Две сърца сега в едно туптят, през АВГУСТ радост ще ни донесат!

Здравей не не е задължително да си била в болница,зада ти се издава продължителен болничен,но е по лесно за наблюдаващия те доктор да го удължава.Аз съм в болничен от началото на януари и става лесно,първо моя до доктор ми издаде 14дни,а после минаваш ЛКК,всеки месец,до 45 девния.Имаш право на 180 дни,без 45 дневния.
Но пак си зависи от докторите,с пъевото ме вкараа за 3 дни в болницата,за да се застрахиват ЛКК.
Дано съм ти биа полезна.

Да пиша и тук...Имах прокървяване, което беше сравнително тъмно, но все пак кръв Бях до Шейново, при мой познат лекар и след преглед се установи, че със самото бебче всичко е наред ( даже скачаше и се обръщаше), но има леко отлепване...Каза, че не е необходима хоспитализация и ме прати вкъщи. Ще слагам утрогестан, ще пия но шпа и така. Утре съм на БХС и ще огледаме бебчето още по-подробно

ех janin4e , дано всичко е наред с бебето и с теб и няма повече инциденти .... Колкото до секциото аз мисля , че секциото по желание е голяма лигавщина на майките ... Аз имам 3 нормални раждания и смятам че няма нищо страшно да родиш нормално .... за това сигурно и се казва нормално раждане  бабите ви все секцио са раждали ... Няма нищо по добро за бебето и за вас от нормалното раждане 2 часа след това сте добре болки няма почти никакви и сте адекватни а не лепени на антибиотици с диета без да дигате тежко ... без болки без припадания и без трудно раздвижване

И аз да кажа, че като раждала и по двата начина - секциото беше по болезнено и по-трудно се прибра матката...

sistra, благодаря за отговора
Аз реално нямам никакви оплаквания и физически показания за болнични. Просто няма смисъл за 3 месеца да се връщам на работа. Те май точно за застраховка от проверки го казаха. Но още месец съм отпуска и ще го измислим. Ще им предложа и варианта да ползвам месец болничен, после 1-2 седмици отпуска, после пак болниче и така, пък ще видим само да сме здрави

За раждането да се изкажа и аз   Твърдо се бях настроила за нормално (въпреки че от майка ми цял живот слушам колко кошмарно е било моето нормално раждане и как и двете замалко не сме умряли и тн - всичко това от докторска простотия; а никога не спомена колко леко е било нормалното раждане на малката ми сестра...). Но за неин ужас аз твърдо исках нормално  , освен ако няма наистина основателни медицински причини за секцио. Даже си мислех, че мога да мина без упойки (покрай аборта, който беше изкуствено предизвикано раждане и всичките мъки тогава мислех, че ще изтърпя болките), но не ги изключвах като възможност. В крайна сметка родих сравнително бързо - няколко часа след началото на контракциите ходих до болницата, но казаха че има време и още не изглеждам като раждаща. След още 2-3 часа (беше нощ и мноого ми се спеше) вече ми се сливаха и минути и секунди и пак отидохме - вече бях с 6 см разкритие, почти пълзех на 4 крака и вече приличах на раждаща  
Попълвахме документи, взимаха кръв, клизма (мислех, че е нещо ужасно, ама не е), а аз само си исках епидуралната упойка. Когато ме хвана направо се родих, хихихи - хем усещаш всичко, хем не боли. Като стигнах 10 см казаха, че на контракция почвам да правя по 3 напъна и за 3 контракции излезе младежа - 3,800 кг. Имаше доста шев и кройка и едвам сядах на дупето няколко дни, но бях много доволна от шева, по-добре ми беше от преди. И пак смятам да е нормално раждане  
Иначе имам приятелки, на които се налагаше да раждат секцио, но просто изчакваха да тръгне раждането само и тогава ги оперираха. Т.е. не се прави 10 или 14 дни преди термина, а когато бебето само е готово да излезе. Едната е във Варна и 3те й деца така са родени, друга наскоро в Окръжна в София така роди 2то. Но си зависи разбира се от състоянието на майката и бебето, а и не всички доктори се съгласяват така.
Отнесох се и аз  

Айде, да се изкажа и аз за раждането.

Мен също адски много ме беше страх, но бях твърдо решена, че ще си преборя страха, а и честно казано, повече ме беше страх от правенето на операция. Бях изпаднала в депресия през последния месец на бременността, тотално се бях шашнала и само се молех да не идва големият ден.. Хич не исках да раждам, пък и си ми беше готино да съм бременна. Отвсякъде се наслушах на какви ли не истории, а четенето на разкази в интернет хич не помогна. Е, нямах избор, поживях си в страх, докато не настъпи момента.. Знаех си, че все някак трябва да излезе това бебе и се успокоявах, че ще боли малко, пък ще мине, когато го видя.
Боля ме доста, да, до момента, в който не ми сложиха упойката, после вече забравих за болката, докато не започнаха да ме шият. Иначе раждането ми беше мнооого дълго -  19 часа. Направо бях полудяла... Но при мен се получи така заради пустото разкритие. Боля ме по време на контракциите, но не през цялото време, те спираха, пак почваха... Имаше един период, в който уредяха страшно много, после пък бяха много начесто... Ама през последните 2- 3 часа ми се разказа играта... Повече ми оказа влияние липсата на сън, бях капнала.. Иначе като ми сложиха упойката направо се родих. Борис изхвърча като тапа, май още на втората контракция (и аз трябваше да напъвам по 3 пъти на контракция). След това вече бях забравила всичко преживяно, имах нужда само да го гушна.. и да СПЯ . Имах малко шевове, ама за сметка на това доста ме боля, докато ме шиха, припотих се от болка 300 пъти . Казвам им, че ме боли, те ми викат, че е невъзможно, че си въобразявам.. Върви им докажи.

Та, така.. Не е толкова страшно, колкото изглежда. Всичко минава и заминава. Страха и болката ги сравнявам като тези, с които ходим при зъболекар. Правиш нещо на моменти и после всичко приключва. Да не говорим, че дългите раждания, като моето, вече май са все по- голяма рядкост. Поне покрай мен всичките родиха за нула време - докато влязат в болницата и вече са родили, че и във ФБ се е съобщила новината, барабар със снимка от мястото на събитието.

Аз лично съм против секциото по собствено желание, но в крайна сметка, ние, хората, сме различни и не мога да съдя никого да решенията му. Когато съм на негово място и преживявам това, което той, тогава мога да си позволявам да съдя. Затова съм толерантна към избора на всеки. Важното е децата да са здрави, пък как са родени е най- малкият проблем в края на нещата.

Наде, Бамбуча, хм, не се бях замисляла, че може да е нещо такова.. Дано не е от упражненията, защото хич не ми се иска да ги спирам. Ще видим дали ще продължи болката, пък ще търся тогава и специалист евентуално, та да видим...

Жанинче, ех, нямаш отърване от проблемите.. Сега повече почивка, ще пиеш лекарствата и ще си кротуваш, пък вярвам, че всичко ще е наред. Важното е, че бебето е добре.

Оф, пак се олях... Аз май кратък пост не мога да пиша  

Здравейтееее, не съм писала и не съм ви чела тези дни, но преди малко изчетох всичко  
Радвам се, че момичетата които бяха в болница вече са си във вкъщи, пожелавам ви да постъпите в болница само за раждане  
Добре дошла на AbriL_1988  и на още 2 нови мамчета, на тази мацка с близначките много късмет и стискам палци 
За раждането съм чувала толкова и хубави и ужасни неща, че хич не знам какво да мисля, както дойде още не го мисля това.
На Св. Валентин ще бъдем на ресторант с нашите кумци.
Болките в гърба, придърпвания и прерязвания в корема ги имам доста често и мисля, че е съвсем нормално, не мога да спя нито на ляво, нито на дясно дърпа ме корема и гърдите много ме болят  
Гади ми се пак сутрин, но хапна ли обилно филма свършва, имам си много апетит, само вечерята я пропускам понякога или ям без хляб, много плодове и зеленчуци хапвам, избягвам солено заради кръвното, страх ме е да не започна да вдигам кръвно и да не получа главоболие.
Аз от днес съм болничен  , докторката ми каза резултатите от БХС и те са добри, каза, че бебчо няма да го гледаме, чак на 19ти съм на преглед. Забравих да я питам какви витамини да взема, че тези които пиех не ми допадат, но какво да се прави винаги пропускам нещо  
И да се похваля купих си дънки за бременни от H&M, един клин и една туника и съм много доволна   обиколихме 2 Mall-a и то на високи боти и съм гроги, изчезвам да полежа.
Желая ви лека вечер и си ви чета де.

аз съм за секциото  първото си дете родих секцио по желание без никакви медицински причини доктора при който си следях бремнноста до последно настояваше да раждам естествено и ми викаше че съм била здрава и права  и затова се наложи в последния момент да си търся друг който да ми направи секциото ,намерихме и ми го направи и не съжалявам изобщо ,цялата работа е за 30тина минути, упойката е от гърдите надоло, виждаш си бебенцето нищо страшно ,възтановяването при мен беше много бързо ,има болка но след като те изпишат може да си правиш абсолтюно всичко сама ,спокойно може да си гледаш бебенцето без помощ,всеки има избор да си избере как да роди така че хич да не ти пука кой какво ти говори  истории много ,сестра ми роди естествено на 38 години първото си дете имаше дата за секцио но бебето тръгна да се ражда по рано ,като отишла в болницата доктора и казал два пити ако напънеш и ще родиш ако искаш да ти правя секцио ти си решаваш и така ражда за един час естествено  при всеки е различно ,един доктор ми беше казал най важно е жаланието на родилката 

Red_Iff супер новина, дано повече няма проблеми!
Недялка нашите каки май са набори? Габи е на 26 ноември 2008. Да не се стресне дъщеря ти на ФМ, някой ми беше разказал за детенце, което много се шашнало, помислило, че майка му е изала бебето  Но май за по малко детенце ставаше въпрос!
Мен постоянно ме питат от къде ТОЧНО излиза бебето...вече не знам как да се измъквам!
Queen E Пилатес? Ти си Про, аз абсурд да се справя! Доколкото помня беше по трудно от йогата... Аз съм много доволна, на работа организираха курс по Стречинг. Треньорката предложи да ползва едната стая 2 пъти в седмицата, така за нас ще е по евтино и няма да се налага да ходим до друго място. Тя ще идва при нас. Било подходящо за бременни, дано да не се обърка нещо и наистина да се състои курса.
suzimi дано така да спи и след това, особено нощем 
aissa80 къде си раждала, че да отида и аз там! Защото в Окръжна болница Варна Епидурална упойка не се практикува или трябва да обърнеш света за да намериш анестезиолог да ти я сложи, приспивателни не са ми давали и общо взето си беше "като едно време". Така че много зависи къде си, което е много несправедливо , нали уж сме в 21 век, в ЕС и тн...абе не ми се говори.
Мечтичка да те е страх е съвсем нормално, мен си ме е страх откакто видях  Но трябва да мислим, че всичко ще е ОК...кажете под секрет, второ нормално раждане по-лесно ли протича? Имам някакви такива надежди 

shhht.secret, как бе , на мен йогата ми се струва далеч по- трудна Пък и това от клипчетата ми се струва, че е далеч от истинския пилатес Не е толкова трудно. Аз му свикнах бързичко. Ама ми стана интересно за този стречинг. Ще взема да поцъкам в ютуб, за да видя какво представлява.
А за второто раждане и аз много искам да зная. Ще чакам сестра ми, когато през април роди, да ми каже дали е истина, че второто раждане е по- лесно.

Здравейте

Аз днес съм по-добре, цял ден си лежа и болки и придърпвания няма. Чак сега вечерта като се прибраха моите хора и поседях права взе нещо да се обажда пак на същото място, но поне вече знам, че май е от позата. Утре ще пробвам да работя от къщи легнала, да видим как ще е

За раждането и аз да кажа - родих нормално, без упойка и много важно - без окситоцин! Бях супер спокойна че всичко ще е наред още от началото и винаги съм си повтаряла - лесно, бързо, безболезнено - това ми беше като мантра. Сега като че ли повече се притеснявам и то по-скоро защото в Бургас не знам до колко са добри болниците, обурудването и персонала в тях. Родих страшно бързо - 7:30 сутринта - регулярни контракции, 10:30 - пътуваме към болницата с  контракции на 3мин. повече от половин час. 11 - приемат ме с 2см разкритие. 16:30 - бебе. Боля ме, но не чак толкова много. Може би 1-2 пъти имаше момент на по-силна болка, но не помня вече. Милото, който присъства ме е снимал около час преди да родя ухилена до уши. Докторката не вярваше, че имам контракции на през 1-2 минути - казваше ми, че щом съм така ухилена не мога да имам толкова чести контракции. За шевовете - имам много, предимно вътрешни и няколко външни, защото бебе беше с голяма глава и се наложи да ме клъцнат, но докторката ми сложи някаква местна упойка мисля (не бях много в състояние да следя какво се случва - очите ми бяха в детенце) и изобщо не ги усетих. Дори помня, че говорех с майка ми по телефона докато ме шиха. Възстановяването - много бързо - малко придърпваше от шевовете и имах известен дискомфорт първите 1-2 дена при седене (в болниците затова имат специални столове), но корема ми се прибра и 1-2 седмици след раждането не си личеше изобщо че съм раждала. Чувала съм, че при секциото е доста болезнено възстановяването, след като мине упойката и е добре да има някой в къщи да помага.

Аз до миналата седмица не бях чувала за стречинг, но явно са базови упражнения,  има комплекс  за раздвижване на цялото тяло. Направиха ни една мини-тренировка за около 15 мин., а цялата е около час. Ами на мен тези 15 минути ми се видяха голям зор, а правихме най-лесните неща   Чак се засрамих че съм толкова извън форма  

О и пропуснах да кажа, терминът ми се измести за 18 август, напускам най- многобройната групичка, ще си правим компания с aissa80 и Petya.Dimitrova

Ох лягам си , че утре пак ще гледам като теле на работа  

Ех,много сте изписали.
Куини,трябва да приготвя нова тема.Ама и те защо са ги направили до 50 страници?
За гаденето мога да кажа че моето вече отмина,най накрая вече хапвам всичко.Дано и при вас да отшумява.
За раждането при мен е задължително секцио.

Здравейте и от мен!!! Колко много сте писали
Да се похваля вече сме 41мм и вс е наред. От отлепването няма и следа, но трябва много да внимавам с вдигането на кандидат баткото да не направя пак беля. Малкото човече подскачаше, риташе и се обръщаше като лудо      Лекарката ме пита дали и баткото е толкова активен  Ще ми е забавно с две малки "дяволчета". Дано всичко е наред
МечтичкаД и аз с предишната бременност имах такива мисли. Нормално е! Нали сме отговорни и възпитани по такъв начин. Ако бяхме от тези, дето раждат и не ги интересува детето добре ли е, нахранено ли е, можеш ли да му предоставиш достатъчна обич и условия за живот нямаше да сме част от този форум. И не ме разбирайте погрешно... за съжаление не само ромки изоставят/ не се грижат добре децата си. Има хора всякакви- безотговорни мъже и жени, които не разбират отговорността на новия живот.
janin4eto_87 трябва ти положителна нагласа. И аз бях така миналата седмица. пих си хапчетата, лежах стабилно и на прегледа тази седмица вс е наред. Ако работиш нещо натоварващо можеш да поискаш да ти пуснат и по-дълъг болничен. Аз нямам възможност за повече от гледна точка на финансите... много кредити, а от НОИ винаги са ми забавяли парите. Поне 3 пъти съм имала разправия с тях (колежките от ТРЗ винаги си носят вс навреме, ама пуст мой късмет все нещо куца в НОИ и добре, че имам код да ги проверявам  )
Гледам открехнали сте темата за раждане. Да споделя и моя опит.
Майка ми и двата пъти е раждала много лесно и от тази нагласа и аз бях твърдо за естествено.
От опита, който имах преди това с аборта и т.н. реших, че раждам в токуда-там си се плаща. Попаднах на страхотна лекарка и нали знаете- намериш ли гинеколог, който те предразполага и обяснява не го изпускаш. Тя ни помогна с бебеправенето (имах много проблеми от психологичен и хормонален характер).
Та мислех, си че всичко ще е нормално, но бебето не излизаше. Макси беше голям и лекарката на няколко пъти ме питаше дали наистина ще работим докрая за естествено. Преносих 10 дни и влезнах в болница минах вс процедури за естественото раждане. включиха ме на система с окситоцин към 8ч и след половин час се почна болката. Към 12:30 ми изтекоха водите и болките станаха просто ужасни. Имам се за доста мъжко момиче, но след половин час поисках епидорална. Родих се!!! Спах цял час, за да събера сили .усеща се всичко, но не боли или поне боли много по-малко. Ставах разхождах се в коридора в едната, в другата посока без проблем... за съжаление обаче стигнах само до 5см и до там. Към 16:30 моята докторка ми каза: "Теодорке знам че искаш естествено но не се получава. Трябва секцио. Малкия не е слезнал надолу и може да се получи усложнение." И аз няма накъде да мърдам. в 17:00 ме вкараха в операционната в 17:24 се роди Макси 56 см и 4130гр. От моя инат и тежките контракции, които са му се отразили, не успя да изплаче като хората и заради това седя в кувиоз да му се развият дробчетата. Така че най-добре слушайте лекарите, защото както има крайности за раждане със секцио така има и за естественото раждане(като мен). А то сега медицината е напреднала достатъчно, така че и естественото раждане да е безболезнено.
Ние изчакахме 2 години с цел да имам възможност да родя естествено, но лекарката малко ме попари... С гените на таткото и баткото и от гледна точка, че в нейната практика вторите деца били по-големи от първите направо ме поряза. Та затова ми се иска и бебенце да е по-малко от баткото накрая... но каквото дойде.
Така и аз изписах цял ферман...

Ау момичета, попаднах на нещо много забавно:
Дано и на вас да хареса:
http://www.boredpanda.com/creative-pregnancy-announcements/#post1