
"Смути" за мен никога няма да бъде нещо, различно от глагол.

, или да се впусна в някакъв емоционален, душевен, обяснителен режим.
... особено по-близките ми очакват второто, защото аз изобщо не споделям.
Проблемът е в мен, темерутеста съм и в такава ситуация единственото, което биха "изкопчили" от мен, е дълбока въздишка с привкус на досада и отегчение. 
Но човекът наистина трябва да ми е много близък (емоционално). Като се замисля, питайки другия "Как си?", сякаш подсъзнателно му казвам "Надявам се да си добре.". Не очаквам никакви "насилствени" отговори в стил - Добре съм, Нормално, Как да съм.. и пр., ако знам със сигурност, че не се чувства добре. Ако пък реши да сподели и да си разкрие душата, в никакъв случай не бих го сметнала за досадно или отегчително! 
Препоръчани теми