"Черна роза" /Karagul/ по ТВ 7 и FOX TV - тема 3

   Момичета, нося ви добра новина.   Приключих с превода и вече може да прочетете и останалата част от съдържанието на петъчната серия на "Карагюл".  

               
                          

     Ебру и Баран идват на летището, за да търсят Ада. Баран взема микрофона и се обръща към "бегълката" да излезе, нека да не върши неразумни неща. Пита я, дали се сеща за техния разговор, когато й е казал, че всички те ще заминат, а той винаги ще гледа след тях като след една мечта. Скрита сред пътниците, Ада си спомня тази сцена.
  Летищната охрана отвежда Баран, а Ебру открива Ада, която също е привляла вниманието на служителите на реда. Ада казва на майка си, че трябва да замине и да не я пита за нищо. Охранителите им влизат в положението и ги отвеждат в служебна стая, където могат да си поговорят.
  Ада настоява на своето: казва на Ебру, че не може повече да остане тук, но да не я разпитва за причината, няма да й каже. Но не се сдържа и накрая, все пак, "изплюва камъчето", че Мая също е влюбена в Сердар и той е онзи неин турист. Чувствала се виновна, че Мая страда заради нея и не можела повече да бъде със Сердар. Затова измислила и новото си гадже и макар всеки момент от живота й да придобил горчив вкус, не можела да причини страдание на Мая.
  Ебру се упреква, че не е забелязала какво се случва, но се опитва да успокои Ада като й казва, че няма как да заповядваш на чувствата и тя не би могла да направи нищо в тази ситуация.
  Ада продължава да споделя болката си: опитала е всичко, но не знае какво още да направи, защото сестра й Мая и нейното щастие за нея са най-важни. Ебру отново й говори, че бягството не решава нищо, ала не може да убеди Ада - тя казва, че ще замине и излиза от стаята.
  Ебру хуква след нея. Продължава да я разубеждава, говорейки й: щом твърдо е решила, нека да замине. Но тя, майка й, ще се тревожи всяка минута за нея, ще я мисли и няма да има дори секунда покой, ще й звъни непрекъснато, за да я пита как е и какво прави, дали е яла и не й ли е студено... Дори да я прогонва и да й казва: "Остави ме на мира, мамо!", Ебру пак ще я следва и никога няма да я изостави - и така, докато е жива. Защото тя винаги ще бъде нейната майка, а Ада - нейна дъщеря.
  Накрая двете развълнувано се прегръщат, Баран усмихнат ги наблюдава отстрани. Ада заклева майка си да не казва на Мая, че тя е разбрала за нейните чувства към Сердар. Ебру учудено я пита: "Защо?", но Ада отново я моли да пази тази тайна и майка й се съгласява.
  На път за вкъщи, Ада и Баран започват приятелски да се заяждат. Ада го подкача и пита, къде е останал онзи Баран, който се е заканвал да я убие. В разговора се включва и Ебру, която майчински им прави забележка, че както е тръгнало, двамата май цял живот ще се дърлят помежду си...
  Разтревоженият Ръза звъни на Ебру с надеждата, че колата му е при нея, иначе Агата щял да го убие. Тя го успокоява, че е взела автомобила, защото е трябвало бързо да отиде някъде и след малко ще го върне.

   В школата Дениз среща Емре и, без да иска, се блъска в него. Той шеговито отбелязва, че май цялата приятелска групичка на момичетата си го е нарочила. Дениз се интересува как вървят нещата с Ада. Пристигат Ада и Мая и разговорът се завърта около тяхната "връзка". Емре пита Ада тя ли ще им каже истината или да го направи той. Ада му се сопва да не се меси и да си мълчи, но Емре не е съгласен: напомня й в какви проблеми го е забъркала и колко неприятности му е докарала.
  Притисната до стената, Ада си признава, че Емре й е гадже наужким. Казва, че вече е разлюбила Сердар и за да престане той да я преследва, е помолила Емре да се прави на новия й сърдечен приятел. Мая учудено я пита: "Значи ти нямаш нищо общо с този тип?", а Емре, обиден от определението "тип", се възмущава: "Как можа да ме наречеш така, Мая!".
  Мая е изненадана, че знае името й и го пита откъде го е научил.

    Йозлем издебва Фикрие, за да поговори с нея насаме и я изненадва с думите, че знае всичко. Лелята се прави на недоумяваща, но хитрушата бързо преминава към целта: казва на  Фикрие, че знае за връзката й с Мурат и с неговите приятели, научила е и за нейния син Кенан, който скоро ще дойде у Шамверди.
  После Йозлем я моли да поговори с приятелите на Мурат, за да помогнат на Касъм, който е в затвора. Подозрителното си застъпничество за Касъм, Йозлем обяснява с това, че той единствен я е защитил, когато нейният брат е искал да е убие. И добавя, че не е редно да лежи в затвора, задето е спасил нечий живот.

    Оуз отива до къщата на Фърат, за да я огледа отново. Веднага забелязва, че куфарите му са там и се усъмнява, защо някой би тръгнал на път без вещите си. В същия момент Кендал се сеща, че си е изпуснал броеницата, докато е претърсвал къщата на братовчед си. Оуз също забелязва броеницата на пода, но не й придава особено значение и я оставя на масата.
   Идват Баран и Ебру с надеждата да има новини за Фърат, но Оуз им казва, че няма нищо ново. Баран се обажда на Нарин и й съобщава, че вуйчо му не си е взел нещата и вероятно не е заминал за Германия.
  Нарин веднага отива при Кендал и отново го заразпитва. Той продължава да й говори едно и също: от болницата Фърат веднага е отишъл на аерогарата, за да хване полета си. Кендал загрижено казва на Нарин, че броеницата му е останала при Фърат и тя трябва да отиде да я прибере, преди да я намери Оуз. Ако капитанът пръв я открие, какво ще му обяснява: ще се наложи да му каже, че е ходил при нейния брат, за да го убеди да не разкрива истината на Ебру. И тогава какво ще стане? Оуз ще разбере всичко!
  Нарин пък, се притеснява, че всичките й документи са били в нейната чанта, която е останала в колата на Фърат. (В този момент камерата показва как чантата й изплува на брега на Ефрат.)
  Нарин тичешком се запътва към къщата на Фърат и пред вратата се оглежда да не я види някой. После влиза вътре и бързо взема броеницата. В този момент се появява Оуз, но тя успява да я скрие в джоба си.
  Влюбен до ушите, той нищо не забелязва, а се радва че я вижда и използва неочакваната им среща, за да я попита дали не си е променила решението да не се омъжва за него. Тя го потвърждава и допълва, че така е най-добре за всички, но се радвала за него, че е започнал да се сближава с дъщеря си.
  Оуз й казва, че макар и бавно, отношенията му с Дениз се стоплят, а Нарин разбиращо заключава: такива са децата, трябва им време, за да приемат нещата...

    Кадрие изведнъж се сеща, че могат да се обадят на Седеф, но Мелек я смъмрва: нека да оставят баща и дъщеря насаме, не е тактично веднага да ги безпокоят.
  Кадрие забелязва, че Йозлем е необичайно мълчалива и я пита  дали й има нещо. Устатницата веднага намира какво да й отговори и изстрелва: "Като говоря не е добре, като мълча - пак е лошо!"
  Фикрие И Ебру пристигат заедно, срещнали са се навън, на входа на конака. Лелята казва, че е излизала, за да уреди някои неща и усмивката грейва на лицето на Йозлем. Тя веднага схваща намека на Фикрие и засияла от радост чак предлага да приготви закуската. Кадрие е много изненадана от нейния трудов ентусиазъм и промърморва, че Йозлем пак са я хванали лудите.

    Баран отива до университета, за да види Айше, но първо я наблюдава от разстояние и се приближава към нея едва, когато остава сама.
  Тя веднага се нахвърля върху него и сърдито го пита защо е дошъл. Баран й обяснява, че се тревожи за нея, но Айше бърза да го отпрати и му казва, че отива на работа. Той отново се опитва да я убеди, че няма нужда да работи, те ще й платят следването. Това е повод Айше да се засегне и тя обидено му отговаря, че Шамверди така са свикнали, всичко да плащат, а после искат да си им длъжник до гроб.
  Баран сговорчиво й казва: тогава нека да върви на работа, но продължава да я следва. Айше е станала сервитьорка в едно кафене и се оказва, че Баран ще бъде нейния първи клиент. Айше иска той да си тръгне, но Баран упорства: казва й шеговито, че не бива да губи първия си клиент, лоша поличба е. Така и така е започнала да работи, поне да му донесе един чай.
  Баран изчаква да свърши смяната на Айше и я пресреща, а тя, раздразнена, го пита, непрекъснато ли ще ходи така след нея. Той й отговаря, че ще я следва, докато е жив. Айше намира и тези негови думи за обидни и веднага го заяжда, че както винаги, той решава на своя глава и за двамата, тя няма право на глас.
  На Баран му става неприятно и чоглаво и я пита защо е такава, та той само иска да й бъде подкрепа, а тя се държи толкова враждебно и грубо с него. Айше продължава да упорства, че може и сама да се изправи на краката си. Баран е съгласен, казва, че и той това иска, но желае и още - двамата да си бъдат опора, да могат да разчитат един на друг. Тези думи смекчават малко сърцето на Айше и тя го прегръща.

    Мая и Ада вечерят сами. Мая моли сестра си да й сподели истината: и двете знаят какъв характер има Ада, тя никога не би се отказала току-така от човека, когото обича. Нека да й обясни какво, всъщност, става.
  Ада иска да се измъкне и отсича, че днес всичко е казала, няма какво повече да добави. Но Мая не й вярва, защото довчера е твърдяла и друго -че има нов приятел, а днес го е отрекла. После разказва на Ада за разговора си със Сердар и колко много страда той заради нея, а сестра й категорично отсича: "Ще свикне!"
  Мая спокойно, но убедено й казва, че няма нужда да свиква, защото двамата - Ада и Сердар, много се обичат и тя е свидетел на силната им и пламенна любов. И продължава да подпитва, дали има още нещо, като прави уговорката, че Ада би й казала, ако има, нали?
  Ада продължава упорито да говори, колко много са я изморили последните събития и сякаш се е пробудила и разбрала, че вече не обича Сердар. Накрая казва, че този, когото обича е до нея, мислейки за Мая.

   Директорката Елиф, лелята на Емре, го съветва да разкаже на Сердар за мнимата си връзка с Ада. Той се дърпа и се защитава, че няма никаква вина, Ада и Сердар сами са забъркали тази каша. Но Елиф е строга и настоява Емре да разкаже истината на младежа.
   По-късно тя го разпитва за Мая, а Емре й отговаря, че единственото хубаво нещо в историята с Ада е запознанството му с нейната сестра. И добавя, че Мая наистина е много красиво момиче.

    Нарин се връща в конака и веднага отива при Кендал, за да му даде броеницата. Успокоява го, че Оуз нищо не е разбрал. Нарин отново споделя тревогата си за Фърат и Кендал "запява старата песен" - пак я залъгва с измислената от него, уж правдоподобна история. Нарин не се е успокоила, но предпочита да му вярва.

    Свидетелката на катастрофата с Фърат отново звъни в полицията. Този път казва, че в Ефрат е паднала една кола и тя е на Фърат, а той сигурно е умрял, защото е бил вътре.След нейното обаждане колегите на Оуз го осведомяват за сигнала и му съобщават новата информация.

    Утрото на новия ден идва. Фикрие се събужда с мисълта, че трябва да каже на сестра си за своя син Кенан и за отношенията си със стария Мехди.
   Командир Оуз е организирал издирване на Фърат и колата му и екипите ги търсят в Ефрат.
   Баран идва при Нарин и споделя с нея, че е много притеснен за вуйчо си. Добавя какво мисли и Ебру: че има нещо съмнително в изчезването на Фърат, а Нарин сякаш чува само името на Ебру и прави обичайната си кисела физиономия.
   Касъм излиза от затвора и веднага получава обаждане от Джамал, един от хората на Мурат. Касъм радостно споделя, че сега на Кендал му трябва много бързо оздравяване, за да си получи заслуженото и пита кога ще се появи Кенан, синът на Фикрие.
   После той се обажда на Йозлем. Тя е щастлива и развълнувана, когато вижда, на дисплея на телефона си  изписано името на Касъм. Той й съобщава хубавата вест, че са го пуснали от ареста и пристига в конака, а тя загрижено се интересува дали е добре. Касъм е доволен и усмихнат я пита дали наистина я интересува как се чувства той.
  Касъм я осведомява, че започват подготовката на акция "Белезници" и като начало трябва да направят списък с имената на тези, на чиито ръце те трябва да щракнат. Йозлем му отговаря, че няма нужда от цял списък, защото там ще фигурира само едно име.
   "Тогава всичко ще бъде по-лесно" - казва й Касъм.- "Ще си уредим сметките с Кендал, а после ще поемем по своя път."

    Фикрие идва при Кадрие ханъм и иска да разговаря с нея. Донесла си е камъка, с който на площада е бранила честта на Мелек. Подава го на Кадрие, а тя я гледа учудено и неразбиращо. Фикрие припомня на сестра си нейните думи към хората от Халфети и отбелязва, че много намясто ги е казала.
  После пада на колене пред нея и решително й казва, че след толкова години е дошла да се срещне очи в очи със своя грях. Макар че сестра й Кадрие не е хвърлила първия камък, то нека бъде тази, която ще хвърли последния...
                    
                      ИЗТОЧНИК: Forum.hr


    

    

                              

Ангела , пак си ни зарадвала с фрагман и превод на 66 еп.  
За мен таймингът е перфектен, защото снощи изгледах 65 епизод и с удоволствие ще си изгледам сега 66 еп.

За 65-ти епизод мога да кажа, че почти всичко беше много логично и добре навързано
 "Моят" Сабри обаче ме изненада...всъщност аз отдавна си пожелах да стане човек...и той взе, че стана Но някак много нелогично До вчера се зъбеше за една крива дума, налиташе на бой, вадеше пистолет, че и на два пъти беше готов да убие сестра си Йозлем....сега изведнъж стана хрисим, човечен, същинско ангелче Ето тези безпричинни крайни метаморфози на героите в турските сериали някак ме дразнят
Емре влезе в действие със своята полукомична роля....и взе, че хареса Майя...язък, че си изяде боя от Сердар Образът му силно напомня на Ръза
Ада също вече силно ме дразни с реакцията си спрямо Сердар, може би, защото аз съм открит човек и бих постъпила по коренно различен начин в същата ситуация
Странно, че за n-ти път ми боде очите масата за хранене, на която Кадрие много държи да се събират всички заедно....как пък не взеха да сложат по-голяма маса....толкова народ в конака просто никога не биха се събрали на тази маса за макс. 10 души
Замислих се отново, че Мелек мълчи като риба, приятелите на Мурат също....някак не разбирам защо е това дълго мълчание за убийството на Мурат То едно девойче стана свидетел на думите на Кендал по повод  падналия в реката Фърат и хукна да каже истината...а Мелек ? Все се надявам да има някакво логично обяснение, а времето си минава.....дано сценаристите не пазят всички злини наведнъж /т.е. в една серия/ да се струпат на главата на Кендал, защото вече започнах да чувствам все по-големи бели полета в сериите, сиреч запълване на време..
Фикрие също беше смъртно болна, а в тази серия ми се стори по-здрава от здравите, как енергично отиде до къщата на Фърат
На финала погледът на Баран - на мен поне - не ми хареса, гледаше Кендал някак пресилено, просто преигра
Вай, критиките станаха май множко
Великолепна игра направи Йозлем...и монологът, и разговорът с майка си и как й занесе храна, въпреки всичко Този път много ми хареса и Сибел, малко се учудих как застана пред цяла аудитория да говори , но пък се бори лъвски за дъщеря си, затова няма да кажа нито една лоша думичка
Също много ми хареса този път играта на Нарин, уж ще се поправя, уж ще става истинска майка, но не се сдържа да пита Баран за Ебру И пак тайни...и пак лъжи Тя си е такава
Ебру някак безлична беше в тази серия, не я почувствах изобщо
Кендал въобще няма да го коментирам, блестяща игра

промо снимки

    
     
          "Когато миналото продължава да ни наранява..."

    На Кадрие ще й се наложи да се срещне очи в очи с такава реалност, за която животът никога повече няма да й даде шанс. След години на вражда и отхвърляне, една жена е на път отново да се раздели със сестра си...
   Оуз се натъква на интересна находка: от Ефрат е извадена колата на Фърат. Празният автомобил и липсата на Фърат в него обнадеждават Оуз и Шамверди, че той може би се е спасил. В конака се хващат за тази надежда и за възможността, Фърат да е жив.
   За всички Шамверди започва тягостно и мъчително очакване. Най-тежко е то за Ебру, за която Фърат е не само приятел, но и единствената й подкрепа. Нарин обвинява Ебру за всичките им беди и поредният сблъсък между двете е неизбежен.


 
    Макар Кендал да мисли, че добре е прикрил следите си, обаждане по телефона кара страховете му, че ще бъде разделен със сина си, отново да избуят.
   Сердар не може да намери логично обяснение на желанието на любимата си за раздяла и решава да сложи край на тази ситуация с отчаян ход. Той отвлича Ада от класната стая. Но, когато Баран научава за това, той няма да стои със скръстени ръце. Сердар и Ада дори не могат да си представят на какво е способен Баран...
   В същото време, бягството на Сабри от болницата подклажда отново напрежението в конака.
   
    



       

ангела 33   

книга трябва да издадат по този сценарии

Благодаря ти, ангела!
Много неща се изясняват с този подробен преразказ, а снимките зад кадър допълват усилената работа по филма! Явно високият рейтинг си е свършил работата във всички посоки!
Най-хубавото е, че пред очите ни се случва израстването на младите актьори и актриси!    [color]

                  

Здравейте

В деня на Черна роза минавам набързо да постна нови фотки и да пожелая приятно гледане /вкл. на себе си, ако мога да се класирам пред РС-то /

Младежта от Карагюл, която така и не разбрах какъв й е проблемът Единствено реакцията на Баран ми е напълно понятна

  Каква красавица е била! Тежка хубост!
  Но и сега ми харесва. Гледала съм я в 2 или 3 сериала. Харесва ми, определено.

  Много ви е хубаво конструирана темата, момичета. И краткото резюме в началото!

   






   

 

По въпроса Как ще реагира Мелек, когато види насреща си Сабри?...току виж се влюбила в него, той нали стана поредното ангелче

   Май има такова нещо...  Те, сценаристите на "Карагюл", са доста на "ти" с психологията, така че няма начин да не набъркат и Стокхолмския синдром в тази зрелищно- драматична анадолска история... 

Сериала "пълен" със сини очи....

sofia, същото си го мисля от много отдавна и аз.
Явно при кастинга умишлено се търсят синеоки артисти.
Например, Йозлем и Касъм така си разменят сини погледи, че винаги се усмихвам, като ги гледам...