ОТБИВАНЕ - 2

  • 151 002
  • 783
# 645
До около две години е нормално според мен. Но най-вече според детето, неговото желание и желанието на майката.
Дъщеря ми кърмих 2 години и 3-4 месеца, можеше малко по-рано да отбия, но като цяло добре се получи. Сега синът ми е на година и 5 месеца и не съм сигурна, че ще се кърмим до 2. Ще видим, не си поставям граници.
Виж целия пост
# 646
Бебето ми е на 8,5 месеца и ми се иска да минем на адаптирано мляко основно, защото се чувствам изтощена физически и психически и защото искам да започна да свалям килограми по-стабилно и съответно ще изхвърлям токсини.
Храни се добре с пюрета и каши, приема и шише долу горе, единствено иска да си досуква за приспиване, но като сме навън заспива и без кърмене, така че с това ще се справим. Има и самостоятелни кърмения сутрин и нощем.
Единствено аз се опасявам, че като спра да го кърмя ще мина през някаква лека криза, че вече няма да кърмя бебето си. Емоционална натура съм и се притеснявам как ще се почувствам. Виждала съм някаква меланхолия при мои приятелки, които минават през някаква меланхолия, но не знам колко продължава.
В същото време знам че ще ми олекне и ще ми е по-спокойно да мога да мина на разтоварващ режим, да пия добавки и тн без да се притеснявам, че отслабвам твърде бързо. Имам много кг за сваляне.

Как се справихте вие с това, ако сте имали такъв момент изобщо. Лесно ли се “сбогувахте” с кърменето? Не ми се иска да се натреса на по-голяма депресия
Виж целия пост
# 647
Сама си отговаряте на въпроса.
Не сте готова още да спрете, бебето явно също си обича млякото. Почакайте още малко, това са моменти, които никога няма да се върнат. Трябва да сте спокойна и удовлетворена.
Виж целия пост
# 648
Маги, аз преминах през лека криза и двата пъти. Не е страшно. В момента, в който гърдите ти спаднат, ще се почувстваш толкова лека и кърменето въобще няма да ти липсва. И двата пъти спонтанно почнах да губя килограми, без никаква промяна в режима. Като прибавим, че ще се почувстваш свободна от това да си нон-стоп на разположение... смятам, че бързо ще ти мине носталгията. Hug
Между другото първородния го отбих на 8 месеца без проблем, но с малкия се забавих и ми беше много трудно. Чак на годинка ММ успя да го приспи без гърда и да му даде биберон през нощта.
Виж целия пост
# 649
Magi, много зависи ти самата как приемаш кърменето. За мен винаги, от ден първи, ми е било тежест и нямах търпение да се приключи. Кърмила съм дълго, сега даже пак, и нищо не се променя за мен, отвратно ми е. И от момента в който приключи, направо се прераждам, и края на кърменето при мен носи само положителни емоции. Но решаващото за мен е детето, защото заради дребното все пак го правя, и то определя кога и как да спре.
Виж целия пост
# 650
Много ви благодаря. Да, настройката е важна, за това се радвам да прочета за опита на някого, който съвсем по друг начин го е възприемал. Защото аз самата си въртя някакъв филм, че това е нещо супер важно, защото няма да се повтори повече, а всъщност вече доста ми тежи. И разбира се гузната съвест заради бебето и процеса, през който трябва да минем. Не ми е неприятно да кърмя, в известен смисъл в началото го възприемах поввче като някакъв акт на свързване с детето, сега по-често усещам досада, но все още усещам, че ми става мило да си се гушкаме по този начин и той да се кротне в прегръдките ми, не че иначе не мога да го гушкам, но не знам как ще е и как ще се промени обшуването ни, като го няма кърменето. На фона на всичките тези разсъждения може би трябва да се заредя с още малко търпение и да видя какво ще стане като напреднем още повече със захранването. Опасявам се само дали изобщо ще има някога момент, в който аз самата да съм готова, но може би ще помогне ако детето само се откаже в някакъв момент, не знам колко често се случва това

Благодаря ви!
Виж целия пост
# 651
По какъв начин кърменето е досадно и тежко аз кърмя и изобщо не ми пречи,изчакайте по възможност поне до годинката 🙂
Виж целия пост
# 652
Има зъби вече, често има периоди, в които стиска с тях, после спира и пак почва като тръгне следващ зъб. Не разполагам с тялото си и не мога да пия част от лекарствата, които бих иначе. Не ми харесва физическото усещане. Не ми е приятно като почме да ми стиска зърната, в момента, в който се отдели малко от гърдата. Многократното кърмене нощем ми тежи, защото той продължава да се буди, и както казах психически и физичвски изтощена съм, с около 30 излишни килограма и всеки път като започна диета трябва да броя калории, за да не почн да свалям твърде бързо, както се случва, ако следвам вътршния си глас за това как да се храня, а броенето на калории, при положение че ядем готвена храна и имам малко бебе е ужасно досадно и времеемко. При толкова излишни кг да сваляш с темпо от половин кг на седмица, както съветват специалистите е доста трудно, а според Хедра токсините се удвоявали ако сваляш дори и само два килограма повече месечно. Чуватвам се потисната от фигурата си, част от килограмите натрупах по време на кърменето. Никъде не намирам информация какво би било по-вредно - спирането на кърменето или по-рязкото отслабване. Имам болки в кръста и в опашката.
Част от тези проблеми може да продължат да съществуват и ако минем на шише. Но някои ще спрат или ще мога да ги реша по-лесно.

За да кърмя първоначално се цедих два месеца, със зверско търпение махнахме силиконови протектори, коригирахме юздичка на бебето на двумесечна възраст, правих няколко консултации със скъпи консултанти и няколко с безплатни, някои от безплатните ме подвеждаха неволно и сд ядосвах после, кърмех часове наред разхождайки се из къщата, преживях стачка и вече четири зъба, при изникваното на всеки от които той почваше да ме хапе, а един път при последния така ме ухапа, че ми направи възпаление и трябваше отново да се цедя няколко дни, да се лекувам и със свито сърце да му предложа пак таа болезнено ухапана гърда. А болката е ужасна. Така че не съм от хората които се отказват лесно или които не мислят за доброто на бебето си. Споменах и че ми е мило да го кърмя и че се чувствам виновна да го отбивам.

Коментарът ви какво му е досадното (освен ако наистина не подозиратд, че другите хора имат различни трудности) и кърмете поне до годинката (защото така е редно сигурно?) е малко несъобразителен, дори и да имате право.
Виж целия пост
# 653
За мен лично кърменето е било едно улеснение. Без миене на шишета, мъкнене на багажи при пътувания, общо взето единствения "минус", е че преди захранването няма кой да те отмени, дори когато имаш ангажимент. И двете ми деца бяха анти шишета, нищо не пиеха от шише, нито АМ, нито кърма. НО винаги съм била наясно, че в първата година сме  плътно заедно и не ми е било драматично. Не съм имала особен сантимент при приключването. Един етап приключва, започва нов.
Виж целия пост
# 654
Благодаря ви, да и за мен беше улеснение, защото в началоъо два месеца дохранвах к знам какво е това с шишетата. Сега когато вече яде и твърда храна, предвид описаните проблеми обаче, мотивацията ми естествено намалава
Виж целия пост
# 655
Акъл не мога да дам в случая, защото при мен и дребен кърменето беше изключително приятно. Той просто свикна да се кърми легнал, та доста дълго време всъщност кърменето му беше за приспиване. И аз намазвах някоя дрямка покрай него. Отбиването се получи сравнително лесно след като тръгна на ясла, когато стана ясно че и без кърмене може да заспи.
След като Ви е проблем, особено пък след като приемате медикаменти, които сега заради кърменето сте спрели,  има начини - пишете на консултант.
Кърменето е игра за двама в крайна сметка.
Виж целия пост
# 656
Искам да пия някакви слаби лекарства за депресията си (от типа на ремотив или други билкови) най-малкото. Благодаря ви за съвета. Може би наистина консултант ще ми помогне най-добре в случая да преминем по-леко през процеса.
Виж целия пост
# 657
Тегаво си е кърменето, все се съобразяваш и броиш часовете. И друг път съм споменавала, че за мен не е оферта дългото кърмене. Около годинката е съвсем нормално да се отбие. Като е захранено с повечето храни, може от тях съвсем спокойно да си набавя нужните вещества. Да чакаш само да реши, че не иска да суче, може и до 3г да се стигне.
И за мен беше улеснение, когато беше малко бебето и основно се хранеше с кърма. След като мина годинката, стана ужасно. Освен хапането, започна да се буди на всеки час през ноща. Като я отбих, започна да спи цяла вечер. Лично аз само ползи видях от отбиването.
Виж целия пост
# 658
Коментарът ми не беше с цел да ви укорявам или упреквам а изцяло от интерес
Има зъби вече, често има периоди, в които стиска с тях, после спира и пак почва като тръгне следващ зъб. Не разполагам с тялото си и не мога да пия част от лекарствата, които бих иначе. Не ми харесва физическото усещане. Не ми е приятно като почме да ми стиска зърната, в момента, в който се отдели малко от гърдата. Многократното кърмене нощем ми тежи, защото той продължава да се буди, и както казах психически и физичвски изтощена съм, с около 30 излишни килограма и всеки път като започна диета трябва да броя калории, за да не почн да свалям твърде бързо, както се случва, ако следвам вътршния си глас за това как да се храня, а броенето на калории, при положение че ядем готвена храна и имам малко бебе е ужасно досадно и времеемко. При толкова излишни кг да сваляш с темпо от половин кг на седмица, както съветват специалистите е доста трудно, а според Хедра токсините се удвоявали ако сваляш дори и само два килограма повече месечно. Чуватвам се потисната от фигурата си, част от килограмите натрупах по време на кърменето. Никъде не намирам информация какво би било по-вредно - спирането на кърменето или по-рязкото отслабване. Имам болки в кръста и в опашката.
Част от тези проблеми може да продължат да съществуват и ако минем на шише. Но някои ще спрат или ще мога да ги реша по-лесно.

За да кърмя първоначално се цедих два месеца, със зверско търпение махнахме силиконови протектори, коригирахме юздичка на бебето на двумесечна възраст, правих няколко консултации със скъпи консултанти и няколко с безплатни, някои от безплатните ме подвеждаха неволно и сд ядосвах после, кърмех часове наред разхождайки се из къщата, преживях стачка и вече четири зъба, при изникваното на всеки от които той почваше да ме хапе, а един път при последния така ме ухапа, че ми направи възпаление и трябваше отново да се цедя няколко дни, да се лекувам и със свито сърце да му предложа пак таа болезнено ухапана гърда. А болката е ужасна. Така че не съм от хората които се отказват лесно или които не мислят за доброто на бебето си. Споменах и че ми е мило да го кърмя и че се чувствам виновна да го отбивам.

Коментарът ви какво му е досадното (освен ако наистина не подозиратд, че другите хора имат различни трудности) и кърмете поне до годинката (защото така е редно сигурно?) е малко несъобразителен, дори и да имате право.
Виж целия пост
# 659
Magi g, щом Ви е толкова неприятно , е по-добре да спрете. Вече сте направили много с кърменето за детето и няма защо да съжалявате. А чувството за вина няма да изчезне, сега е за отбиването, утре ще е за друго, то е неизменна част от майчинството. Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия