за ТРЕТИ КЛАС - 3

Кофти е това, с липсата на апетит и то към здравословните храни. Но аз съм съгласна, че той се възпитава от много ранна детска възраст, още при захранването. Децата са сега на 8-9 години и е по- трудно нещата да се оправят, но вярвам, че начин има.

На моите наистина не съм купувала нищо между храненията още от бебета и никога не съм им взимала зрънчовци, солети, вафли. Купувала съм шоколад и сладолед, но като десерт и само след основно ядене. От бебета. Когато някой не е искал да яде- не предлагам и давам на следващото ядене чак. Нищо ей- така, между другото. В момента се яде всичко. Снощи малкият, докато ми стане баницата, омаха сам три домата, един портокал и един банан, но той е свикнал. Любима му е рибата и морските дарове. Всяка седмица предлагам нещо такова у нас. Също от бебешката им възраст. Големият не обича риба много, но яде, когато направя, макар и не с голямо удоволствие. Но когато той беше малък по- рядко съм правила, което, смятам, се е отразило на възпитания вкус. Малкият дори шкембе чорбата на баща си много обича. Обича да обядва на стола в училище, изяжда си всичко. Спортува- футбол и плува, в хубавото време- на планина.

Лекси, а купува ли си нещо от лавки, магазинчета? Вкъщи какво яде? Движи ли се, спортува ли нещо? Помисли добре- има ли някакви притеснения в училище, вкъщи, на друго място в момента? Все така ли е била или това го наблюдаваш от скоро? Притесняват ме в твоя случай тъмните кръгове и липсата на поемане на вода.
Може наистина кутията да мирише. На моя закуската не му слагам в кутия /не че ще му мирише, той е добро прасе/, увивам я в прозрачно тънко домакинско фолио сутрин и му я слагам така в раницата. Той го развива и изхвърля в коша.
Напипахме в Лидл една страхотна партида домати- вкусни и ароматни. Сандвичи правя сега с тях, наистина миришат на домат. Снощи вероятно затова се нахвърли така върху тях. Ако са от тези, гумените, и моят няма да ги яде. Аз- също. Купуваме пряко от производител от едно село, но сега нямат още, затова се радваме, когато пуснат хубава партида в някой от магазинчетата до нас. Сирене купуваме също домашно, месо, мляко- също. Хляб аз правя, но там пък с малкия удрям на камък- у нас само той се е запънал да не яде от домашния и му купувам.
Искам да кажа, че вкусът и миризмата на храната също могат да събудят апетита.
В краен случай се посъветвай с лекар, по- добре. Направете изследвания, ако считате за нужно, преди да давате химии.

Judy, у дома се ядат сравнително полезни неща (а боклуците, от които не мога да се откажа, си ги ям тайничко от децата). Не знам доколко е вкусно обаче. Имам желание да готвя, да правя и по-интересни и нестандартни ястия, но някак никой не забелязва, не се изяждат и с времето се отказах да експериментирам и се ограничих с обичайния асортимент, който поне на мен ми е омръзнал. Но сега отново ще опитам. Странното е, че и двете си деца съм хранила по еднакъв начин. Голямата обаче си подбира храната, избягва сладко и тестено, яде плодове...
За щастие в училище няма лафка, разполага с джобни само в неделите когато е на ски и не пропуска да си купи нещо сладко, така че май ще трябва да я лиша от тях.  В къщи яде същото, което изброих т.е. предимно неполезни неща и то в малки количества. Сладко някак успява да си набави всеки ден. Вчера ме изнуди за поничка преди киното, днес е на РД на дядо си, утре на РД на приятелче... всеки ден по един или друг начин яде нещо сладко и неполезно. Спортува много и е много енергична. Винаги се е хранила така. Като съвсем малка дори и по-лошо. Тогава сенките под очите й бяха по-дълбоки, личната не обърна голяма внимание, но все пак даде направление за кръвни изследвания и всичко беше ок. Мисля да се постарая много близките седмици, с повече търпение и увещание може и да стане. Хубаво е, че тя ме слуша, разбира защо трябва да яде полезни храни, обещава, че ще се старае, но явно има отвращение към много храни (защо с мен не беше така  )

Лекси, истински полезната храна не изисква много готвене.  Просто трябва да се предлага постоянно и основно тя. Нека винаги има плодове под ръка вкъщи и нищо друго сладко. Плодовете, обаче, следва да са хубаво узрели, ароматни с добър външен вид.
Случвало ми се е у нас децата да искат "десерт". Ми не купувам постоянно и често, нямам. Нарочно е, разбира се- и заради тях, и заради нас, възрастните. Отиват и си взимат плод тогава. Но това е, пак казвам, от най- ранна възраст. Най- голямо е изкушението ни с шоколада, защото това е единственото сладко нещо, което лично аз купувам за у нас, като изключим празниците с торта и спорадичната ми идея да направя сладки, пак по някой празник. Захарта си е наркотик, пристрастява и това лично го усещам по себе си. 
Бъди последователна, знаеш какво искаш да постигнеш, значи можеш да убедиш и детето. Ние също четем и гледаме филми за храненето. Да ти кажа- и това помага при големите деца. А ако може и някой страничен възрастен да говори с децата- още по- добре. Големият, напр., слуша инструктура по фитнес. Дал му е хранителен режим. Прегледах го- хубав е и според мен. Но все пак, не е казала майка му... Разбираш, нали?

На тази тема ние вкъщи също много говорим. Аз съм почитател на полезното хранене, в нас винаги има много плодове и зеленчуци. Също като Judy не купувам сладки неща (освен шоколади, но и там само черни - аз тях ги най-обичам и децата се научиха окрай мен и те на черен шоколад). Малкия се храни много правилно, за разлика от батко му, който било от мързел, било от нещо друго се храни основно със суха храна.
При нас много помогна украсата на храната - приготвяме си заедно с децата всяко нещо, като си го украсяваме естетически. Така малкия се научи да се храни полезно и свикна със суровите зеленчуци. Яде моркови, зеле, цвекло и всякакви други салати без проблем. Единствено хляб не яде много, за което съм на кантар дали е добре или зле.

И аз така. Понеже не яде от домашния, често друг и не предлагам. Ако поиска и имам наличен- да. Често не иска.

Въобще не вярвам в тия теории за възпитаването на вкус. Голямата е кърмена, захранена само с домашно готвени пюрета, не е била на  кухня никога, докато можех съм й давала броколи, карфиол, цвекло, авокадо, елда, чушки и т.н. Няма значение аз какво ям и обичам, в тяхното меню винаги е присъствало абсолютно всичко. Голямата от година и малко и отказа да вкусва каквото и да било, ако в него има чушки и гъби. Малко по-нататъка ми отказа категорично и други неща, разпознаваше им вкуса и не отваряше уста по никакъв начин.
Малката е по-ящна за сега, нея пък съм я кърмила до година и половина, захранвала съм я под строг режим, защото имаше проблеми, само и изцяло домашно готвено без боклуци и т.н., но и тя вече има неща, които не обича, като броколите например, гъби също.
Шоколад в общи линии ядоха много късно, каката и сега не успява да изяде цяло шоколадово яйце, малката може да погълне и 3 сигурно, ако я оставя. Пари в училище има всеки ден, имат 2 лавки и стол, но си купува храна, ако не й харесва обяда, от книжарницата разни работи и т.н. Вафла по никакъв начин не мога да я накарам да изяде, дори и да искам.

Лекси, колко е висока, защото за мен 22 кг са си отлични за тази възраст 7 г. При мен едната по-високата близначка, която е към 129-130 см и е на 8,5 г е 22-23  кг и тя е най-тежката. Другата близначка, която е 126 см е 20 кг, а малката която е към 120 см е 19 кг.
Трите са гледани по абсолютно еднакъв начин. Боклуци не е като да не са опитвали и се случва да ядат, но не е често. Аз сладко не обичам и вкъщи не се купува, разбира се опитват се винаги да ме изнудят и нещо боклучаво от магазина да се купи, но се случва веднъж седмично примерно. Плодове си ядат и трите.
Но дотук е общото. Малката може да яде и опитва абсолютно всичко. Например направила съм кьопоолу, пита какво е и веднага опитва. Яде и люто и кисело и сурови неща, абе всичко. Едната близначка, по-дребничката от бебе яде колкото да изкара до следващият ден, свикнала съм и и не ме притеснява, макар определено да е под нормите, но е здрава и има енергия. Тя яде приличен асортимент храни, но минимални количества. Другата близначка за сметка на това може да изяде ужасяващи количества, но пък подбира и яде краен брой храни. Млечни почти изцяло отказва, но и тя навремето имаше проблем с АБКМ. Също така от нея най-често може да се чуе това не го ям. Така че и трите са коренно различни в яденето като цяло, макар да са гледани еднакво.
Аз винаги съм била слаба и като малка някой би казал злояда, но и аз като Ваня просто нямах нужда от повече. И аз проядох като студентка общо взето всичко и по-големи количества. Затова и тях не ги насилвам, гледам по възможност да е домашно сготвена храна това което имат като избор вечер, а боклуците да ги ограничавам без изцяло да ги забранявам.

Ина е 128см, 22кг, аз съм 165см, 47кг. Като малка майка ми е идвала нощем да слуша дали дишам, защото си е мислела, че ще умра от глад. Рядко изпитвам глад, мога да не ям по цяло денонощие. Зимата карам основно на мандарини и ми е супер. И двете вкъщи ядат много плодове, но разбира се не всички. Сливи не обичат, киви и ягоди пък за съжаление не може, но пък има други За зеленчуците каката набляга повече на краставици и домати, малката хапва и други понякога.

Ех, изтървах ви! Имало нова тема, а аз се чудя защо никой не пише!

Не съм я мерила колко е висока, но отдавна купувам дрехи за ръст над 130. Предполагам, че е в норма -  набавя си калории от сладките неща. Странно, явно е по-висока от нормалното, защото е една година по-малка (тръгна на училище на 6 г.)
Приготвих баница, бисквитена торта (за РД на дядото), заредих с плодове, ще й направя и чай с мед и лимон за пиене...
Judy, от няколко месеца постоянно държа в една купа на най-видно място плодове и периодично изхвърлям позагнилите. Голямата понякога си взима, но малкото - не.  Права си, че тези неща се учат в най-ранна възраст и родителят трябва да дава пример. самата аз не обичам плодове и зеленчуци. Предпочитам сладко и тестено. не го ям пред децата, но явно не е достатъчно.
Mimi75, ще пробваме да украсим нещо за ядене заедно. Казаха ми за формички за изрязване на плодове, за плодови шишчета... Ще направим нещо такова, дано има ефект

Лекси, не в купа, а трябва да са обелени, нарязани и курдисани пред тях 
Големия почна да си прави плодова салата - нарязани банан, киви, ябълка, портокал и малкото пощипва край него. Дребния със зор почна да пие портокалов сок. Преди го прецеждах през цедка, че му пречели парченцата.

точно.

моят винаги е обичал плодовете, но напоследък се назлъндисва на ябълките. ама като му я сложиш нарязана на парченца в чинийка пред него, изяжда си я.

Извини ме, но ако плодовете не са с добър външен вид, да не ги ли ядем?
Ако ябълките светят на сергията , но са пълни с нитрати, по вкусни ли са от плода от моята градина?
Плодове се ядат в промишлени количества, дори не стигат.Любимото им е докато гледат нещо да имат купа с плодове- старателно нарязани от мен - и гарнирани с мед или сметана/това е част от моето глезене, макар, че големия е почти 18 годишен, но пак е на мама момченцето/.
Как да забраня на детето да яде дюнер , след като според него-това е най-вкусната храна на света.Да го лиша от нея.Никога.
Това естествено не означава , че само това се яде.
Всичко трябва да е с баланс.
Няма как да се храниш с красиви плодове, а да не извършваш никакво физическо натоварване.
И в този ред на мисли ...
Нямат физическо, а карат Математика или български.Времето е студено, няма място в салона за всички и решават задачи.

Джуди имаше друго предвид. Да не са поизгнили, сбръчкани и т.н., а не да са пластмасови.

Хей, днес имаше ли умножение 

За храненето - на няколко месеца си сменя репертоара. Та не знам до колко са важни най-най-първите години. Минава време докато опита нещо ново. След дълга употреба на нещо, най-вече от готовите бисквити  и подобни, ги отказва ("вече не ги обичам"). Имат периоди на растеж, тогава виждам, че не са толкова много капризите. Мистър глад не прощава