Съвети как да убедя съседи да не запушват колата ми на паркинга на блока

  Виж сега, не си права принципно, освен ако имаш предвид, че "свикналите" в случая са били груби.
 Околоблоковото пространство и в този смисъл градинката пред блока, както някой даде пример са на етажната собственост. За тях хората могат и трябва  да ес разбират по съседски какво ще правят и как да ги ползват, какво ще садят и слагат и в случай на спор има и общо събрание да ги оправя. Но улицата и паркинга пред блока са общинска собственост и там няма запазени места в случая. Това че някои си е "свикнал" не значи абсолютно нищо и нито съседската нито никаква етика не задължава авторката да иска разрешение за такова място, нито пък да приема безропотно груб отказ, или да и се пречи.

  Ако дойде някой трети, четвърти, пети и мястото на раздора е свободно може най-спокойно да си паркира и никой няма основание да му се сърди, обижда или обвинява, независимо че е свикнал, бременен, нацупен или какъвто си ще.

 А да го запушва с колата си нарочно е недопустимо.

+1
Мнението ми се покрива с това на Ирис. Никой няма повече право от другия, след като не си е платил мястото.
Добре, че моите съседи не изповядват тези принципи. При нас всеки се паркира, където намери.

Наясно съм какво значи собственост, какво значи право да ползваш, какво значи комшлук. В допълнение съм наясно и къде са границите между частното и общественото. Знам разликите между малка кооперация с 10 места и ЕПК блок със 100 коли отпред. Не е неграмотността ми причина, за да смятам, че авторката не е подходила уважително. Всъщност тя прояви въпиещо неуважение и тук към инакомислещите. Които на всичкото отгоре не я призоваваме да прави нещо лошо, а просто да има човещината да разговаря.

  Но как виждате такъв разговор? Примерно да отиде авторката и да каже на съседите, че ги моли, докато е бременна да не спират там, където са свикнали да спират, за да може да спира тя? В такъв случай, ако съседът не приеме сериозно такава леко глуповата молба, би ли трябвало тя да приеме, че не и е дадено разрешение да спира на място, което всъщност не е собственост на никого?

  Говорим си принципно, не бих искала спорът да приема лош тон и не съм дори намекнала за неграмотност.
  

Да повторя - аз си спирам където видя свободно място. Не ме интересува на кой от съседите се води запазено по принцип. Съседите установиха, че съм проклета, а мъжът ми забележимо едър.

Как да разговаряш с човек, който си обсебва някакво място за паркиране и държи да е негово, пък другите искат да паркират където е свободно.
Понякога разговорите се надценяват като метод за вършене на работа.

Това е като да си обсебя определена количка в хипермаркет за пазаруване и пипне ли някой бой.Това е обществено всеки го ползва,разбрали се били таратанци.

За ползване на обществена /общинска, държавна/ собственост несобствениците няма какво да се "разбират". Най- малкото на един блоков паркинг винаги може да спре и паркира и човек, който не живее в този блок- да отиде на гости или по други причини.
Затова и аз лично спирам където има място, не оспорвам чуждото право на същото и ако ме запушат, то е налице нарушено правило на ЗДвП, за което информирам КАТ и толкоз.Е, преди да извикам КАТ в моя случай съм призовавала любезно собственикът- нарушител да си отмести колата, за да мога да изляза и когато това зачести и този собственик си направи оглушки- позвъних да се оплача. 

Ако паркингът е общински (и ако е въобще паркинг, а не е просто площ, най-често затревена/кална, върху която започват да спират и го кръщават паркинг), всеки спира на принципа кой превари, риск да те запушват има винаги. Ако земята е на блока и са на идеални части, а няма закупени официално парко-места/гаражи?

Ако можеш да поясниш смисъла на това:

Ако паркингът е на частни лица, то си има и съответен начин това да бъде обозначено и тогава не мога да си спирам както ми дойде на него.
Случаят очевидно не е такъв, както е и в повечето случаи у нас, що се касае до паркинги, обслужващи етажната собственост.
Рискът от "запушване" на паркинг е всъщност риск нарушение на ЗДвП, в който има правила за спиране и паркиране. Точно затова и следва да се вика КАТ. Като няма места на един паркинг, ще си спреш МПС-то там, където има, па макар и с риск да си придвижиш дупето някой метър повече. Не можеш да спираш както ти дойде, вкл. и да лишиш вече паркиралите преди теб да си ползват колите свободно, понеже не можеш да си преместиш телесата няколко метра горница.

Купувам си апартамент (имагинерно) в четириетажна кооперация с по три апартамента на етаж. Два входа, общо 24 апартамента, живеят предимно възрастни хора, с чувство за собственост към района. Ако не искам да се нагодя към такова място, не бих се заселвала в подобен блок (това не е имагинерно, аз бих постъпила така).

Купила съм жилището, ремонтираме го, десетки пъти съм спирала на паркинга и съм забелязала обичаите. В този момент или имаш готовност да се впишеш с добро и кооперативност, тъй като си разбрал достатъчно за мястото и обитателите или се чувстваш бяла врана - единият е богат, другият е дебел, третият не ти е симпатичен.

Забременявам втори път. Мъжът ми не чисти пред блока. Притеснявам се да не се хлъзна. Звъня на бай Иван, който съм забелязала, че спира все пред входа и му обяснявам, че сутрин бързам с голямото дете за ДГ, хлъзгаво е, ще има ли проблем до края на зимата да спирам аз до входа. В 99% отказ няма да има. В останалите един процент от случаите, не си струва усилията.

Активен шофьор от 25 години съм. Износила съм две бременности като шофьор без гараж в кофти квартал на стръмна улица. И наистина ли не е толкова явна иронията, че се отрича правото на някой да спира на определено място, но се толерира същото за жена, която мен лично не успя да ме убеди в добронамереност. С риск да се повторя - моите наблюдения са, че българинът много се грижи за непознати бременни, какво остава за съседки.

Съществува къща. С трима наследника. Къщата се бута, построява се блок. Тримата наследници са обезщетени с апартаменти, но и земята остава разделена на тях. Апартаментите, които се продават на други желаещи от фирмата-строител-получават само апартамент, без земята. Тези, със земя са определили, че техните коли спират в двора отзад, защото те имат идеални части от земята. Останалите също искат да спират (при закупуване им е казано, че блокът има паркинг). Място има за 5 коли и е обособено като паркинг от собствениците - още при самия строеж - с плочки и разчертано.
 

Това ме подсети за друг номер. Някога, в залата, където ходех на фитнес, клиентите си задържаха ключовете от шкафчетата в съблекалнята, за да си имат гарантирано място за следващия път.

Моя случай е стар блок, с 3 входа по 8 етажа с 3 апартамента на етаж. Има гаражи, общо за блока 16 гаража, останалите паркираме отпред един до друг. Някога, някъде си, преди не знам колко години съседите явно са се разбрали кой къде да спира, не знам за нашия апартамент дали семейството е нямало кола или по-късно някой му е взел мястото. Ние дойдохме да живеем тук преди година и половина и се оказва, че за нашата кола няма определено място. Съжалявам, но няма начин да паркирам на паркинга на съседния блок защото някой си е решил, че място Х под липата е негово. Има ли свободно място си паркирам, не запушвам никого, просто заемам място в редицата паркирани коли. 10-15 пъти идваха да звънят на вратата да си местя колата, аз питам за документ за собственост на мястото, при отговор "ама това е моето място и така сме се разбрали" аз питам " а къде е моето място?" и не си местя колата. До тук ми я одраха с ключ, обаче моята кола и без това не е с най-представителен външен вид, та не ми пука.

здВп:
чл.62, т.3: Паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените места...

Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:
1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;
2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението;
3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост;
4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;
6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;
7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването;
8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
(2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:
1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;
2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;
3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) на места, определени за хора с трайни увреждания;
5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) на пътя - за регистрирани пътни превозни средства, свидетелството за регистрация на които е отнето или върнато в Министерството на вътрешните работи;
6. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.

Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) В населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието.
(2) Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.
(3) Съответният общински съвет може да определя такса за паркиране при условията по ал. 1.


haho123456, ако мястото е отчуждено, то собствеността е променена. Ако мястото е частна собственост, както вече се писа, си има начин това да се обозначи.  Собственикът може да си го прави каквото си иска, вкл. и да го раздели на места за паркиране. Но когато не става въпрос за собственост върху терена и въпреки това хората си надхвърлят правата и вземат та буквално си присвоят едно такова място, то никой не е длъжен да им охранява и защитава претенцията.