Туба Бюйюкюстюн, Запленяваща сърцето и проектите преди и след това-208 тема

12 ритуала за успех през годината в началото на януари


Според някои духовни учения първите 12 дни на годината са най-важни – те показват какви ще бъде следващите 12 месеца.
На всеки ден отговаря по един месец. 1 януари е за януари, 2-ри за февруари и така нататък.
Ако в тези първи дни на годината сме любящи, отворени към света и щедри, ако внимаваме с мислите си и отдаваме значение на всеки един ден, ще направим годината пълна с любов, хармония и успехи.
А за всеки ден си има ритуал, с който да поканим благоденствието в живота си. Ето ги!
1 януари – дишайте
Ако се фокусирате върху дъха си, може да вдишате вдъхновението, което желаете. Вдишайте любовта, креативността, здравето, богатството и радостта. Позволете на Вселената да ви даде енергията, с която да посрещнете всичко най-добро. В този ден обърнете внимание на спокойното, дълбоко дишане.
2 януари – любов
Вторият ден от новата година е този, в който трябва да дарявате повече любов на самите себе си. Научете се да бъдете състрадателни там, където досега сте се съпротивлявали. Запитайте се как може да бъдете по-любящи и подарете тази любов на другите, за да се върне при вас.
3 януари – подновяване
В този ден използвайте природата, за да обновите тялото си. Прекарайте малко време като просто погледате небето, разходете се в парка, на плажа, в гората. Послушайте песента на птичките, прегърнете дърво или подръжте в ръката си най-обикновено камъче. Това ще ви напомни откъде произтича енергията ви. Погледайте изгрева или залеза, красиви са.
4 януари – мирис
От всичките ни пет сетива, мирисът е единственото, което отива директно в мозъка. Експериментирайте с различни аромати, за да разберете как се чувствате. Портокалът повишава енергията, лайката и лавандулата успокояват. Жасминът е страхотен афродизиак, а розата отваря сърцето.
5 януари – игра
Животът ни е прекалено сериозен и често губим спонтанността си и креативността. В този ден е важно да се отпуснете и да позволите на детето в себе си да излезе наяве. Карайте колело, пейте с глас, наредете лего, оцветете някоя книжка, гледайте анимация – забавлявайте се искрено.
6 януари – настояще
Животът просто ще премине покрай вас, ако сте прекалено заети да тичате по задачи и да правите планове. Забравете това и просто бъдете. Фокусирайте се само върху едно нещо, изключете телефона и компютъра, поемете си въздух и се вслушайте внимателно във вътрешния си глас.
7 януари – чистота
Не бихте отишли с мръсни дрехи на важно събитие, затова пречистете и енергийното си поле. Пръснете лимонова вода в дома си, изхвърлете счупените предмети, отървете се от старите емоции, които вече не са ви необходими, скъсайте старите пусма, които ви носят негативизъм, изтрийте и-мейлите и фейсбук съобщенията.
8 януари – почит
Като обичате и почитате тялото си, ще внесете повече здраве и добро състояние в живота си. Бъдете внимателно с какво храните тялото си в този ден. Започнете деня с малко разтягане. Идете на разходка, починете си, когато сте уморени.
9 януари – креативност
Да правиш нещо ново създава нови мозъчни клетки. В този ден си позволете да се захванете с нещо, което по принцип не бихте направили.Нещо out of the box.
10 януари – мъдрост
В десетия ден на новата година четете вдъхновяващи книги, поговорете с човек, когото почитате и смятате за ментор. Обърнете внимание на вътрешната си мъдрост и интуицията си.
11 януари – изобилие
В този ден си кажете това утвърждение 27 пъти:
Огромни суми пари се вливат в живота ми бързо, изобилно и без усилие. Аз съм необходима и моите таланти, услуги и творения са винаги търсени.
12 януари – благодарност
Благословете всичко, което имате, дори и тялото си. Изпратете послание на благодарност към приятелите и семейството си. Вижте колко пъти може да кажете „благодаря“ на Вселената за всичко, което имате в живота си.

http://novavarna.net/2015/01/01/12-riituala-uspeh/

  Нещо ме боли ухо ,та май ще си лягам с надеждата утре да съм нов човек 

ако нямаш капки за уши, можеш да си сложиш топло олио в ушите. Помага за болките

Козирог

Всички му говорели ,че това е най-високата планина. Всички му говорели, че това е най-опасната гора в целия свят. Всички му говорели, че още никой не е бил – там на върха. Но една сутрин, той събрал всичко необходимо и се отправил на път. Пътят бил невероятно сложен. Не веднъж той трябвало да балансира между пропасти, между живота и смъртта. Тялото буквално започнало да не се подчинява или да реагира неохотно на заповедите на ума. Но той продължавал да се изкачва, стиснал зъби и шепа нечути думи. Последните метри се оказали пълен ад. И ето, че мозъкът се отказал да разбира, къде се намира и започнал да рисува странни, сюрреалистични картини. Тогава тялото събрало сили, непосилната задача вече не изглеждала такава и то продължило да се катери към върха. И успял. Достигнал върха изпълнен с непрогледна тъмнина и ревове на зверове. Той се отпуснал в кратък и неспокоен сън. Развиделило се, а утрините лъчи му поднесли ново впечатление- на разстояние няколко километра от покорения връх започвал нов път към друга планина, която била два пъти по-голяма и по-висока от завоюваната.

Водолей

В началото на 14 век започнало строителство на великолепна катедрала. Ръководството на работата трябвало да се възложи на някого и поради тази причина, свещеник решил да нагледа зидарите. Избрал трима от тях, отишъл към първия и го попитал: „Брате мой, разкажи ми за твоята работа!" Зидарят се обърнал и отговорил с глас, изпълнен със злоба и ненавист: „Както виждаш, стоя пред каменна плоча- един метър висока и два фута широка. И с всеки удар на чука, аз чувствам как частичка от живота ми си отива. Погледни захабените ми и пълни с мазоли ръце! Лицето ми е покрито с прах, а косата ми е посивяла. Тази работа никога няма да свърши, а ще продължава ден след ден. Това ме обезкуражава. Къде е удовлетворението? Аз ще умра много преди катедралата да бъде построена за другите. Монахът се приближил към втория зидар и го попитал: „Брат мой, разкажи ми за твоята работа!" Вторият зидар му отговорил с тих и спокоен глас: „ Както виждаш, аз стоя пред огромен камък- метър висок и два фута широк. С всеки удар на чука, аз имам чувството, че създавам живот и бъдеще. Погледни, аз мога да направя така, че моето семейство да израсне в дом, по-голям и хубав от този, в който съм израснал аз. Моите деца ходят на училище. Без съмнение, те ще постигнат в живота повече, отколкото мен. И всичко това е възможно, благодарение на моята работа. Аз ще отдам на катедралата всичките си умения и тя също ще ми се отблагодари.
Монахът отишъл към третия зидар и него попитал: „Братко мой, разкажи ми за своята работа!". А третият зидар му отговорил с широка усмивка и глас преизпълнен с радост: „Както виждаш, аз стоя пред каменен блок метър висок и два фута широк. С всеки удар на чука аз чувствам, че изсичам своята съдба. Погледни, виждаш ли какви прекрасни резки дълбая в него. Стоейки тук, аз не само отдавам труда и уменията си, а правя онова в което вярвам и което обичам. Вселената е отражение в нашите души, а катедралата е храм за Бог, който ще раздаде на всекиму заслуженото. Тук около този камък аз се намирам в мир със себе си, намирам смисъл за живота си, защото зная, че този храм ще остане дори когато мен вече ме няма...."
Монахът се отдалечил, прибрал се у дома и спал спокоен сън, такъв , какъвто не е имал от дълго време. На другия ден дал длъжността на третия зидар.

Риби

Живял някога един човек и както следва- дошло време и умрял. След това видял себе си отгоре и много се изненадал. Тялото му лежало на леглото, а на него му останала само душата. Голичка, напълно прозрачна, така че всичко можело да се види през нея. Човекът много се разтроил- без тяло му било толкова неприятно, някак не уютно. Всичките му спомени се връщали, виждали, подобно на цветни рибки, които плували в душата му. Сред тях имало много приятни и красиви, към които поискал отново да се върне. Но имало и такива, от които му станало неприятно и страшно. Той се опита да се отърси от грозните, но така и не успял. Тогава се помъчил отгоре да постави по-хубавите и симпатичните, а останалите да подтисне. И поел по указания му път. Бог го погледнал за мимоходом, но нищо не му казал. Човекът решил, че Бог не е забелязал другите му спомени, зарадвал се и се отправил към Рая, още повече, че Бог не затворил вратите пред него. Минало време, даже е трудно да се каже колко, защото времето там където се намирал той, вървяло по друг начин, отколкото тук на Земята. И човекът се върнал назад към Бог, а той го попитал: „Защо се върна, нали аз не затворих вратите на Рая пред теб?". Човекът отговорил: „Господи, не се чувствам добре в този Рай. Страхувам се да направя и крачка. Хубавото в душата ми е малко и не може да прикрие всичките натрупани глупости, насъбрали се в нея. Притеснявам се, че всички ще видят всъщност колко съм лош." Господ му от върнал: „Какво искаш от мен?". Човекът изстенал: „Ти си велик и всемогъщ. Аз зная, че ти видя моите грехове, а защо не се опита да ме спреш?". Господ му казал: „Защото съм създал само Рая, Адът всеки сам носи в себе си". Човекът продължил: „Смили се над мен и махни всички лоши спомени от душата ми!" . Бог бил милосърден и му отвърнал: „Очаквах от теб друга молба, но ще изпълня тази, която ти поиска!" И така човекът забравил за предателствата, но така изгубил и спомените за любовта, забравил за паденията, но вече не си спомнял и за изкачените върхове. Душата му била празна и готова пак да се роди...