Първо, че ме нарече неприятна, докато си мислеше, че не слушам, защото имахме малък спор дали бебето ми трябва да стои гладно първите 4 дни...Второ, в деня на изписването пак се случи тя..И ми вика- яяя, той жълтичък..А той милия пременен, цялата рода чака.. Аааа, не можело, дай кръв от петата ще вземем...Е 5 дни къде бяха всички и не погледнаха, че има жълтеница..Накара ни да чакаме всички в лобито да излязат резултатите, аз облечена с палто и го чувам как се къса от рев, защото е гладен..Разплаках се, накрая мъжът ми не знам какво и говори, но дойде усмихната, извини ми се...абе такива ги има навсякъде...просто ignore..ама да не си го изкарва на бебето ми..
Явно въпреки напрегнатият момент не загубих здрав разум и отказах "помощта й". На другият ден Рая вече беше започнала да наддава. Проблемът в последствие се оказа лесно решим, но със сигурност никой от болницата не ми помогна да стигна до разрешаването му: Рая не успяваше да засуче, защото гърдите ми са едри и тежки от кърмата. В легнало положение обаче се справихме идеално, а сега вече суче и на челна стойка Препоръчани теми