Re: Юлски бебета 2013 - тема 29

Когато се роди А.,много се радвах,че всички ми подаряваха подаръци в плик.Прибирах парите и си виках "това ще си купя","онова ще си купя"...Да,обаче,нали не получавах майчинство и финансовото ни положение не беше никак розово,кътах парите и се чудех да купувам ли шезлонг,да не купувам ли...Трябва ли ми наистина стерилизатор или може и да изварявам това едно шише дето имах...Така времето минаваше,аз имах все по-остра нужда от шезлонг,но нали пък той се ползва до към 6-тия месец,някак свидеше ми се в края на 4-ти да купувам.Същото беше и с активната гимнастика и с повивалника и с бебефона и с още куп други неща от които лиших детето си само защото се ползват кратко или пък защото ми бяха давани подобни от приятелки.При всяка затрудненост,която изпитвахме при плащането на сметки,скубехме от тези пари.Малко,по малко парите свършиха и на практика от тези "подаръци",А. нищо не разбра.Не,че ако й бях купила шезлонг щеше да разбере,но поне щях да улесня себе си.Но..в крайна сметка,каквото такова.Примирила съм се.С второто,обаче,няма да правя тази грешка.

Бебефона не се ползва кратко, ето ние вече година и 6 месеца го ползваме и продължаваме да го ползваме. Поне още 6 месеца, даже може би година ще го ползваме. Но шезлонг не сме имали и никога не ми е бил необходим. Активна гимнатиска имахме подарена, но нея ползвахме наистина броени пъти и е безмислена, поне в нашия случай така стана. Стерилизатор нямахме, но и не ни е бил нужен и т.н. Просто ми се дописа, не че има общо с въпроса за подаръците. Но като цяло идеята на подаръка не е да бъде полезен, необходим и да върши работа. Той е само жест и толкова. Би трябвало човек сам да си купува това, от което има нужда. Другото е благотворителсност. От родители е уместно, но от съседи, приятели и колеги да събираш помощи    За пари говоря.

Ако ходим на рожден ден на приятел винаги купуваме подарък, на работа обаче- винаги събираме пари.
Т.е на близки хора, семейство, приятели - купувам подарък, може и сами да са си го поръчали, на по-далечни, за които не знам много за желанията им и необходимостите е по- практично пари в плик.

3 пъти влизам да кажа нещо и все забравям.Бебето упорито се опитва да пробие корема ми или да ми пукне ребро .Помня,когато бяхме бременни,някоя от вас тук беше разказвала,че има случаи бебето да си заклещи крачето м/у ребрата на майката.Не знам до колко е възможно това,но взех да си мисля,че ще се уверя лично. По принцип е доста по-кротко в сравнение с А.,но тези дни нещо се е активизирало и не ми дава мира.

Пине,аз само пример дадох.Мисълта ми беше,че не бях купувала тези неща предварително,точно защото можеха да ми бъдат подарени.Естествено не съм го очаквала на 100%, просто изчаквах със закупуването им,за да не ми се повторят.Наистина никой не е длъжен да ми подсигурява удобства или да проучва от какво точно имам нужда.С предишния ми пост исках само да кажа,колко глупав подарък са парите.Освен,че го няма момента на изненадата,жеста,че някой си е направил труда до обиколи магазините,да разгледа и да ти купи нещо,специално избрано за теб и считайки той,че ще ти хареса...Та,освен това,в  повечето случаи,такива подаръци просто потъват в битието и толкова.

Подаръче, пт избоените имах нужда само от шезлонг, но тъй като нямаше този път кой да ми даде, а не ми се даваха пари за такава покупка намерих решение като ползвах кошницата за кола вместо шезлонг. Свърши перфектна работа. Този път минах без всякакви екстри, които ползвах със Зар. В повечето случай са безсмислени. Не са от полза, а по скоро са навик.
Парите, които ни дадоха заподарък за раждането на детето са прибрани и се харчат за когато имаме нужда. Дали за режийни или за някаква по голяма покупка, то зависи от ситуацията и нуждите. В крайна сметка за това са парите. На Ого не сме купили абсолютно НИ-ЩО от парите, които са дали за него. Не виждам проблем в това. Събираме парите и купуваме нещо, което е за семейството, вкл. и Ого. Като се роди Зар сумата, която събрахме и в последствие от рожденни дни (наши и негови и поводи някакви) и като забременях с Ого с тези пари направихме ремонт на кухнята и усвоихме терасата. Парите не стигнаха, но помогнаха много. Когато децата имат нужда от нещо, наистина нужда намираме начин да им го осигурим. Дали ново или втора ръка, важното е да влезе в употреба. Странно ми е как хора се чудят какво да купят и как да изхарчат парите, които са детето само и само да се купи нещо. Може и да няма належаща нужда от него, но да се купи нещо понеже те парите са на детето и трябва за него да се изхарчат. Не съм на това мнение, но така правя аз. Не задължавам никого да мисли и прави като мен.
По добре да си платя сметките, когато имам нужда вместо да купя нещо на детето макар да може и без него. И тук говоря за деца на нашата възраст. Не бих лишила голямото си дете от компютър примерно, който ще му помогне в някаква степен за развитието му, въпреки, че не му е от жизнено важна необходимост, за да си платя сметките примерно.

Аз нямам против да ми дават пари, вместо подаръци. Просто съм по-практично настроена. Да ти дадат пари също е жест, нищо че не е включен избор и лично купуване. Предпочитам аз да си избера модела, да ида да си го харесам лично, отколкото да ми подаряват неща, които после да се чудя какво да правя. Не харесвам да се разхищават парите за подаръци, които няма да бъдат ползвани. У нас всичко се купува, когато имаме нужда и затова разни финансови инжекции се заделят настрани именно за такива моменти. Изобщо, ако подаръкът-пари помогне на семейството да живее по-спокойно и да осигури на детето по-добра храна и платени сметки, също съм "за".  

Обаче си позволявам да поискам пари, вместо подарък само от майка ми и от колегите.

Подаръче, аз в 6-ия месец седях 4 часа на фризьор да ми правят кичури омбре, 2 от които изкарах на мивката с врат на 90 градуса. Е, щях да умра. Едно краче ме беше подпряло в черния дроб. Най-странното обаче преживях на сутринта след раждането, когато най-после се размърдах и с кеф установих, че НЯМАМ КОРЕМ, но пък ми беше изникнал нов кокал  Точно под гръдната кост - едно топче като копче... Съобщих го на докторицата на визитацията и тя, кифлата му с кифла. (Колева се казва, на лекарите от Токуда нищо няма да им спестя, ама още събирам сили да си отворя устата) ми заяви, че е добре да го погледне ортопед, не е спешно, до 1 седмица... По моите представи "една седмица" си е повече от спешно.

Голяма дилема ми е към какъв хранителен режим да започна се стремя, защото скоро ще си върна старите кг. Досега винаги съм залагала на много спорт и леееко намаляване на калориите, но ефектът е бил само задържане на статуквото. Ето, че кърменето и неспането ми свалиха заветните 5-6 кг, макар че това беше предимно мускулна маса. Още не съм почнала да спортувам активно, но имам такива намерения, т.е. мускулите ми ще се възстановят сравнително бързо, та се чудя какво да правя.

Аз също не закусвам, пия 500 мл топла вода, после мляко с нес. Отскоро слагам лимон във водата, ама ми е толкова гадно... Не стига, че аз съм кисела, целият свят ми е крив, ами сега и лимон! Аз също съм на мнение, че апетитът сутрин зависи от часа на вечерята. Едно време по соца беше ясно - закуска в 8, обяд в 12, вечеря в 6. Не знам ходили ли сте на почивни станции, моята баба ме водеше 2 пъти в годината по 2 седмици. При този режим, въпреки гадната храна, дебелеенето беше задължително, хем аз като малка не проявявах никакъв интерес към яденето.

Кате, да не пропусна, благодаря за темата и че се грижиш за нас, въпреки безбройните задачи. Честито и за шестиците!

Аз също предпочитам пари за подарък или поне да ме питат какво ми трябва, а вече подробностите в избора са техни. Но пък пари в плик сме събирали само за сватбата и само сега от близките за рождените ни дни и тези на детето. Иначе купът майчински, пари за първо дете и майка студентка понякога отиваха за Ема, а понякога за сметки, а накрая и за вноските за колата - и аз като Агнес смятам, че трябва да се разпределят според нуждите.

Мъхче, в грешка си, аз приветствам всякакви съвети, че даже и се вслушвам в тях, когато са поднесени от разумни и интелигентни хора /каквито сте вие тук/.  Тази седмица не я пратих на ски, въпреки, че времето беше идеално. Направих го, за да се наспи. Сега я гледам, свежичка е, но от утре пак се почва. Даже и сенките са избледнели, посивяли са.
Много обичам шума на парите и нямам нищо против да ми се дават и подаряват пари. Обаче никога, ама никога не бих казала на никой /освен родители и много, много близки/ да ми подарят пари. Мен даже за рд или ид като ме питат какво искам, казвам, че си имам всичко и не искам абсолютно нищо, освен присъствие. За празник на децата, като ме питат, казвам каквото прецените.
И в тази връзка, Данче, етърва ти не е нито практична, нито искрена, тя е просто проста.

Да се включа и аз по темата, имахме всичко, защото сестра ми има дете 1г и 2 месеца, по-голямо от Вики и ми беше пратила всичко. Шезлонг, имах не ползвах, детето не искаше да стои в него, активна гимнастика, аз я слагах, тя не се радваше особено, и не се заиграваше, бейбифонът ползвам и до сега и явно още дълго ще се ползва, стрелизатор беше ми пратила такъв за микровълнова, ползваше се много време, даже покрай нейните болести тези дни пак го изкарах, да стерилизирам шишетата за всеки случай, че нещо ми беше изкарала акъла. Повивалник си бяхме купили ползваше се ежедневно и многократно до към годинката, когато й умаля и го подарих. При раждането на детето и аз предпочитах да ми дадат парите, защото бях се сдобила с всичко необходимо, и никой не се сети да ми го купи предварително, като изключа сестра си разбира се. Но каква полза от това бабите да дойдат след като се е родило детето и да ме питат ама сега какво да взема, ами нищо, щото всичко си имаме вече, и освен памперси да вземат, то друго не беше останало. Но пък не сме получили кой знае колко парички при раждането, както Агнес казва, да правим ремонт примерно. Просто когато умаляха първите дрешки, и се наложи да купувам имаше откъде да вземем, или пък проходилката. От работата се сетиха със закъснение, та им казах да ми дадат парите, додадох от нас и взехме стола за хранене, който и до сега ми върши добра работа.
С други думи Подаръче не е нужно да купуваш неща, които после ще се чудиш какво да правиш. За бебето моето рядко шаваше, явно си отспа и сега няма нужда вече от толкова сън Но пък имаше случаи да ме драска или щипе, усещането беше точно такова.
Сега се подсетих, трябва да снимам проходилката и да я пусна в ОЛХ  
Вики и тя като нас кашля рядко, но явно не е съвсем добре, то и аз така уж нямам температура, но ми е едно отпаднало, а тя не може и да си каже. Но не е същото дете, толкова е кротка, не мога да я позная, все още не яде, като хората, една 100ина гр на закуска, обяд не знам дали и 50 ги докарва, вечерята снощи я пропусна, днес не знам как ще е.

Момичета, малко стара тема ще повдигна. Намислила съм да сменя старата количка с нова, защото в новия апартамент няма да има място за такава голяма, а и Ема вече си ходи стабилно и реално ще ми трябва само като се поумори след разходката да я прибирам. Сегашната ни е такава. Така че дайте идеи за някаква малка и не много скъпа, ама не пък съвсем лятна.

Мисти,идеята ми беше само да покажа какъв точно подарък са парите,не толкова,че съжалявам,че не съм взела тези неща за детето.Да,признавам,че съжалявам,но не там е въпросът сега.Исках просто да кажа,че парите,които получихме похарчихме къде за ток,къде за наем,къде за ремонт на колата и на практика служеха за запушване на дупки.Ще дам и друг пример.За рождения ми ден мм ми даде едни парички и ми каза да си купя нещо.Познайте дали си купих.Платих сателита и интернета и ходих на ФМ.Та излиза,че подаръкът ми за рд е достъпът до форума.
А относно тези неща,които споменах,ами явно съм усетила липсата и за това помня.ама пусто като съм стисната и чакам да последно да видя дали пък не може да се разминем с покупката нещо. Не съм съгласна,че ако ги бях купила,после щях да се чудя какво да ги правя.Всичко купено за А. е с идеята да се ползва и от следващото ни дете.Което пък сега е на път.Ако пък не искахме второ дете или нещо си не пасваше/я цветово,я сезонно/бих го пуснала в ОЛХ и готово.

По принцип харесвам да ми се подаряват пари,но за себе си знам,че или трябва моментално да ги похарча за себе си или просто да ги забравя.Подарък пари бих приела само от близките ми-баба ми,дядо ми,баща ми,леля ми.От другиго бих се почувствала неудобно.Аз лично винаги купувам подарък.Приятно ми е.Влагам емоция,старя се подаръкът да се хареса,да съм проучила достатъчно човека и да знам,че ще се зарадва.

Хера, вие кога ще се нанасяте в новия апартамент? Нали голям ремонт ще правите? Да не отиде една година? Тогава няма да ви трябва количка изобщо 

   Завърнахме се благополучно от кукерстване. Това ММ си е едно дете, сигурно и като остарее пак ще се прави на кукер. Много е амбициран да го предаде и на Боян. Неговата маска е наследство от дядо му, иска да я предаде и на сина си. Та освен , че го глАси за фолклорен състав и за ловец, сега и това. Аз само с лова не съм съгласна, за другото нямам против.
Вечерта бяхме пак на селски банкет с ММ. беше готино. Вече се чувствам така, сякаш съм родена и живяла в това село. Познавам доста хора, имам приятели и се чувствам у дома си. И това само 4 години с ММ
Да ви кажа как се възмутих на банкета:
Аз нямам претенции за пари или подаръци. Който каквото сметне за нужно. И едното е жест и другото. Самата аз много обичам да правя подаръци. Умея да избирам винаги хубави, някак си знам какво точно би харесал човека.

Ох, щях да пиша нещо и забравих....ММ тази сутрин ми изпи силите   

Подаръче аз затова, ако ми дадат пари за мен, гледам до седмица да си ги изхарча, защото и на мен ми се е случвало навремето да идат за запушване на дупки, и сега си знам, харчи докато можеш  Но за детето, ги бях скрила в нейният шкаф докато не ги изхарчихме. Всъщност се сетих, че парите от кръщенето, че тогава казахме на всички парички, ги внесохме в банкова сметка, като първа вноска за образование един ден. Обещахме си, че като се върна на работа и сме по-добре финансово ще заделяме при възможност малко по малко, идеята си я откраднах от Сандалка. Така нямаме право да ги пипаме за нищо друго.
Близначе има и други такива родители, аз също съм им се чудила, дори да не беше задимено, да ми виси детето и да слуша простотиите около него до 1-2 през нощта, за мен си е за социалните. Но все пак живеем в България, където все още си пребиват децата под предтекст, детето си е мое и ще правя каквото си искам. И да се възмущаваме тая си е, нищо не може да се направи.
За подаръци ми е най-гадно, когато ми подаряват малки дрехи. Да се чудя после на кого да ги подарявам