Постоянно недоволно дете?

Не е само до добрия съпруг, за съжаление. Или пък особеният характер на децата е още един от уроците на живота, който трябва да научим.

Да си призная, аз бях доста изненадана от характера на дъщеря си. Аз не познавам или не общувам с такива хора. Аз съм човек, който се разбира със всички, карам я леко. Хич не обичам да се разправям и да нареждам. И въобще не съм си мислела, че ще трябва да се справям с такъв човек близо до мен. Но ето че стана. Всеки ден продължавам да се уча как да общувам с нея.

А да - и както е казала Натали - предлагаш сделки през цялото време. Ако направиш това, ще направим онова и пр.

Мисля, че е наложителна намесата на психолог. Но смятам, че основно авторката има нужда от услугите му, а не детето. От постовете ти, AniMM, не се усеща тази любов, за която говориш. Ти имаш проблем с приемането на детето си и имаш нужда от помощ, за да се научиш да общуваш с него и да разпознаваш нуждите му. Очевидно е, че и синът ти страда, затова поведението му е такова, той компенсира нещо. Потърсете помощ за цялото семейство, не е страшно, нито срамно. Казваш, че си имала травмиращо детство, на базата на това е възможно да изпускаш нещо в модела ви на общуване.

ами дошла е, за да те научи на нещо.
и аз  съм разхвърляна и нямам много ред, ама ей на, имам дете дето е на 200% и все трябва да подреждам и чистя 

Е то от страни лесно се говори,ама като не познаваш хората и това как се е стекъл животът им...
Потърсете психолог, не е срамно, нито означава,че сте сбъркани. За мен детето е прекалено разглезено и не иска да приеме бебето,вие сте му го "натресли" и той си отмъщава. 

  Едва ли има майка, която не е изпадала в подобна ситуация - да признае поне пред себе си или във форума в случая, че ненавижда някои прояви на детето си, че и е трудно, на моменти дори непосилно да справя, че не издържа психически на този тормоз. Това си е тормоз, взаимно лазене по нервите и неразбиателство и влезне ли се един път в този коловоз трудно се излиза и трябва да има воля и от двете страни. Обаче погледното от друга гледна точка сякаш авторката има твърде големи очаквания към детето.
 Егоизъм - децата са съвършени егоисти, просто така са проектирани, за да оцелеят въпреки липсата си на опит и умения. И аз дълго живях в заблудата, че децата трябва да ме разбират, когато съм уморена или нещо не ми е наред и естествено се разочаровах много докато не осъзнах, че не са способни на емпатия или поне не на такава, каквато се очаква от тях. Тяхната логика е съвсем различна - той просто иска най-големия подарък за себе си и точка, всякакви обяснения в момента на тръшкане са просто фонов шум за него. Попадала съм в подобни ситуации и моят съвет е като начало просто да се остави да си изживее негативната емоция, но без да позволявате да ви заразява с нея и да настоявате на момента да спре да се тръшка, защото сте му обяснили, че не е прав. След като се е успокоил чак тогава може да му се обясни подробно кое как и защо и при всеки следващ подобен случай да му се напомня.
 Мързел - децата освен егоисти са и мързеливи, ами нали мързелът е двигател на прогреса. Никой не е луд да върши неща, които може да не свърши като мине между капките или да накара някой друг да свърши. Тук си трябва постоянство, много постоянство и доста скъсани нерви за жалост, защото все пак има неща, на които трябва да ги научим, че трябва да вършат сами относно хигиена, самообслужване, пазене на чистота, писане на домашни и такива неща. Аз за моите едва към днешна дата мога да кажа, че съм на път да спечеля битката за миенето на ръце, сутрешното обличане и подреждането на обувките.
  Лакомия - че кое дете не е лакомо за шоколад и сладко. Тук пак бих дала същия съвет като с подаръците - оставете го да си изживее негативната емоция и рано или късно ще приеме, че колкото и да му се иска няма как винаги да става на неговото. Много ни се иска децата да с винаги усмихнати и сговорчиви, но дали ние самите сме винаги такива. Всеки има право да се чувства зле в крайна сметка и не може да бъде принуден да е доволен и благодарен ако от неговата перспектива това не е така.

Да права си сигурно,просто аз бях различна бях тиха,разбираща,не исках и не очаквах нищо от родителите си.Никога не би ми и хрумнало да се държа така както той за мен желанията на родителите ми бяха нещо като закон.Правя нещата,който бих искала аз да имам като дете-разбиране,подкрепа,обич и спокойствие.Но той иска игри и шоколад...
Леко разминаване в потребностите се получава.Особено както съм уморена и недоспала покрай бебето толерантността ми е под критичното ниво.
Просто исках да чуя,че някои е преминал през това и е оцелял и е видял светлина в тунела.

"Правя нещата,който бих искала аз да имам като дете-разбиране,подкрепа,обич и спокойствие.Но той иска игри и шоколад..."

Ето тук е проблема, тези неща, които ти си искала, трябва да се получават по подразбиране. И веднъж като са на лице, идват другите прищевки. Абсолютно нормално е да се искат игри, т.е. внимание. Разбира се че ти е трудно с бебе и с по-голямо дете, но това децата ти не могат да го разберат. Вземи мерки веднага как да поправиш грешката. Спрете ТВ, не го пускайте дори за вас. Скрийте шоколада, дори за вас. В един момент ще се окаже че има какво да ви каже, а и вие на него. че има на какво да играете заедно, а и че има и други вкусни неща, приготвени с негова помощ, докато единия родител готви, а другия гледа бебето, например. Какво може да прави в кухнята едно 5 годишно дете? Много, рязане на гъби с тъп нож, разбъркване на яйца с тел, украси на кексчета, рязане на формички от тесто за бисквити...... Дори да му напълниш мивката да си поиграе покрай теб, да си "изкъпе" играчките и т.н. Много внимание и любов са неоходими на децата. Някъде чух и запомних, че лошите хора се нуждаят дори от повече любов. Така и опаките деца се нуждаят от повече любов. За да се научат и те да отвръщат със любов. Успех.

Сори,ма на мен ми прилича на много разлигавено егоистично хлапе.

Много рецепти ще ти дадат как да се справиш с"проблема",но има вероятност синът ти да не ти е казвал болднатите думички,по-рано,не за друго,а просто щото не се е сетил..
Егати му манипулатора..
Категорично,щеше да остане без никакви подаръци за Коледа,па ако ще херния  да си докара от рев.

Абе вие освен да се чудите на коя пета да му се завъртите,учите ли го на респект,уважение осбено към по-възрастните?
5 годишна възраст далеч не е бебешка, за да не знае какво е уважение!
Ама то има един лаф..Възпитанието на децата,се връща като бумеранг към родителите и после.. Олеле!

Обичта не е непременно в разрез със строгата ръка.
 

Не ти е лесен казусът. Явно характерът на голямото дете също не е от лесните. Но ми стана жал, явно изживява тежко появата на бебето. Щом чак е започнал да се нааква и постоянно се сърди и реве... Ти смяташ, че реве за глупости и дреболии, но дреболиите са поводът, а не причината.

Между другото, гледам, че не си сложила линийка в подписа си за голямото детенце. Защо така? Имате си и батко

Авторката... нямаш никакъв проблем с приемането на детето. Ти осъзнаваш кога едно поведение е нормално и кога не. Поведението на детето ти не е нормално. Виж други деца на същата възраст, виж какви са техните проблеми и как реагират на тях. Сравни с твоето.
Детето ти винаги ли е проявявало по-странно поведение? Ако да, не знам дали психолог може да помогне. Вероятно му има нещо и си е вродено. Ако това поведение се е появило заедно с появата на бебето обаче, значи сте позволили на детето да разбере, че ако се държи зле с вас, това е ок. Грешката в случая е ваша, ако случаят е такъв, разбира се. Решава се с много по-строго отношение от демонстрираното от вас. Ако се държите добре с детето си, а то се държи зле с вас и зле по принцип, покажете му какво има, като му го отнемете. Аз на такава лигавщина и претенции бих отговорила със санкции. Като мрънка, че някой получава подарък, а той не и разваля рождения ден, няма да има торта за него, ама съвсем сериозно. Нищо няма да му стане от едно парче неизядена торта на нечий рожден ден, ще има други рождени дни на други хора, но затова пък тактиката ще има силен възпитателен ефект. Синът ви не смята, че можете да му кажете "не" и да го имате предвид наистина.
Стегнете го сега, защото след няколко години няма да можете, ще е късно.

Настина съм много объркана.От една страна ми е жал за него-развива се по-бавно от другите деца на неговата възраст и е по-несръчен сигурно се чувства зле в градината където другите са по-знаещи и можещи от него.Виждам,че когато реагирам добре и с разбиране на лошото му поведение се коригира по-лесно и видимо е по-спокоен и благодарен.Аз съм възпитавана много строго не смеех да кажа какво искам и още ми е трудно да изразя себе си и да бъда несъгласна с някой.Не искам да стане като мен затворен и наплашен.Но искам и да му поставя граници,да бъде щедър и добър човек.Една част от мен иска да е добра и разбираща,а друга е ужасно ядосана защо той реагира така и ме кара за всяко нещо да се боря с него.
Настина много ми помагате с коментарите си.При моите приятели с деца сякаш всичко е идеално,дават им каквото искат и всички са доволни даже не смея да им споделя какви проблеми имам.

И аз забелязах ,че линийката е една.Мисля,че изоставането на детето те дразни.Или нещо друго
което не се покрива с твоите представи.
Водите ли детето на логопед,психолог има ли
ресурсен учител?
И основното,което искам да кажа е първо ти потърси
психолог.За твоите чувства,желания и минало.

Бабата го отгледала, а пък иначе ВИЕ сте го отгледали с много любов... Начинът, по който говориш за него е отвратителен! Бедното дете! Надявам се темата да е майтап, ако не е, не детето има нужда от професионална помощ, а ти. Всяко дете капризничи, родителите повтарят до втръсване и го обичат във всеки един момент, така преодоляват фазите, които са присъщи на всяко едно дете. Аз любов към детето в твоите постове не виждам!
Дете на 5 години отправило пожелание за рожден ден, пък и си го взело обратно, щото разбрало, че няма да го почерпят... Моля ти се! Смях!

Първото нещо,което си написала за детето си,че се развива по-бавно от връстниците си.И какво от това? Според теб от там ли идва проблемът? Ами според мен - не.Проблемът идва от вас,защото държанието на синът ви е абсолютно нормално след появата на бебето.И вие сте тези,които трябва да промените това,не познати,не съфорумници,дори не и специалисти.

Синът ми се държеше по подобен начин,.Той пък се развива по-бързо от връстниците си,възпитан е отгледан е с много любов,но видя промяна в семейството си,промени се и той.Ревеше за всичко - ако му се пие вода,ако му се ходи до тоалетна и т.н.Ако не получили нещо на момента тропва с крак и изпада в истерия.

Не знаех първоначално как да се държа.Не съм нито детски психолог,нито педагог,нито обаче мислех да търся помощ отнякъде.Просто реших да не променям нищо с държанието си към него,за да види,че всъщност нищо не се е променило след появата на бебето.След като се прибираше от градина се заемах изцяло с него.Радвах й се когато го нямаше.Не знам дали е правилно,но така прецених.
 
По принцип е по-палав от нормалното и за сега това е единственият проблем,но явно е по-креативен и нормалните детски игри не го забавляват.Постоянно прави глупости,била съм го,карала съм му се,но винаги му обяснавам защо го правя,за да разбере,че дори ако го нямаше бебето и направи така,аз пак щях да постъпя по този начин.Всичко отминава вече,дори толкова много обича сестра си,че аз мога без проблем да я целувам пред него.

Покажи му,че го обичаш,целуни бебето,целуни и него.Когато направиш нещо за бебето,го направи и за него,да види,че няма разлика.Когато даваш храна на бебето,го попитай - иска ли нещо,иска ли шокалад? Ще видиш,че децата не са толкова глупави,колкото ние си мислиме и детето ти ще оцени всичко.

Според мен не е само до появата на второто дете, все пак част от проблемите  са и от преди това. Това, че не се чувства  добре с врьстниците си също е от значение. Психолог  - да се дефинира проблема с развитието и факта че ползва  памперс.