ЛЮБИТЕЛИ НА КУЧЕТА - 56 тема

Едва ги отървах/кокошките , де /  , ама после ходихме 2 часа с бабата да ги събираме и пак Слава Богу ! че от всичките само 2 не намерихме . А първоначално само 3 бяха в наличност  ...

Ама аз сглупих .Понеже Лора си я пущам вече години наред и тя си търчи , но никога не ги е закачала тези  пернати ,и него го пуснах от каишката  още на улицата пред вратата заедно с нея . Ние сме почти в края на селото , ама все още има къщи и две уж реки ни обграждат ,то , едното вадичка , ама айде /  ...

Та Лора си търчи вече по утвърден маршрут , ама този е като отвързан , когато не е на каишка и съответно след три луди тигела напред -назад се втурна подире й .А тя първо прави едно завойче , прецапва през една вадата /уж река / и после минава по другия край .Над тази вада минава моста на главния път на селото точно преди центъра /площада/ и там има къщи .И съответно понякога има и пуснати кокошки , но моята не им обръща внимание  и аз никога не съм броила някаква опасност в тази посока .

Обаче като хукна този ми ти дзвер , като зави покрай оградите и като настана един лай и едно кудкудякане ми се изправи косата ….
И понеже всичко това се развива без аз нещо не виждам , познайте как подобрих всички рекорди по спринтиране на неравен терен и крещейки едновременно с пълно гърло НЕЕЕЕ!
Сварих го насред рояк пощурели и търчащи кокошки и тъкмо натиснал една , а Лора и тя подире му в калабалъка /пишман –помощница/ .
Успях да ги разделя някак си , ама те и двамата налитат да я фащат пак  , а аз само с една каишка - за него .Цирк – кой по –напред да дърпам и да вързвам ….Залипсваха ми няколко чифта по –длъъъжки ръце , но някак си успях и с наличните 2 бр.да се справя ….
Вързах ги на едната каишка през нашийниците ; кокошката я бутнах , стана , видях , че поне няма кръв ,а само разфърчана перушина; и като я посръчках се размърда и си тръгна , т.е. изтърча ..

И тъкмо ги издърпах двамата ловджии да си ходим ,Мики тъй се дръпна подире кокошката , че нашийника му се измуши и той вече беше неуправляем ...Като хукна подире им ...съвсем ги разгони ...навря ги под моста , започна да ги гони през водата , набара накрая петела ....
А  аз с Лора на каишката търчим подире му аз вече се  чудя как да го хвана , като едновременно с това държа Лора на растояние  ..Вече отивахме на от екшънна чиста драма с повече трагизъм ….

Че и Лора и тя надъхана вече , и тя дърпа и се сили ...Едва успях да я закача на един клон наблизо , че да не ми пречи и го хванах за врата точно като се беше насочил вече към петела да го фаща .

Петел да плува във вода виждали ли сте ?  ... Като шамаднурка отгоре на все си перушина ...

Та така - извлякох го то водата Мики за врата , петела и него го извадих и го избутах да си ходи . Мики вече го стегнах със самия нашийник на принципа на душача , че нямаше време за никакви екстри - да му разкопчавам нашийника и да се гласим по правилата и така ...Та пак двамата с една каишка – плътно до мене .Най-накрая се върнахме  в двора и поне малко успокоихме духовете – аз вир вода , а с  езици до земята …
И от там на сетне дойде втората част ...Първо със сестрата ходихме да му търсим марката от ваксинацията , че в екшъна беше излетяла на накъде .

Аз поне 5 пъти съм минала покрай нея , и накрая сестрата от раз я видя .

Да , ама в туй време на собственичката на пернатите , явно са й казали за екшъна с нейно участие / индиректно , под формата на кокоша масовка / и тръгнала да си ги търси ....
И естествено и аз се включих в издирването  с нея  и с още една съседка  и след час и нещо - къде 2  катерене и търчане поне сведохме липсите до 2 бройки. Че първоначално само 3 бяха налични .  



На фона на всичко това , наистина идея си нямам , как се разбра с моите котки в къщи .Щото на вън си ги гони .Без майтап !
Не , че не ги подфиртваше тези у нас от време на време в началото , ама все пак , явно прие , че те за "забранена " плячка " или част от „глутницата”.

Въпреки , че ....ако някой котаран сглупи да се пробва да му бръкне в чинията докато яде има въргал . Пази си храната . От мене и от Лора няма проблем - отстъпва , даже Лора му ръмжи понякога и си му приватизира чинията , нищо , че и в нейната е същото съдържание .
Обаче котка доближи ли го , докато яди , следва ръмжене и директно напада . По -скоро като предупреждение го приемам, защото няма трагични последици. То , това много рядко се случва , защото сме разделили „трапезариите” на кучешки и котешки .Т.е. манджата на котките е в едната стая , а кучетата се хранят при затворени врати в другата стая .
Ама те , котараците , са си виновни , а Лора най-вече , защото винаги им е разрешавала да й бъркат в чинията , да ядат заедно с нея , че и доста често направо им отстъпва храната си .И те са свикнали.И сега си мислят , че и при Мики ще мине номерът , ама не става ….