Съфорумки с намален слух - да се запознаем :)

     Здравейте, момичета!  Не мога да опиша радостта си, когато видях темата и колко се смях на коментарите ви! Хубаво е да си сред "себеподобни" За протокола на 22 години съм. С едното ухо съм напълно глуха (има там някакви проценти слух, но дори с апарат не долавя нормални звуци и не нося такъв, защото и постоянно тече нещо от него...) С другото си ухо имам загуба на слух, вече не помня колко процента и съм с апарат. Използвам на Отикон, но след месец ми изтича срока и имам право да искам от социалните да ми платят за нови апарати и вече мисля да си взема нещо по - модерно, че с тия се измъчих 3 години. 
    От малка ми започнаха проблемите имам над 10 операции на двете уши и накрая ми писна. От 3 години съм с апаратче и си ми е супер! 
     Водя си нормален живот. Единствено и мен ме дразнят шумните места, но се свиква. Чувствам се нормална и всичките ми близки хора ме усещат така! Целувки на всички!

И аз да се отбележа. От 19 годишна съм с диагноза неврит. Пищене в лявото ухо и загуба око 5 децибела. Бях година и нещо на съдоразширяващи. Ефект нулев. Постепенно нещата се влошаваха. Неврита засегна и дясното ухо, с което чувах перфектно. И сега продължавам да се влошавам. В крайна сметка се оказа, че имам алергия към прах и полени, затова произвеждам много секрет, който запушва евстахиевите тръби и не достига кислород до слуховите клетки и те си измират. Уж взехме мерки и лекуваме алергията, но аз постепенно се влошавам. Сега съм си наумила да пробвам разни илачи. Иначе срещам затруднения, но като помоля хората да говорят по-високо се справям. Мисълта за апаратче ме влудява, но май натам отиват нещата. Знам само, че ако стигна до там ще е изцяло вътреканално.

Междувременно попаднах на тази статия, която ме обнадеждава.
http://www.foxnews.com/health/2015/02/02/revolutionary-treatment … for-hearing-loss/

Здрасти, Габи. И аз съм от тези с намален слух, като едното ухо ми е аут, но съм с слухов апарат и искам да ти кажа, ако си от тежко чуващите като мен не мисля, че ще минеш с вътреканален. А и не е толкова страшно да носиш сл.апарат. По-страшно е като не чуваш.

Все още дясното ми върши някаква работа и не съм от съвсем тежко чуващите. Съгласна съм, че не е страшно да се носи, но още не мога да се примиря с тази мисъл. Ужасно е, но ме разбирате чудесно.

Здравейте!
Случайно открих темата и реших да се присъединя към вас. Аз съм с намалена чувствителност на слуха, не чувам високите честоти. Това беше установено с аудиограма в младежките ми години. Затруднява ме да слушам говор на чужд език по телефона, ТВ, кино, аудио запис.
В ежедневието като цяло нямам проблеми, но често се налага да гледам в лицето този, който ми говори и това създава неудобства. Искам да отида отново на преглед при УНГ и ако е възможно да си облекча положението с модерен апарат или друго достижение на съвременната медицина.
Моя позната, която работи в център  за слухопротезиране, ми препоръча лекар от Плевен, но ме предупреди, че за проблема ми сигурно още не е открито решение.  Все пак искам да чуя мнение от специалист.
Към кого ще ме насочите? Предпочитам да е в България, градът е без значение.

Джес, центърът, в който работи моята позната, е в Плевен. Там продават Отикон и правят настройки за всеки клиент. Тя ми обясни, че в България само на 2-3 места настройват апаратите.

Анонимен да знам, но ...не съм доволна от самата фирма, в централният офис на отикон на фирма МЕБОС на подуево се отнасят отвратително с хората, особено с мен, и не правят настройките както аз искам, а както на тях им е удобно, което страшно ме нерви. И именно затова обявих апарата за продажба, защото не смятам да си взимам следващ апарат от тях и ще си продължа с старата фирма. Просто си взех нов апарат от др фирма за да видя как са другите, ...голяма грешка.

За УНГ лекар не мога да препоръчвам, но аз съм си пациентка на проф. Диана Попова от ИСУЛ и съм си доволна от нея, и най-вече не ме натиска да се оперирам и да ми сложат от тея имплантите, който ги предлагат фирма Мебос, който предлагат и апаратите Отикон. И искам да кажа, че и аз гледам хората в устните понякога, но спря да ми пука и си го правя. Ако някой нещо каже, обяснявам, защо така правя, но повечето разбират, и нямат против. Все пак не го правя нарочно. Но има и плюсове, мога да разбера кво си лафят на другия  край на метрото примерно  

Габи ще свикнеш и ще се примириш с мисълта. И аз бях така, но когато бях на 3г. и просто се наложи да разбера, че трябва да живея с това малко нещо апарата, и че ще ми помага, и че е за мое добро.

Здравейте има ли някой слух.апарат който може да се мокри.мисля че Фонак имаше такъв дали са сполучливи и става ли за тежка загуба на слуха
И на мен ми беше кофти докато свикна с апарата.но на всичко съм съгласна само да чувам

Джес, на мен не ми пука, че гледам хората в устните по време на разговор. Ако ме попитат, обяснявам спокойно. За съжаление не мога да разбера какво си говорят на другия край на метрото или в другата стая. Чувам, че нещо се говори, не разбирам какво. Това ме ядосва и натъжава.

Анонимен и аз не чувам какво става в другата стая, или какво си говорят. Кофти е, знам, но се преживява. Иначе аз явно съм от твърде дълго така и нямам проблем да "подслушвам" в метрото

el 8004 нямам идея дали има такъв който се мокри, но не виждам смисъл от него. То под душа не ти трябва апарат, поне на мен.

Скъпи съфорумки, изписали сте две страници, в които мрънкате и се сравнявате коя е по и най-глуха, и само ЕДНА от вас се отзова на молбата ми да изкаже мнение за УНГ специалист.
Бъдете здрави!

Много е трудно да се даде съвет за добър УНГ специалист, особено, когато не си го открил, за съжаление.

Здравейте момичета, на 32 г. съм от София и съм с двустранна слухова загуба от 4 годишна възраст. Реална причина - настинала съм и просто там ме е ударило. Или по-скоро това е слабото ми място, както и на брат ми - той е с практическа глухота.
Пиша по-конкретно с определена цел - бременна съм и ми предстои раждане. Проследяващата ми лекарка ме прати на очен лекар - там съм ОК за нормално раждане, но ме прати и на ушен лекар поради проблема със слуха. Та, ушният лекар ми предписа желателно е раждане със секцио. Ходих на второ мнение - там ми казаха, че няма проблем да раждам нормално. Проучих сред приятели в нашата общност - и всички, които са като мен - с такава загуба, и да говорят по телефон, всичките са ги пратили секцио, говоря за родилки.
Та, някой от вас чувал ли е такова нещо? Някой от вас има ли дете и как е раждала? В чужбина няма такава практика.
Много ще съм ви благодарна ако споделите, и съответно ако кажете и при кой УНГ да ида за 3то мнение.

Здравейте! Да се включа и аз Тъй като гледам този проблем е рядко срещан, досега не съм се срещала с някой като мен с този проблем... Чувствам се различна,дефектна, срам ме е от себе си, не мога да се понасям, на моменти изпадам в депресия и искам да не съществувам, да не чувствам нищо. На училище ми беше много трудно, спрях да ям, разболях се от анорекция. Сега се оправих, но пък съм булимичка, цял ден нищо не ям, а всяка вечер се тъпча пред филми (със субтитри естествено), това ме успокоява и бягам от действителноста. към 4-5ч. сутринта изповръщам всичко, пия 22бр. хапчета бизалакс (пак съм ги намалила, преди пиех 32бр.), лягам към 6-7ч. да подремна час два и към 8ч. отивам на работа. С провръщането продължавам  повече от 10г., а недоспиването откакто почнах работа към 5г. И разбира се, резултата е налице - недоспиване, задържане на течности от разхлабителните и разрушени зъби- дала съм камара пари да ми ги оправят, но едно нещо разбрах, нищо не може да замени естественото от природата... Същото се отнася и с апаратчетата... За тези последици, които описах по горе от омраза към себе си, никой незнае, но и не искам да ми се помогне. Опитвала съм се да се променя, но се отказах, това ме успокоява- да се тъпча и да повръщам. Наясно съм със проблема и съм го приела като част от мен и си го практикувам.
Та да се върнем на темата, че се отклоних с последиците от нея. На 30г. съм от гр. София и съм с вродено намален слух и на двете уши- едното повече, на другото по малко - увреждане на слуховите нерви. Предадено ми е по наследство, дядо ми по бащина линия е бил глухоням. Баща ми като разбра за проблема ми се отказа от мен и до ден днешен не го интересува за мен. Добре че втория ми баща ме прие, макар доста по възрастен от майка ми с 30г. Но край пробемите ми на у-ще и впоследствие анорексия, психолози, психотерапевти, психиатри, врачки и какви ли не методи, идея си нямате ( от недохранване бяха ми поставили диагноза паническо разстройство) майка ми горката се разболя от притеснение, почина от рак на гърдата когато завършвах бакалавърската степен на 24г. . След един месец се помина и с нея втория ми баща. Нямам брат или сестра, едиствено ми остана леля ми и дъщеря й, но те са в чужбина. А истинския ми баща обеща пред майка ми и баща ми да не се притесняват, ще се грижи за мен, а мен ме дръпна настрани и ми обяснява като на малоумна че майка ми ще умре и ще остана сама.
Няма да обяснявам подробно как съм се оправила, важното е че сега имам собствен апартамент (продадох в  София жилището, в което живеех с нашите и купих апартамент в Търново, където завърших университета, не стигнаха парите за апартамент в София), живея с приятеля ми който ме подкрепя мн и работя в рекламен отдел на голяма фирма като графичен дизайнер. Скоро продадохме с леля земите на село и с моята част реших да инвестирам в слуха. Исках и се надявах на операция за нормален слух. Майка ми беше лекар, втория ми баща е бил директор на ИСУЛ, колко котсултации и по лекари сме ходили като малка по този проблем, но нищо, решението беше само със слухов апарат. Като малка чувах по- добре, не съм носила  апаратчетата, но като станах ученичка в худ. гимназия почнах да ги нося и отогава ги сменях с всякакви модели и марки, а слуха ми се влошаваше все повече и повече и впоследствие ми трябваха все по силни апартчета. Сега след толкова време с последната надежда реших да направя консултация за лечение в чужбина, за друг начин... Може да проверите тука ако ще ви свърши работа http://www.medikara.bg/
Но се оказа решението е с кохлеарни импланти, което е рисковано за случая като моя, но и цените си ги бива. За в Турция и за в Германия имаше варианти за 65 000 евро, за 35 000евро, за 20 000 долара и това е само за операция и само за едното ухо, без да смятаме пътя, настаняването, консултациите, преводач...Трябва да съм милиадерка за да мога да си го позволя... Така че се наложи пак да взема апартчетата....Взех от най-скъпите, от най-хубавите уж с много екстри дадох 7100лв. за тях и сега пак съм разочарована... Ни телевизор разбирам, по телефона трудна работа, пак се взирвам в лицата на хората, а звука е един метален и неестествен... знам как трябва да звучи един глас... за шумна среда на всички ни е ясно, на море на басейн умирам от притеснение като ги махам, вместо да си почина и да се радвам пълноценно. Искам карам кола, да имам собсвена кола, искам да се развивам в професията си на по високо ниво, на ръководен пост, да комуникирам с хора без притеснение.... мечти, мечти.... не се чувствам на мястото си, нямам никакво самочуствие, виждам само от съжаление да съм на работа, от съжаление съм в някоя компания където и думичка не обелвам, въобще съм никоя, затворила съм се и нямам желание комуникация, това ме натоварва... май да си тегля въжето, нали? Извинявам се ако съм Ви отегчила или съм ви натоварила... Ако имате въпроси или предложения пишете ми. Съжелявам, че съм такава песимистка, но ако мога с радост ще помогна, все пак мисля че имам достатъчно опит...

 miratrend, надявам се малко да ти е олекнало след като си разказала (написала) тук. Не виждам причина да се срамуваш от себе си. Ти нищо лошо не си направила, за да си в това положение. Природата понякога греши. Не всички сме перфектни. Сигурно в такива ситуации човек изпада в депресия, но  трябва да си силна.  Не си вреди на тялото излишно. Млада си и имаш човек до себе си. Заради себе си и заради него трябва да откриеш смисъла да те има. Мъчно ми е като чета това, което си написала. Дано се справиш.Успех!

И аз да се запиша в темата.
Имам слухова загуба на двете учи 48-50 дицибела.
На 31 години съм . След раждането на сина ми няколко месеца след това започнах да забелязвам , че слуха ми намалява . Няколко години след това един доктор в Токуда се сети , че вероятно имам отосклероза.
Отидох в Исул там беше потвърдено , но не набрах кураж да се подложа на операция , засега казаха че няма нужда да си слагам апарат.
Януари месец се свързах с Д-р Лолов в София , уникален доктор , вдъхна ми надежда и сила за операция и реших да се подложа на операция . Малко след това разбрах , че съм бременна и отложих операцията .
Термина ми е октомври , след това мисля въпреки страха да се подложа на операция.
Без колебания мога да ви препоръчам Професор Лолов , но мисля , че той е специалист отосклероза , незнам дали е специализиран при други ушни заболявания .
Желая на всички ви много сила и оптимизъм.