спонтанен аборт-грях ли е?

  • 9 261
  • 51
# 45
Не е простотия - това е смисълът на прошката.
По въпроса за душата на бебетата - и там е спорно положението. Ясно е какво става с душата след смъртта, но преди раждането християните нещо не са го изяснили съвсем въпроса.
Докато търсех някаква информация по въпроса пак попаднах на книгата "Пътят на душите" на Майкъл Нютон.
Виж целия пост
# 46
Най-жалкото е, че вярващи хора като авторката на темата, трудно ще намерят отговор на въпроса си и истинска утеха в лоното на църквата...
Авторке, ако приемем, че това е Божията воля ( както често хората казват), би следвало да не е грях това, което ти се е случило.
Виж целия пост
# 47
Па то е грях и това, че дишаме.
При мен като се случи мисед при желана бременност как само ме беше яд на Бог ooooh! Как не ми дойде на ум и виновна да се чувствам за случилото се...
Виж целия пост
# 48


не, не е грях, това е божия воля. успокой се и гледай напред!
Виж целия пост
# 49
Не знам какво значение има къде е отишъл един набор от клетки, който на всичкото отгоре наричате дете.  ooooh! Не съм вярваща, ако това има значение. Никога не бих се замислила за подобни неща, които за мен всъщност са пълни глупости.
Виж целия пост
# 50
ето тук се дава отговор на въпроса за спонтанния аборт и Библията:
http://www.gotquestions.org/miscarriage-Bible.html

според мен отговорът е ясен - библията не казва нищо за спонтанния аборт.

има едно обяснение, което прочетох току що, че след като сме длъжни да се грижим за здравето си, всичко което ни се случва ( болести, и пр) е едва ли не свидетелство, че не се грижим за здравето си.
в този смисъл насаждането на вина , че нещо се е случило, от там лесно ще се изведе и моралния грях. Но имай предвид, че християнството до ден днешен умира за такива логични последователности, в които в крайна сметка опираме до това че сме виновни. Това смятам, че всеки човек със средно ай кю може да прецени, че е инструмент за  груба манипулация, нямаща нищо общо с вярата и Библията.
Виж целия пост
# 51
Цялото християнство е насаждане на вина. Аз затова почти се отказах от него. Само да си покажа носа в църквата и се почва: "Той е дошъл, за да ни избави от греха и ала-бала." Кой грях? Първородния! Абе аз каква вина имам, че некъв муньо хапнал една ябълка? И после дошъл некъв да ме спасява и цял живот трябва да се чувствам виновна заради някакви римски интриги. А, не! Няма да стане! Моята вяра не е такава. Моят Бог е любов, не е вина!

В този смисъл - обичайте се, не се самообвинявайте в несъществуващи грехове.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия