Забременели след Ин витро - тема 4

Дани, не е праблем СР..аз до скоро пих него, но просто ми казаха, че имало и по-нов - форте. Той е с още една билка. Миналата бременност от самото начало си пих неоренал ср..сега като го свърших и почнах фортето..пий си го без да се замисляш. Питала съм поне тлима гинеколози и още толкова уролози. Всички са на мнение, че е безвреден и много добра профилактика против инфекции...

Аз иначе дълги години се карах на разни приятелки, че бебетата трябва да се оставят да се понареват от време на време, но сега ще видим каква майка орлица ще съм и дали ще си следвам собствените съвети да не се реагира винаги за части от секундата на плач.   Аз от малка винаги съм била самостоятелна и ми е било даже хубаво да съм си сама в стая. Но просто за близките няколко години не виждам как ще се получи, иначе след 1-2 год. възраст ми се струва нормално да си свиква детето да спи само.  
Обаче, Бис, права си... като се появи "кръчмарят" ще видим къде ще ни излязат сметките.  

Илианка

Хахаа, Дани и аз така - за съветите и това, което си мислим за правилно, ще видим до къде ще стигнем И аз винаги много съм си обичала стаята и съм си държала на личното пространство, но това са неща вече на по-пораснали деца. Ще видим в началото как ще е. И аз супер малко бебе на другия край на къщата не си го представям, но пък и до първи клас в стаята на родителите ми се струва прекалено

Аз стаята съм съгласна, че трябва отделна, но всичко зависи от детето..пък и от майката. Ние много боледувахме, когато вадехме зъбки. Е, как да я оставя в друга стая. Тя през 2 седмици беше с ангина, Т и т.н. Сега се събужда за вода по 2-3 пъти на вечер. Като е до мен ми е много по-лесно. Иначе се разбуждам и за толкова години досега да съм полудяла от толкова обикаляне. Има деца от втория месец са спокойни, но ние сме на две и половина и сме още от неспокойните. Една колежка така беше със сина си. Държеше на другата стая и ставаше 2 години по безброй пъти да го приспива. Накрая забременя и като трябваше мъжът и да го приспива за известно време, го взе при тях на спалнята за по-лесно. И всичките и усилея се обезмислиха. Така, че отделната стая според мен е хубава идея, нека си я има, но да не се ползва на всяка цена от самото начало. Всичко с времето си и според детето. Аз лично като я гледам колко се пробужда и бълнува и търси да гушне някой, просто не мога да си представя на този етап да е сама и то в друга стая. Нямам сто деца и толкова съм се борила за нея и няколко години не е проблем да ни се "пречка". При нас нейното легло е долепено до нашето...

За отделните стаи, според мен до 6 месеца е ок бебето да е при родителите, но след това може би е по-добре да се премести в отделна стая. Казвам го, защото ние мислихме да преместим каката на 1 годинка, но тогава беше зима и решихме да го оставим за пролетта. Ок, ама тя реши, че предпочита да спи при нас на нашата спалня и не искаше да спи в нейното. Приспиваме я на нашата спалня, после я местим в нейното легло, което още е в нашата спалня, и през нощта по някое време като се събуди идва пак при нас и единия от нас се изнася в другата стая. Вече е на 2 години и 2 месеца и честно казано не виждам как ще я отделим в стая. Тя разбира абсолютно всичко и ще се чувства изолирана ако ей така я преместим в отдлена стая. А дори да я преместим, тя през нощта като се събуди, ако реши пак ще дойде при нас. Та, затова си мисля, че колкото по-малки се преместят в отделна стая, толкова по-добре ще е за тях самите. Поне това виждам от хората, които са преместили децата си на 3-6 месечна възраст и не са имали проблеми, защото още не се усещат на такава възраст. Сега и като сложим кошарата на беба в нашата стая и тя като плаче, ще буди каката, освен това съм сигурна че ще изпитва голяма ревност поне в началото докато свикне с беба, ама не знам какво да направя, не виждам как бихме я отделили в другата стая до като се роди бебка, а и не искам да се чувства изолирана,а искам да се чувства обичана и желана, въпреки появата на бебка.

Аз си спомням като със сестра ми ни отделиха в отделна стая. Бях на 4,5 години. То вече си бях голяма и дори ми харесваше. Не знам..аз вече се научих, че всичко е строго индивидуално. И става въпрос само за броени години. После сами ще предпочитат да са сами. Докато има нужда да ни гушка, ще я гушкам. не мисля, че нито психика ще и увредя нито нищо. Напротив..просто всеки родител си усеща детето. Тия книги и слагане в рамки на децата вече до гуша са ми дошли. Преди много се притеснявах,че изоставаме уж с това или онова, а после изведнъж като му дойде времето самото дете си показва..Ние ще се местим в по-голямо жилище къв края на годината и тогава ще и обособим стая. Дали ще спи вече там..това времето ще покаже. Но мисля, че да я отделя непосредствено преди новото бебе, ще и се отрази зле и ще се почувства отритната сама, а всички да са заедно в друга стая..та, така..аз такива си ги разсъждавам, поне на този етап..

Кате, напълно съм съгласна с теб. И аз точно затова мисля, че сега не е момента да я местим, понеже като се роди бебка и съм сигурна, че ще ревнува много, а и ще се чувства изолирана, нещо, което не желая. Но от друга страна, ако двете са в нашата стая, бебка като плаче ще буди и каката и тя няма да може да се наспива също. Та затова се чудя как да постъпя. Знам със сигурност, че няма да можем да отделим каката в друга стая без да плаче за нас,защото много е свикнала да спи при нас на спалнята и ако няма никой при нея в стаята, тя като се събуди пак ще дойде при нас, което напълно обезсмисля местенето и в друга стая. Тя гледа винаги да има някой при нея, изобщо не обича да стои самичка. Някой да мръдне за малко някъде и тя тръгва с него. Та идеята ми беше, че може би трябваше да си я преместим в отделна стая, докато беше по-малка (примерно първото и лято, когато беше на 6-7 месеца), когато не разбираше какво става и все още си спинкаше в нейното легло, а не сега, когато вече всичко разбира и иска да спи при нас. Но, каквото е такова, може пък самичка да поиска да я преместим като се роди бебка и види, че не може да се наспива, като плаче. Ще видим как ще се развият нещата. Да сме живи и здрави само.

А иначе, за оставянето да се нареве. И аз преди все се чудех на другите майки как така ги лигавят децата, но от страни е съвсем различно. На мен сърце не ми дава да я оставя да плаче, като знам колко време съм я чакала. Да, в някой случаи се случва да я оставим да се нареве, когато наистина се вижда, че проявява инат, но след това ми е супер гадно и почвам да си я гушкам и да съжалявам, че съм я оставила да плаче. Като и се скарам за нещо и пак ми е супер гадно, че съм и се скарала. Та тя е едно малко, невинно човече, което иска само внимание и любов. Човече, което иска да си играем с нея, иска да прави всичко, което големите правим, което е много любопитно и нищо не изпуска и в същото време обича да ни помага за всичко. Примерно тръгна да пълня вода в каната, тя идва да ми подпира каната, докато я пълня и слага капака на каната. Ако и кажем да ни донесе нещо, веднага отива и ни го носи. Знае всичко къде се намира и за какво служи. Как да му се скараш на това невинно създание. Та сигурна съм, че всеки има такива моменти и децата, които толкова дълго сме чакали са по-важни от всяко останало нещо.

У дома вече е решено-аз и бебетата в отделна стая. Ние имаме един кучо и две котарачета и те няма да имат достъп до бебетата. А и мъжът ми е на смени-като ревне хор "Бодра смяна" въобще няма да си почива. Имаме и една стая, която не използваме, но нея по-късно ще правим.

Илиянче

Аз обмислям ето това решение: http://www.redpoint-bulgaria.com/cocoonababy/
Имам едно малко диванче, което може да се пъхне успоредно на спалнята, и върху него - гнездото.  След два-три месеца ще знам дали да търся вариант за креватче в спалнята или ще слагаме голямо легло за мен в 'детската'.  Таткото трябва да си отспива, та да е свеж да ми помага през деня. Поне така го мисля в момента. 

Zdravejte
Bebetata sa dobre. Doki kaza che imam kontrakcii. Edna kamara hapove i tova do drugata sedmica.
Sorry za ezika

Браво, Аекара. Стой си сега на дупето и си почивай.

Да се включа и аз- ние също сме с малко жилище, но се надяваме до края на годината да се преместим в по-голямо и да има отделна стая за бебоците. В началото ще са при нас на 100%, защото като се познавам каква съм паника ще ставам по 1000 пъти със и без причина да ги гледам как са. А все пак трябва да имам сили през деня да ги обгрижвам, така че поне 6 месеца при нас. Малко да им свикнем и ние на привичките и навиците. После, живот и здраве в новата къща ще ги отделим и ще ползваме бебефон. Освен това си мисля че ако се будят близнаците едновременно нощем ще е къде къде по-удобно да са при нас и мм да може да помогне.
Ние като се върнем от България, тоест средата на Февруари сме решили да почваме промените в стаята

Аекара, имаш ли усещане за контракциите? Имала съм с предната бременност, но в по- големи седмици. Сега имам едно подобно усещане, но не знам в 13- та седмица дали е възможно да е това? Радвам се, че бебетата са добре.