Любовта или добрият брак

Да доста лошо го понесе и аз знаех,че така ще стане,защото ме беше заплашил,че абортирам ли иска развод. Ходих си сама по лекари,абортирах си сама (слава-богу с хапчета. не са ми правили операция),той ме гледаше като че ли съм най-низшото същество на земята,а аз пък и така се чувствах,абе...ужасно,но пък от своя страна как да раждам деца,които не съм сигурна,че искам? Не се раждат така деца. Живеем в чужбина,сами сме и наоколо нямаме нито особено много приятели,които могат да ни помагат с нещо (аз имам приятелки две,но с тях смао морално с еподкрепяме и виждаме.немога да разчитам на физическа примерно помощ),нито роднини. МЪжа ми точно като раждах (детето ни) работеше не на две,а на три работи,а иначе в останалото време винаги е на две. Спуква се от работа,а аз от своя страна пък съм го освободила от всякакви домашни задължения (тогава наистина бях като робиня. сега има по-лека работа и вече чат-пат се включва и вкъщи) и си отгледах бебето и малкото дете може да се каже сам-сама от физическа гледна точка. Сещате се когато един мъж се прибира само 5 часа вкъщи,за да поспи малко,а жената е оставена да върти сама цялото домакинство с бебе сама в чужбина какво може да се получи. Ами абсурд беше за мен да раждам ново бебе,когато детето ми тъъъкмо беше започнало да се очовечва,а с него и ние. Сега детето е на 4,5 години и определено усещам вече,че дишам въздух,но мъжа ми пак поднови атаката да му раждам. Този път обаче не агресивно като преди,а с молби. Както викат македонците "Со благо со кротце" хахах
Сега имаме и сексуален проблем,но той е стар. Като родих детето и кърмех той се отдели да спи в отделна стая.Там спа 6 месеца и не сме правили секс. Него някак го беше гнус от кърмата. Поне така ми намекваше тогава,което после като бяхме стигнали ръба и обсъждахме и се карахме кой крив и кой по-крив той отрича и казва,че искал да ме остави на спокойствие,защото незнаел как да реагира като съм майка и кърмачка.Аз кърмих две години и секса ни беше посредствен и рядко явление.Незнам...може и да не е могъл тогава да ми обясни как се чувства точно,но съм сигурна обаче,че един път като го накарах да изплакне кърмаческата ми помпа на чешмата той отказа с думите "Неискам да пипам това мляко,защото малко ми е странно".Ами когато човек стигне ръба и на фона на всички тези спомени (а има и още) се замисли как изглежда положението? Че нещо не ме обича. За това бях решила да се делим,но той пък сега ме опровергава....абе шантава работа,но съм доволна. Предпочитам да "замажем" нещата и да продължим заедно напред.

Да ти кажа, идеално те разбирам. Знам какво е да усетиш, че тъкмо започваш да се чувстваш и да живееш като нормален човек, и пак наново.... . Не всеки би издържал..
Но разбирам и мъжа ти по някакъв начин - особено за кърмата... . Мен също ми е гадно по незнайни причини от моята си, а представям си от чужда . В същото време му се иска да си има още едно дете. Моят мъж е по същият начин - един памперс не е сменил на малката, веднъж не е станал през нощта, а тя се будеше до 3 годишна всяка нощ  . А сега му се прищяло трето... Е няма как да стане! Направо треперя  да не стане сакатлък, защото хапчета не искам да пия.

Кафенце, то за това му се иска трето, щото не е наясно какво изисква бременеенето, раждането и гледането на дете Обмисляла ли си нещо по-перманентно от хапчета?

Фиона, егати кашата Надявам се да се подредят нещата без повече натиск от която и да е страна...

Ами то кашата мина честно казано. Сега се чувствам почти добре. Предполагам толкова съм свикнала да ми е гадно,че сега когато нещата наподобяват началото на връзката ни (като изключим моите интимни чувства) съм доста по-спокойна. Но проблемът с още деца си остава и някак ме тормози. Ние се разбрахме (като говорехме месеци наред заедно ли ще оставаме и как точно) да не ме притиска за каквото и да било,защото не съм този тип жени и ще го напусна,ако се чувствам тероризирана по какъвто и да било начин и той каза,че приема положението и решавам аз дали ще имаме повече деца,но.....аз знам,че постоянно се надява на това,а той не пропуска и да ми го напомня. Честно казано не съм абсолютно категорична,че никога няма да се съглася,но то времето си минава,аз съм вече на 34 години и по-млада няма да ставам. Трябва да реша в близките години преди да стана на 40.
Сега вземам противозачатъчни и понеже не работя,живея доста затворено и не се движа хич трупам ли трупам кила. От стройна фиданка (179 см съм висока и бях 65 кила) съм на път да стана голям бидон.Вече съм 75 кила. Хапчетата,както и хормоналния аборт предполагам допринасят за това. По принцип много съм против да пия такива хапчета,но съм принудена. Спирала обмислях,но той (мъжа ми) доста се противопоставяше на този варинат,защото знае,че е много дългосрочен,а и аз не съм много сигурна искам ли да разбера какви странични действия има пък тя. Майка ми например получи проблем от една спирала. И така.....

Допълвам за бременността. Не се наслаждавам на това си състояние и ми е ужасно мъчително да съм брменна. Раждането ми е ад също и настръхвам дори като ида на рутинен гинекологичен преглед.

Аз съм с три деца и неосъществен мерак за четвърто, така че каквото и да кажа, ще ти прозвучи пристрастно:

1. Прекалено дълго се решавах за още едно и моята възраст ми изигра подла (а и финансово доста скъпа, като се заиграеш с инвитрото) шега.

2. След спиралите, сменила съм три, винаги съм имала големи здравни проблеми.

3. Бременност с бременност не си приличат. Не е като да имам обяснение на този факт.

4. Две и повече деца се гледат много по-лесно от едно.

5. Нежелание за дете, подсъзнателно, повечето жени имат, когато нямат пълно доверие на човека до тях.

Само с т.4 не съм изобщо съгласна. Според мен разликата между гледане на 1 дете и гледане на 2 деца има разлика от земята до небето. И не, не намалява трудността, а се увеличава в пъти. Поне изхождайки от моя опит с деца със сравнително голяма разлика (8,5 години). Различна възраст, различни интереси, различни нужди, различен график. Ако са на една възраст може и да е по-лесно, но за в началото пак ми е съмнително.
Чувала съм, че от 2 нагоре вече е все тая, като ангажираност.

A аз с точка 5 поне според това, което виждам. Масово се прави грешката за правене на бебе, когато нещата са тръгнали на зле, с идеята то да ги закрепи  и разбира се се получава точно обратното.

И аз не разбирам точка 4 - Две и повече деца се гледат много по-лесно от едно. Защо? Защото по естествен начин им обръщаш по-малко внимание ли? Или може би от определена възраст нататък, когато са вече по-големи? Т.е. тогава няма разлика дали живееш с един или с повече самостоятелни хора. Стига обаче да можеш да им осигуриш условия за живот, защото ние и с едно дете все още нямаме стая за него (а аз и брат ми сме живяли в една стая до моята 18 година). Иначе как да е по-лесно да изрежеш примерно 60 малки нокътчета, отколкото 20 , да изкъпеш 3 дупета, вместо едно, да измиеш чиниите, изпереш, сгънеш и прибереш дрехите на трима души, вместо на един...

Много по-лесно е, защото си играят, по-големия "вдига шум" на по-малкото, съответното нуждата ти лично да му обърщаш постоянно внимание е доста по-малка и така ти остава много време да си свършиш ежедневната домакинска работа по готвене, пранета, почистване.  Моята кака дори идваше да ми каже кога да преобуя брат й (тогава още нямаше памперси). А за миенето на дупета - то си е малко на конвеер, под строй в банята и после пак под строй в леглата. Дори заспиването им е по-лесно. Аз и с трите деца, докато са били бебета съм и работила (с първите две превеждах учебници), с третото направо се върнах на работа на 20тия ден след раждането (дойде моя леля да ми помага, но тогава нямах избор, вече бях шеф на фирма и нямаше кой да поеме моята работа). А сега имам наемателка, немкиня, с 5 деца, на възраст от 11 м., 26 м., 7 г., 9 г. и  12 г., тя също ходи на работа, бебетата са на ясла, големите на училище, няма нито бавачка, нито чистачка в къщи, а съпругът й идва от Швейцария веднъж в месеца. И прекрасно си се справя, сама, с 5. Може, всичко може, само да иска.

Това не е за хвалене, според мен.

Съпругът й очаква релокация до няколко месеца, така че е съвсем сама не точно по собствен избор.  Последната au pair я уцелиха мързелива и си я отпратиха. А че има 5 сладки руси, умни, послушни деца  - си е за хвалене. А че повечето българки и едно дете  им идва много трудно, хептен не е за хвалене, личното ми мнение е, че е страшна глезотия.

Всеки може да се справи, когато се наложи.
Всеки може да се справи при извънредни обстоятелства, повече от нормално е да удариш едно рамо и да се стегнат двамата за определен период.
Въпросът е, когато нещата са просто такива с течение на годините и не е защото се налага, а защото единият просто си прави пас, за да се натовари другият. А това води до натрупване, продължителна умора и вече ефективността на човек не е същата. Не че няма да се справи криво ляво, ще замаже някак положението вероятно, но няма да е качествено.

Не се сърди, човече, твоят пост доказва моята точка 5. Аз също съм отказвала да раждам повече на екс-съпруга (два аборта по желание, той искаше да раждам). А останалото го написах, за да обясня точка 4.

Значи аз напълно правилно си реагирам на моята ситуация. Това пък е моят извод от вашите коментари.

Фиона, не подхождаш правилно. Правилно реагираш на дадена ситуация не ако повечето хора от страни ти казват едно и също, а ако ти самата се чувстваш комфортно и спокойно със решението и действията си.