Тъкмо днес дръпнахме конско на щерката да не си оставя чантичката с телефона и парите в стаята, когато излиза в междучасията. Понеже тя сподели, че не я взима, за да си побяга свободно. Да ама ние ѝ обяснихме, че всичко може да ѝ се случи, ако не ѝ я вземе някой, то друг може да я бутне, да я стъпчат и отиде новият телефон. Тя беше толкова учудена и ни каза, ама вие не знаете ли, че е забранено да се бяга в стаята и не може да ми се случи такова нещо, нито пък някой да си позволи да я вземе. Това ме успокои, че все пак има дисциплина.
Иначе на бой между момчета и аз съм ставала свидетел - уж на шега се сдърпат, обаче има такива, които яко се налагат. Нещо като спорт - и двамата го желаят, и двамата са усмихнати. Но са големи нашите и донякъде разбират действията си и имат граници.
Голяма сладурана си, скатаваш покрай фенерчето,а?
Хеле, при мен коса поимва 
Понякога смартфонът на мъжа ми ме побърква само докато се обадя и проведа разговор, а определено съм над средно технически грамотните, дето се казва, даже с програмиране на определено ниво се оправям, ама тия джаджи ми се опъват. И се подслушват по-лесно, и постоянно всички знаят къде си, а не.

Обожавам такъв тип четиво, как не съм го намерила до сега не знам, още повече, че Южна Америка ми е слабост. И пак между другото днес преподавах това. Като стигнем до страни в Южна Америка ще им вмъкна част от пътеписа.
Тази също нямаме инциденти до тук (да не дърпам дяволът за опашката).

Но се спрях и се притесних, че ще подхраня тролстването.
