля за него!
                 Джили,добре си се завърнала.Чакаме фото и разказ за малката принцеса Мая и Япония!
                 Яжка,за да размразиш тръбите има лесен начин,но тръбите трябва да са стоманени или керамични.Докато живеехме в къщата на долния етаж тръбите замръзваха /съсобствениците не живееха там,а имах ключ/ и ние на втория етаж нямахме вода.Тръбите бяха метални и един ден ми писна и  полях тръбите /бяха външни,не в мазилката / от тавана до пода /по цялата им дължина/ със спирт и го запалих-водата протече за минутки.Така,че ако тръбите не са ти модерни , пластмасови ,заливай ги със спирт и драсни клечката - водата ще потече,ако не стане от раз и замръзването е голямо пробвай втори път.Изпробвано е.
                 Завиждам ви за упоритостта при диетите и...аз имам нужда,че ми тежи,но нямам воля.И сега съм примъкнала една кутия шоколадови бонбони и вече я преполових!

      Дидиа,благодаря.Тръбите са ми изцяло от ПВЦ.За метални тръби има лесен начин с електрожен и става за две минути.Но за ПВЦ става само с пистолет за топъл въздух.Купих си и имам вече.Проблема е , че тръбите минават близо до кабели и аз не смея да духам там.За утре имам надежда за помощ от колегите.

Здравейте, днес изписах една огромна страница с текст. Писах, брисах, на всички "обърнах внимание" (по Джили) и когато трябваше да публикувам се оказа, че нямам нет, изчезнал. Какво ли не правих, но открих "повредата". Изключих и лаптопа без да запаметя, защото вече бях яхнала метлата. 

Тутинка, не пускам палците и само си казвам дано, дано, дано! 

Джили, добре си се завърнала!  Гледай да оставиш малко временце за себе си и да ни нагледаш. 

Яжка, ти пак го закъса, скъпа. О правно момиче, вече си строила бригадата! Дано ти свършат работа! 

От днес сме на училище, както знаете. И след мъничко отивам да взема Влади от танци. Добре, че са в сградата на училището, да не ходим по тоя студ нагоре-надолу. Ще видим как му се е отразил първия ден след ваканцията, но на мен ми беше чоглаво. Обърка ми се програмата, сутринта рано отидох до Лидл да пазарувам не усетих студ, но след това излизах и бая ветрище имаше и направо си ми стана студено. Зима е, верно, но не искам такъв студ, поне да не е за дълго.

Светле, такива стъъклени играчки още продават в халите. Моята кума им е почитателка и си купава всяка година по една, както повелява традицията. Аз у дома винаги имам жива елха, но играчките ми не са стъклени. Ние не пазим, не ми се мисли, ако бяха стъклени какъв щеше да стане пода с моята фурия. Но, пък имам няколко керамични и си харесвам много.

Ето, пак се разпрострях и стана чаршаф.  Хайде, със здраве!

И стихотворението днес е за ваканцията 

Ясно обяснена организационна структура:



"Когато пичовете отгоре погледнат надолу,
виждат само лайна;
когато хората от долните нива погледнат нагоре,
виждат само задници..."

 Тути,...........
Писах, писах и всичко ми се загуби.
Днес ММ ме взе след работа и ходихме до Стара Загора.Той по работа, аз по магазините.Ама нищичко не си купих.Само си развалих диетата.От вчера мислех да започна 90 дневната, ама само с мисленето си останах.Толкова прегладнях, че си хапнах хамбургер, че и с картофки...
При нас няма сняг,но си е студено.
Момичета, лека вечер!
ПП.Светалчо,ха,ха и аз тия гарги ги гледам отдолу.
 

    Моля,помощ от преводач!

Ето ме и мен. Добър вечер милички! С още един ден се приближихме към 2016
ТУТИ, не се отказвам да се моля за твоето момче. Дано има Господ над него, дано му помогнат докторите, дано нашите молби бъдат чути. Отзвучава ли фарингита?
ДЖИЛИ, добре си си дошла!  Затъжила съм се за теб. Много мило ми стана, като прочетох как си се молила в храма за всички нас. Готви се за дълга среща. Искаме си те.
МАРИНКА, вчера юнашки се борих с Ники и Кати. Казах, че ще правим диктовка, а те като скочиха, като ужилени. По време на ваканция не трябвало да учат. Не се предадох. Писаха. Днес изненада-стихотворение и песен.
БОРЯНЧЕ, ти сънена сервираш едно и също, ама и аз сънена си пийнах 2 кафета и като запалих джапанките, като се ококорих, като торнадо се въртях из къщата. Перална, простиране, готвене, миене, а паралелно с това памперси, миене, хранене, игри, сокчета... Ей, край няма...
СВЕТЪЛЧО, все едно с теб развалям елхата. Толкова хубаво си разказала за твоите играчки. Моите детски елхови играчки ги прибра Елица. Имаме един Дед Мороз и Снегурочка, руски, връстници на децата ми.
ЯЖКЕ, мисля те. Дано утре те размразят. А картинката с мацката и набора за посрещане на любимия ме разсмя.
Момичета, обезсилих се съвсем. Спирам с коментарите, разчитам на разбиране, прегръщам ви и ви пожелавам Лека нощ. Утре съм на тръстиката.
ПП КРЕМЧЕ, и аз мислех от днес да започна, но и аз си останах само с мисленето. Нищо. Господ отчита и добрите намерения.
ЯЖКЕЕЕ, от де ги намираш таквиз, мари.