За раждането мога да кажа, че не изпитвам страх , само леко притеснение от непознатото. Ако бебка се завърти ще раждам нормално, ако си остане седалищно - секцио, но каквото и да бъде все ще мине. Да си призная много повече ме е страх да отида на зъболекар.
Запазила съм си час за четвъртък по обяд и от както съм го запазила не мога да спя от притеснение със свито сърце отивам на зъболекар. Реших да пробвам, но в случай, че не мога да изтърпя болката ще си почакам , докато родя тъй като освен при дъвчене - няма болка. Просто си мисля, че е много по-вредно да се тормозя и страхувам, че ще дойде деня в който трябва да седна на зъболекарския стол и да треперя и там.
Сутринта като видях , че навън е побеляло от сняг направо ми прилоша , но той пък взе че се постопи.
Нямам търпение вече да идва вторник и да отивам на последната ФМ да видя беборанка.
За интимните отношения - при нас ММ е този , които се страхува. Аз си имам желание (наистина не е като преди, но си имам) , но той казва , че само като се сети за бебето и просто не може да го направи - все то му било в главата.
Да ви се похваля , че свеки е направила първите покупки за бебока, взела е дрешки и комплект за изписването - до сега за мен не бе имало по неописуемо радостен момент от това да държа дрешките на бъдещото ми детенце в ръцете си! Направо си умрях от кеф.