Обичам косата да е равен цвят, без кичури в различни нюанси, да е лъскава на слънцето. Отдавна не се боядисвам вече, имам силен цвят на косата и здрав косъм, а от боята много се уврежда и губи еластичността си. Все се надявам да приличам на баща ми и на 60 да имам тук-там бели коси, че да си изкарам цял живот без боя. Но мм онзи ден ми каза "докато спеше, намерих едно бяло перце в гарвановото крилце" и не се зарадвах. Т.е. зарадвах се, че тъй мило се обръща към мен, ама не и че дори с неговите късогледи очи е видял, че имам бял косъм. Чудя се ако побелея дали да се боядисвам, като знам колко зле ми се отразява боята. Кое е по-добре: окъсана, падаща и суха боядисана коса или гъста и бяла
Ама с моето смугло лице, ако съм и с бяла коса, ще приличам на белоглава мармозетка.
Правих отчаяни опити да се поблондя, докарах "завидно рижо кече"с цъфтящи краища не, ами с цели цъфтящи кичури,струващо маса пара при това
На изправена коса цветът не беше лош, но на къдрава 
, ама мине не мине някакво време и пак ме обзема лудостта


Ама, пусто,рядко ми се получава
.