ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема №19

Не се надявай,а го ВЯРВАЙ с цялото си сърце и със сигурност ще е така.

Момичета,моля да ми препоръчате книги,които биха могли да ми помогнат поне малко да се оттърва от постоянната тревожност и напрегнатост  

И аз съм много добре, но вече не смея да се зарадвам, нито похваля, защото като се сетя за предишните си рецидиви от силен по-силен-направо настръхвам.

О евак, радвам се, че се включи и се радвам, че си добре. И аз днес не съм ок, обаче сега ми се налага да се кача на лифт и умирам от страх, че много ми става зле, последния път направо колабирах, не знам точно нна какво влияе, на кръвното ли, на ликвора ли, ама ужас

Уондър, всички книги, в които има бели пясъци, плаж, богати мъже ще ти помогнат, от опит го казвам

     Галенце,нямах в предвид такива,но като размислих,реших,че си права.  Няма смисъл да дълбая в раната.
 
А можеш ли да ми предложиш все пак някакво заглавие-нещо ,което наистина  да ме грабне и отвлича?

След почти година АД май пак се връщам в изходно положение Стягане на главата, изтръпване на лицето, дематериализация и объркване на моменти ... Не знам какво да правя! Уж нямам притеснения, нервират ме единствено кучето и мъжът ми. Но мислех, че това не влияе.

Единственото, което ме крепи е, че и преди съм била така, а не съм умряла. Страх ме е обаче. Пак посягам към апарата за кръвно, пак хипохондрията и мисълта за неизличими болести ме мъчат. Където и да отида, все си представям как умирам пред хората и какбиха реагирали.
Да си призная - може би смъртта на Росица Янакиева ме катурна. Понеже аневризмите са ми фикс идея и сега като видях, че и нея не спасиха, при всичките грижи и интервенции...

Хей момичета:

1/ Нямате неизлечими болести, идеално здрави сте. Болестта ви е в главата

2/ Всичките не сме добре на 100%, но ще се опитаме нали . И на мен ми е зле и имам оплаквания, но гледам да ги игнорирам, за да не се ядосвам.

3/ Ще има хубави и лоши моменти. Ще има оправяне и всичко ще е ОК, ще има смени на лекарства и дози, влошаване, после рецидиви с по-голяма сила и различни оплаквания, после пак ще сме добре и така

4/ Няма да умрете от ПР, сори 

5/ След време ще се научите и кои лекарства са ви добре и какви дози са ви добре и кога ще имате рецидив и прочее. Така добре ще си ги научите и знаете,че ще почнете да се самолекувате...

Обобщено: ВСИЧКО Е НАРЕД 

Уондър, има едни книжки на Даниел Стийл, които започват тя беше преуспяла млада жена... ще ти свършат работа 
Ваня то комбинацията мъж и куче си е живо изпитание

Пих 300 гр уиски и съм нов човек. Здрав човек

ехееее браво, Еньо, Ваня и останалите да вземем бързо пример!!!!

Wonder, почни с нашумелите "Петдесет нюанса сиво" и още двете след нея. И мъже, и секс... Иначе какви ли не четох психологически от сорта как да се справим, за подсъзнанието, да обичаме себе си и дрън, дръх, само това установих, че има в тях.

гала, съчувствам ти. А че толкова се мотая по планините изпитвам истински ужас от  открит. Едното возене ми е кошмар, ами и най-вече от самото качване и слизане. Ако ми се налага да се качвам го мисля 5 дни преди това и все обикновено си изминавам разстоянието пеша

Oceanborn, благодаря ти Важното е да си мислим, че сме добре и ставаме все по-добре. Някое моментално неразположение просто е случайност

Ще спра и аз флуанксона и ще му ударя някоя водка С моето АД може да се порка (поне пише, че алкохолът не оказва влияние). Да ама аз не се спирам с една. Докато не се омая съвсем не преставам
Да почвам гимнастика, утре малко, че ще вали, по Витоша.
Нещо съм малко напълняла

  Благодаря за предложенията!   

Като ви чета за тези рецидиви,направо  ще изтерясъм съвсем   При всички ли се получават след прием на АД ? Вярно ли е ,че са по-силни от предишните атаки и дозите АД и успокоителните трябва да са два пъти по-високи за да се овладее положението?
Това много,много ме плаши 

Аааа не си мисли за рецидиви.Просто си повтаряй добре съм.Аз хич не обичам това време в момента мразя зимата но почвам планове за летния период например.Тази година съм решила да отида на Орлово око да видя адреналина как е.Просто гледам да запълвам мислите си с неща които обичам да правя и ми доставят удоволствие.Така в главата ми почва да няма място за лошите мисли .И нещо което ми помогна на мен.Избягвайте новините както и гледането на филми които ще ви натоварят.

Олееееее, мен пък ако ме оставят в лифт, особено ако е кабинков-мога цял ден да се возя.
Джери и аз си пийвам понякога бяло вино с АД-то.  Ама сега съм на дюканска диета, пък с нея не може алкохол.
Честно казано и аз не спирам да мисля за рецидиви. След изживяното няколко пъти все съм на тръни и не мога да се отпусна и да се зарадвам. А сега ме повишиха, понеже шефът излезе неплатен отпуск и се притеснявам как ще ми се отрази тази отговорност.

Привет на всички пишешти в темата !! Малко ми е странно,че пиша тук понеже съм мъж ,но досега не открих тема в която мъже да дискутират този проблем . Та на въпроса през последните 2 години преминавам през доста стрес което доведе до неизменните атаки отначало бяха по леки но се стигна до момента в който започна да става нетърпимо напрежението по време на пристъп направо ме изяжда да не говорим за безсънието и всичко останало живея сам което още повече явно ми влияе . Първоначално отидох при невролог който ми предписа неолексан 150 мг пих го повече от 6 месеца като състоянието ми ту се подобряваше ту се влошаваше спрях го самосиндикално имаше период на затишие беше все пак лятото до към средата на ноември когато пак ме събори.Този път отидох на психиатър който ми каза сега започваме едииин много дълъг процес на лечение, като разговора с него не бе много дълъг изписа ми трикико и деанксид . Започнах с медикаментите но от тях се чувствах много зашеметен месец по късно когато отидох на преглед обясних че не се чувствам комфортно от медикаментите на което лекаря ми отговори спокойно и просто увеличи двойно дозата на тритико . Същият ден заминах при родителите ми в провинцията имах достатъчно време до зимната изпитна сесия . Какво се случи у дома ми беше спокойно излизах на разходки правих си походи без да се претоварвам все пак времето преди коледа беше чудесно спрях медикаментите чувстах се чудесно но ето че в края на чнуари трябваше да се завърна но не се върнах направо в квартирата а останах няколко дни при мои близки и всичко беше ок до вчера когато се завърнах в квартирата и ме обзе отново онова усещане върна се пресъхването в устата сърцебиенето безсънието а и като добавя че съседа беше надул музика до 1 през ноща всичко това отново ме вкара в дупката . Стана ми толкова тежко че плаках като малко дете . Моля ви приемам съвети кажете ми какви мерки да предприема !! Благодаря на всички предварително !!