Когато нищо не върви....

Не знам. Бях в голяма, голяма, черна, сатурново-уранова дупка. Започнах по-интензивно да работя, да спортувам. Да излизам с приятелка. Да се смея, когато не ми се смее- заразно е и се развеселяваш- колкото и да е налудничево. Започнах да се радвам на постиженията на децата- повече. Започнах да си общувам виртуално с приятел, който ме зарежда...
Сега по празниците дори и у дома си обличах хубавите дрехи, прическа и колкото и тъпо да звучи- дантелено бельо, корсети, финни чорапи...харесвам си се и това донякъде ме спира от пропадане сега в студа и зимните месеци  
Междувременно предната седмица, като започнах да се ядосвам покрай женския ми цикъл- направих основно почистване на две стаи (препаратът ми за прозорци замръзваше   )...но се чувствах удоволетворена.
Поставям си цели да изпълня за деня- това много ми помага- по списък. Гледам да съм благодарна за всяко нещо което ми се случва, дори за кризата, дори като сме болни, дори когато ми е трудно.

Друго в момента не се сещам...

Teriyaki наистина впечатляващо, браво 

аз веднъж бях в такава дълга депресия, че сериозно се притесних, стана доста напечено. Попрочетох някакви "полезни съвети и рецепти" и си помислих, че може би ми е ниско нивото на серотонин. Взех си 1 кутия ремотив (рекламираха ги по това време) и ми подейства моменталически, изненадващо, още с първия блистер. То е на базата на жълт кантарион, доколкото смътно си спомням.
Има естествено и мнооого други източници на серотонин - шоколада, бананите, добрия секс ...

  Да видим какво правите в тези периоди

Между другото сега като пишете и вие и се успокоих малко т.к. смятах за ненормално това което правя - затварям се в себе си и лежа в нас пред телевизора и си почивам. Но явно не е само при мен така. И наистина лека полека усещам как ми се възвръщат силите за живот ноооо мнооого бавно. Лошото е че аз като съм в депресия или съм нервна т.е. изживявам някакви разочарования и неудовлетворености, слабея и то страшно много. На 32 съм и в момента съм 47 кг а може вече и по-малко. По - принцип винаги съм била много слаба, но през последните години бях качила до 57 кг - верно не се харесвах особено тогава, но като смъкнах на 50-52кг си бях много секси парче и се чувствах и здравословно добре, а сега пак съм същата мърша като преди. Не че нещо, но просто вече веднъж се видях малко по закръглена и много повече се харесвам.
И сега ям насила дори само и само да не слабея повече, но искам и да напълнея. Спорт лека полека ми идват такива идеи но да видим.

Първо- 
И аз бях в една такава дупка преди 4 години. Съкратиха ме от работа, тогавашния ми приятел ме заряза( не бях вече касичката, която беше почнал да използва). Мислех, че съм на дъното. Но реших, че това е моето време. Естествено след разговори с приятели. Почивах си активно - четях, гледах тв, спях по много. Когато имаше възможност излизах с хора, за които не ми беше оставало време с месеци. И нещата се наместиха. Желая ти успех.

 

Не се фиксираш, използваш енергията си за нещо градивно, което към момента е възможно.

Темата много ми хареса. Искам да благодаря на всички, които споделят своите начини за справяне с трудните ситуации.   

Понякога, обаче, когато нещата не вървят трябва да се замислим и ние самите с какво сме допринесли за това. Според мен, за да се справиш с трудностите освен да изхвърлиш баластрата е нужно и да поискаш прошка от хората, които самият ти си наранил. Те може и да не ти я дадат, но самия факт, че я искаш показва, че си осъзна какво и къде си сбъркал. Аз много дълго време отказвах да приеме, че сама отдалечих приятелите от себе си, обвинявах ги, че не ме разбират и са ме изоставили. После се самоубеждавах, че нямам нужда от тях и, че така съм си по - добре. Виждах само това, с което те са ме наранили. Както и сами можете да се досетите това не доведе до нищо добре. Наложи се да осъзная, че всеки си има своята гледна точка (както писах и по- горе), че аз също не съм безгрешна и поисках прошка, от хората на които наистина държа. Противно на това, което очавквах все още не съм я получила, но сега поне знам, че направих това, което зависеше и от мен. Както се казва - чиста съм пред съвестта си и мога да продължа напред. Идеята ми е, че когато нещо не върви не търсете причината само в другите хора, ситуацията, живота и звездите. То се е случило така и защото и ние сме бъркали. Това не значи да се самообвиняваме и бичуваме, ами да го приемем като факт, да си научим урока икогато сме готови да продължим напред.   

Ще си позволя да цитирам Ванга, лично на мен ми действа положително.

"Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето - един е роден отличен работник, но няма щастие в семейството. Друг има и двете, но пък няма здраве. Трети е здрав, но пък децата са му болни и т. н. Във всеки човек има и добро, и зло. Така е устроен светът...
...Някой си мисли, че като има пари, може да си купи и любов, но това е вятър работа. Любов с пари не се купува. Или пък си мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи и после вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира, никога не го използва. Друг събира плодовете на труда му. Затова по-правилно е така: не трупай, парите са средство за живот, използвай ги всеки ден...
...За всеки човек идват периоди на трудности. Дори и за най-богатите и за най-силните. Затова човек трябва да се стреми да бъде смирен, за да не умре в прегръдките на злото...
...Човек никога няма да спечели пари, ако не се занимава с подходяща работа. Той трябва първо да разбере какво най-много му харесва да прави, а не да робува на мода или нечии съвети...
...Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието е пречистващо средство, като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере...
...В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките: нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице. Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото е трябвало да минат по реда си. Възрастните са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората вече се интересуват само от пари. Мислят, че ако имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо...
...Бедността е цвете, на богатството не се радвайте. Бедността дава да се радваш на деца, приятели, роднини. А от богатството душата се разболява...
...Който краде, за здраве ще плаче...
...Понякога съм много нервна, а хората мислят, че съм лоша. А аз виждам обкръжението и обръча, който постепенно се стеснява около земята, преживявам мъките на всички хора и не мога, а и не смея да го обясня, защото един много строг глас непрекъснато ме предупреждава да не се мъча да обяснявам каквото и да било, защото хората заслужават живота, който водят. Как да помогна на тези хора, които все повече не зачитат никого, надпреварват се да придобиват пари и вещи...
...Не искайте много – не можете да му платите цената...
...Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение!...
...Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е така! Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати!...
...Работете сутрин и през деня. Никога вечер. Силите свише не помагат вечер, а без тяхна помощ нищо велико не може да се роди..."
Баба Ванга

Аз се оставям на течението. Все някога ледовете  ще се разтопят и ще видим пълноводие.

 При мен от извесно време се появява едно безпокойство относно бъдещото на децата. Като се завърти колелото няма отърване. Мисля, будя се вечер, боли ме корема.....През деня няма проблем, но с наближаването на вчерта леко полеко се усеща едно странно чувство, даже не знам как да го опиша. И в такива моменти как ме дразнят хората вкъщи- всеки иска внимание, занимаваме с разни неща, които са ми безкрайно досадни. Не мога да се оплача от липса на пари, децата ми са отличници, мъжът ми ме дразни, но е добър човек и работи много. Танци, кина, ресторанти, мога да отида когато поискам, но тези приятни моменти не могат да ме спрат да мисля за бъдещето, на къде отива света? как да възпитаваме децата си? Струва ми се, че са много добри, възпитани и едва ли не правят на мравката път.
Сякаш, дългите топли душове са ми много приятни, но не мога да седя постоянно под душа.

И мен ме гложди въпроса "на къде отива светът...?" Днес гледам по новините десет годишно момче пръска глави без да му мигне окото,обучено от Ислямска държава, а още колко много такива деца обучават  стават машини за убиване в буквалния смисъл на думата. Тази групировка съществува от не много одавна, а има милиони капитал и владее площ сигурно вече колкото Великобритания. Да не говорим, че вече никоя държава не е застрахована от атентат, включително България. Нещо от както родих, имам син на 9 месеца, станах адски плашлива...и едни такива мисли... Преди не бях такава,явно наистина като родиш, малко или много ти се променя мисленето. Както казва баща ми "Вече не си си най-важен", но пък толкова ти се осмисля живота и детенцето толкова радва 

Чувстваш липса, запълни я. С пускането на темата това стана ли?

Просто започни да правиш нещо приятно, вместо да мислиш и премисляш, какво е положението. Какво е хобито ти?

Колко, според вас, е нормалния период в който нещата не вървят?

Седя и чакам да ми мине, но все по-зле става.

Според мен, колкото повече се фиксираш в проблема и го чакаш да мине толкова по- зле става. Вършиш си ежедневните задължения, гледаш комедии, радваш се на птичките и пчеличките, оглеждаш се за възможности и в един момент забелязваш, че не мислиш толкова за това, което не ти върви и кога и как ще се оправи. То още не е оправено, но понякога няма какво друго да се направи освен да се довериш на Господ или на кой в каквото вярва. Както, когато твой близък е болен и ти знаеш, че няма какво да направиш освен да се довериш на лекаря. Така и с живота - довери се, че нещата вървят към по - добро, ден след ден. Не гледай всеки ден с колко, аджаба, по - добре или по - зле са станали, а знай, че е така както трябва да бъде. Винаги може да сме по- добре, ама винаги може и да сме зле. Има една много хубава мисъл на Буда в този смисъл.

"Нека се изправим и благодарим, защото ако и да не сме научили много днес, научили сме поне малко, а ако и да не сме научили дори малко, поне не сме се разболели, а ако и да сме се разболели, поне не сме умрели; тъй че нека да бъдем благодарни."