Re: Юлски бебета 2013 - тема 29

Ники, ти сигурна ли си, че си спомняш с абсолютна точност месец по месец какво е било с голямото? Защото се забравя, поне аз за 2-3-4-5-6 месеца и съм забравила напълно кое кога се случи. Хората започват да си ги натаманяват, защото то 2-3 месеца напред- назад колко му е? Обаче за развитието на бебето е огромен период. Така майка ми по Нова година ми обясняваше колко много съм обичала джумерки като малка ( това много пъти ми е разказвано) и твърдеше, че на възрастта на Юлия съм ходела около масата и съм викала - Дай мерка (дай джумерка). Да се чудиш за кое да се ядосаш първо... Че на 18 месеца са ме хранили с джумерки (?!!) или, че реално не е вярно това, което разказва. Защото има дневник, в който е записвала, който сега е у мен и го чета и не, на 18 месеца не съм казвала това... Отделно, че аз съм била на 18 месеца в началото на септември, когато с абсолютна сигурност джумерки не е имало. Имало е пак по Нова година, когато аз съм била на 22 месеца, което е огромна разлика за едно бебе. Мисълта ми е, дали спомените от голямото ти дете са съвсем точни, дали не се подвеждаш? Макар, че дори да са съвсем точни, то пак детето ти се развива идеално, само дето се чудиш за какво да се притесняваш.

Пине, какво са джумерки? Слава богу, че си водех дневник, защото вече съм забравила половината неща, да не говорим пък за това кога са се случили. Аз също наследих дневниците на майка ми за мен и все й се ядосвах, че не е писала нищо след първата ми година. Сега вече си представям моите как ще ми се ядосвяат, че нищо не съм записвала след първата година!

Пръжки, ако и пръжки не знаеш, виж уикипедия    Препържена сланина. Правят се когато се заколи прасе, а прасето се колеше за Нова година.
Майка ми като цяло е писала малко, повечко в началото, когато не е имало много за писане и по- малко после. Но има по малко от тези месеци сега. Има и за втория ми рожден ден и до там. То след 10-месечна възраст основно съм пребивавала на село, та не е имало какво да пише, много ме е знаела какво съм правила. Аз дневник не водя.

Писала съм дневник, който имах неблагоразумието да отворя. Но аз седнах и написах на лист всичко, което ме притеснява. Отворих няколко таблици и сравних с тях. Това ме успокои много. Говорих и с педиатъра, който е много разбран човек.

Мистииииии, 2 нощи под ред, Вики започна да става ОТНОВО. Играе си поне 2 часа на абсолютна тъмница. Тази нощ си поиска туту (пола). Смя се от радост. После си взе кучето и заспа. 2 кучешки се показват, направо ме побърка това зъбоникнене.

Това е. Прекрасно казано. Моят извод след раждането на първото.
Без гледането на внуците, де. Много искам да гледам още веднъж бебчета, без да им будувам

Аз също искам да гледам внуци и ще го направя, защото знам колко е трудно да нямаш помощ от никъде. Ама има още толкооова много боб да се яде дотогава, живи и здрави да сме 

Луиза, драго ми да е та видя 

Терп, радвам се, че мъничето вече и е вкъщи 

Луиза, кажи поне как е кученце 
Терп, супер новини!
Мъхи, сигурно за това в половината банки служителките са повечето време намръщени Коя все пак е тази така взискателна банка?

Хери, ще ти пиша във ФБ коя е, че да не клеветя тук на проветриво.

Терп, толкова се радвам! Всичко наред ли е с мъничо?

Tерп, страхотна новина! Дай Боже това да е краят на всички изпитания! Колко е голямо бебчето вече?

Ама много моля, 70-те не е старо строителство! Аз съм израснала в кооперация от 30-те години с миризливо стълбище и миризливи бабички... Нямам намерение да се връщам на такова място, макар че още го сънувам този апартамент.

Луиза, драго ми е да те чета. Моля те отчитай се по-често. Как е Калоянски?
Мъхи, вашата банка е най-скапаната на света. Сестра ми работи там и 100 пъти и казвам по-добре безработна, отколкото да търпи всичко това. Кумата ми е шефка в риска. Ако трябва нещо пиши.
Терп, Бени, радвам се че вече децата са добре.
Ех, много хора ще сменяте жилищата. Искам и аз апартамент. Обожавам да гледам и декорирам всичко
Ками падна от леглото лудо ленче

Бемоли, това в което живеем е по- скоро от 60-те, аз писат 70-та, тъй като тогава са се нанесли да живеят хората. Имам предвид 70-та, а не 70-те. Но си права, че не е от 30-те и е съвсем друго. Обаче не си права за тия от 30-те, защото имат много предимства като високи тавани, например и други неща. А бабичките, които помниш от детството си, вероятно, са измрели вече. Правят се ремонти и на общите части дори и спира да мирише. То има и от 80-те, дето миришат стълбищата и то панели с огромни прозорци на стълбището. А познай новото строителство, което много често е без прозорци на стълбищата, а хората зимата си слагат кисело зеле.......... и т.н. ......... на какво мирише?! Мухъл и плъхове си имат още от момента на построяването.

Хера, в началото на 2008г. започнах работа в банка- най-ниското стъпало, фронт офис, нетна заплата 790лв. Работата беше точно това, което е описала Мъхчето (като изключим боравенето с банкноти). Имало е дни, в които първото ми ходене до тоалетна е било в късния следобяд /обедни почивки въобще не коментирам/, давала съм дежурства с 40 градуса температура, клиент за електронен подпис е сядал в 17:55 /времето да се направи е. подпис е поне 25мин./ при работно време 18ч. Псували са ме, обиждали са ме, един и с химикал щеше да ме наръга, общо взето книга мога да напиша. Въпреки това винаги съм била приветлива, никога не съм нагрубила клиент, дори и да е бил профан. А такива има много, защото по дифолт клиент, който държи 2лв в банката си е въобразил, че притежава част от капитала. Заплатите в клонова мрежа са ниски на фона на тези, които получават другите банкови чиновници, но в крайна сметка разликата от това да заверяваш платежни и да правиш парични потоци е огромна. Така, че и това си има своето обяснение.
Мъхче, мислила ли си за развитие в работата? В смисъл, питаш се какъв е смисъла да се върнеш при сегашните условия, питането ми е дали имаш желание за някаква преквалификация? Все пак ако тръгнеш в такава посока, мисля, че работата може и да ти донесе удовлетворение, което между другото е много важно за всеки. Все пак си млада, в скоро време не ти предстои дълго отсъствие /предполагам/, умна си, имаш даже и още желание за учене….
Ние живеем в тухла+ЕПК от 1978г.  Нямам оплаквания- ТЕЦ, близко до центъра, удобно ни е. Израснала съм в еврейска тухлена кооперация в центъра на София, та като отидох да живея в сегашното жилище ум не ми побираше как ще свикна. Сега пък само като си помисля за витите стълби, за студената баня /прозорец, бойлер/, синята зона…. Та, човек привиква със всичко. Сега си мечтая да си построим. Въпреки, че ще стане с цената на много лишения и нерви, мисълта за три бани и отделни стаи за децата ме крепи много силно.
Терп, много се радвам, че бебето е добре, много! Да сте живи и здрави всички и дано по-скоро се видите!
Глупи, а вие как сте, освен, че правите лупинги?
Аз днес не съм добре. От няколко месеца моя приятелка има проблем /не е здравословен, финансов или служебен/. Толкова много се тормози, така искам да и помогна, а начин няма. Сутринта беше при мен /тя ми е колежка/ и откакто си е тръгнала не мога да си сдържа сълзите.  Аз не плача често, последният път когато плаках в работата, беше преди три години поради извънредни обстоятелства. Сега нито мога да работя, главата ще ми се пръсне. Споделям го, за да ми олекне, не ми обръщайте внимание.

Луиза пиши нещо за вас, липсваш ни 
Ники както казва Дейзи от името ще да е  да съм знаела аз по-рано...А Виктория почна пак с истериите при лягане, че и в банята почна да истерясва, то е рев, то е чудо. ММ си въобрази, че когато водата е в допир с тялото явно има невъобразима болка  Викам нищо и няма, не виждаш ли, че кожата й е здрава, не ти чакай вика да падне, иди на лекар, е какво да му кажа, че изведнъж почна да реве като че я пребивам в банята 
Мъхче с Дени какво стана? Засега Вики я карам по твоят метод, като ревне 5мин след като я сложа, я вдигам, гушкам и 15мин обяснявам, че не се реве през нощта, че трябва да спи, защото и т.н. успокоява и после си ляга, но не знам колко време ще е това чудо, от 3 месеца нямах такива грижи, лягаше и заспиваше. Искам пак така пък  За тази банка аз съм ти казвала, че кредити имаме 2, но не и от тази банка, много трудно дават, а пък не бих казала, че условията им са чак толкова атрактивни. За некомпетентността на служителите помниш каква сага имах за елементарен казус.
Пине аз това съм го виждала с миризмата на кисело зеле при оглед на апартамент за продажба старо строителство 70-те години, така че май е до живущите,а не до строителството. ММ все разправяше как като малък го било страх да слиза в мазето на техните щото имало плъхове, а се били нанесли в ново строителство панел 1980г. Ние поне тези проблеми нямаме. Че само това ни липсва.

Джине, когато работиш с клиенти винаги е така. И аз съм работила пряко с клиенти, всякакви истории има. Но който не е работил такава работа не знае какво е изпуснал    Не може и да предположи какви хора съществуват.
Мисти, аз това исках да кажа, че няма значение дали е ново или старо за миризмата. Нали Бемол каза за онова от 30-те, че миришело, а те всякакви стълбища могат да миришат. Даже и такива, които са населени 2014, тъкмо сега за зимата са сложили зелето и в момента ходят по чехли и с тавичка в ръка да си донесат някоя зелка, да сготвят    Ако е в мазата. То където и да е, все е кофти, все мирише.
Джине, чак се зачудих каква толкова беля е станала с твоята приятелка, че толкова да се тревожиш    Не е работа туй вашето. Аз никога не съм искала да работя в банка. Лошото е, че знам много места на които не искам да работя, само не знам къде бих искала, все пак... 

Джине, аз също започнах през 2008, но ето, че при теб е имало развитие, а мен никой не ме пуска да мръдна. Кандидатствала съм няколко пъти за по-висока позиция, но сякаш ми се изсмиват в лицето. Подозирам бившия ми шеф, който беше голяма невестулка, че не искаше да ме пусне. Ако са му звънели за препоръка, той сто процента нещо ме е оклепал, защото просто иначе няма кой да му работи на тази скорост с такова качество. Тъжно ми е, но моята нетна заплата е доста по-ниска от посочената от теб като стартова. За клиентите изобщо не искам да говоря!  Голяма част от тях си заслужават простите банкови служители.

Мисти, при нас има голям ефект. Ти за следобедния или за вечерния сън говориш? Аз обаче не ги гушкам и не ги вдигам от леглото. Имаме и стабилен ритуал преди лягане - прибираме заедно всички играчки и една по една им пожелаваме "лека нощ". После ги слагам и ако заплачат, влизам, галя по главата и казвам, че съм тук, в другата стая, но вече е време за сън, ето, всички играчки са заспали, тати също вече спи, навън е тъмно и тихо и Дени също трябва да спинка. Говоря с мнооого тих и монотонен глас. После я карам да ми каже "лека нощ" и казвам, че и мама отива да спи и Дени трябва да пази тишина, да не вика и д ане плаче, за да не ме събуди. Понякога се налага да вляза и повече пъти, но до 30 мин е заспала без рев и драми. Ако влизам много пъти, накрая казвам, че повече няма да идвам и да не ме вика. Всичко си разбират!