"Песен за огън и лед" - 14 Лъжи и арборско златно

Лейди Старк погледна през рамо. В първия миг като че ли не го позна. Накрая примигна.
   — Какво търсиш ти тук? — попита тя със странно строг и безчувствен глас.
   — Дойдох да видя Бран — отвърна Джон. — Да се сбогувам.
   Лицето й си остана навъсено. Дългата й кафява коса се беше сплъстила и разрошила. Изглеждаше състарена с двадесет години.
   — Вече го направи. Сега се махай.

Кейтлин винаги беше смятала, че Роб прилича на нея. Също като Бран и Санса притежаваше цветовете на Тъли — кестенявата коса и сините очи. Но сега за пръв път долови в лицето му нещо от Едард Старк, нещо сурово и кораво като самия север.

Санса вече изглеждаше възможно най-добре. Реса си дългата кестенява коса, докато не заблестя, и си избра най-хубавите сини коприни. Този ден го чакаше от близо седмица. Голяма чест беше да се возиш с кралицата, а и принц Джофри можеше да е там

Санса бе наследила изящните високи скули на майка им и гъстата кестенява коса на рода Тъли

Принц Джофри се засмя. Момчето се озърна, ококорило очи и стъписано, и също пусна пръчката си на тревата. Момичето ги изгледа ядосано и засмука ударените кокалчета на пръстите си, за да облекчи болката.
   — Аря? — извика невярващо Санса.
   — Махайте се! — викна Аря и от очите й закапаха сълзи на яд. — Какво търсите тук? Оставете ни.
   Джофри запремества поглед от Аря към Санса и обратно.
   — Сестра ти ли е? — Тя кимна и се изчерви. Джофри огледа момчето — неугледен момък с грубовато луничаво лице и гъста рижа коса.
   — Ти кой си, момче? — попита с властен тон принцът, без да се съобразява, че другият е с няколко години по-голям.
   — Мика — измърмори момчето. Беше познал принца и извърна очи. — Милорд.
—   Момчето на касапина — каза Санса.

Дорея беше по-голяма, почти на двадесет. Магистър Илирио я беше намерил в един дом за мъжки удоволствия в Лис. Косата й беше с меден цвят, а очите — като лятно небе. Тя сведе тези очи, след като двете останаха сами.

— Отворете път на лорд Берик! — завика конникът. — Отворете път на лорд Берик!
   А след него се появи самият млад лорд, бляскав върху черния си жребец, с червено-златна коса и плащ от черна коприна, обсипан със звезди.
   — Дошли сте да се сражавате в турнира на Ръката ли, милорд? — подвикна му един от стражите на портата.
—   Дойдох да победя в турнира на Ръката — отвърна му с рев лорд Берик и тълпата наоколо нададе възторжени възгласи.

Ларис се изпързаля по стръмния склон и над главите им се засипа порой от ситни камъчета. Спря се, останал без дъх, пред Кейтлин Старк — неугледен мъж с щръкнали под коничния му шлем туфи рижа коса