Помощ в ученето за дете 5 клас-съвети и идеи

нищо не разбрах от поста ти. Би ли пояснила!
Входните нива в пети клас се оказват катастрофа за много деца, защото не се оценяват така щедро като класната в четвърти клас. Можеш да добавиш и забравянето, а в пети клас всеки учител си прави входните нива така, както прецени, а децата са свикнали на стила на класната, която ги познава от 7-годишни фъстъци.

В пети клас всичко е различно. Неслучайно той съвпада с началото на т.нар- средно детство, когато детето минава на по-високо когнитивно и емоционално-психично ниво. Те не само имат нужда, но и трябва да бъдат самостоятелни в ученето. Затова писах, че в пети клас вече са съвсем наясно с "трябва" като израз на волевото внимание. Занимална за петокласник е смехория, това да не е детска градина! Частен учител за дете, което няма проблеми с материала, и този учител да му виси всеки ден или през ден на главата е направо като лична обида. Дете на тази възраст е достатъчно голямо, за да може да се занимава самостоятелно два часа, да си пише домашните и да си учи уроците, да се помъчи да се справи, а толкова пък, ако не може - да пита. Ако не ги научи през този критичен период, то до седми клас ще е неспасяемо положението. Родителят да се интересува какво учи детето му е различно от това да контролира и да проверява домашни. Това дали трябва или не трябва да си пише и учи изобщо не бива да е въпрос за обсъждане и чудене - просто си учи и си пише и толкова! Ако не напише и не научи - да му пишат забележка или да му врътнат двойката! На тази възраст може да носи отговорност за изпълняване на тези си задължения и да посрещне санкциите при неизпълнение. Когато видиш контролните, с един поглед добиваш представа какво знае и какво не знае.

И аз не разбирам любовта ти към терорията кога какво може да прави дете.
Но в поста бях ясна - темата е написана за да може човек да види чуждия опит и разшири разбиранията и информацията си.
И в такива теми, едното следствие е Andariel да не вярва на опит различен от нейния.

После те питам как наричаш участието на родител в обучението на детето му когато досегът на родителя с учебния материал и уроци се ограничава до подписване на оценки и ходене на родителски срещи. Понеже пишеш, че няма смаостоятелно учене. Сигурно има друго име.

Е разказах го.  
Описаното за входните нива е частен случай на лошо изпълнение.

тук не говоря за мой опит, а за норми! Ако нещо не ти харесват нормите, сори! Нали говорим за петокласник, а не за първокласник, дори не за третокласник?

Подписването на оценки и ходенето на родителски срещи не е участие, а регистриране формално. аз говоря за друго, но ти не искаш да четеш с разбиране. В малките класове няма изцяло самостоятелно учене, защото родителите масово предпочитат занималнята.

Това е всичко което ми е работа да правя. Училищата имат правилници и към тези има още няколко мои задължения - да осигуря униформа, дрехи, тетрадки и дете, което да ходи на училищем да подпомогам /отношение, ценностна система и т.н/, но не и да участвам в обучението /проверки, домашното на мама, преписване заради мама и т.н. Виж школата на твоите деца какво искат, може и в началните им.

За съжаление чета с разбиране. И виждам безмислеността в подчертаното. Което е неточно по две причини поне:
1. Занималнята е част от школото /дори да е допълнително платена, то е защото е имало пречки да бъде там/. Там детето учи само - то, учебници и учители. Без родител.
2. "Масовото предпочитане" не е предпочитане от всички. Винаги има по някое без занималяна поне. Та "няма" не е на място никак.
Нямам повече време да ти преразказва вече написани неща.

Това не е вярно. В занималните колкото и да (не) са научили (разбрали) вкъщи си идват с домашни, защото накрая учителката ги пише на дъската. Родителят за какво плаща занималня, за да си идва детето му с празна тетрадка ли?

Какво да искат училищата на моите деца?  Моите вече са гимназисти. Не са ходили на занималня и в общи линии до почти края на начална степен вземах активно участие в обучението. Не са преписвали заради мен, не са учили заради мен, а просто им разказвах допълнителни неща, обяснявах им по малко по-различен начин нещата, за които виждах, че се запъват и не ги разбират, и организирах логистиката с многото извънкласни занимания. Та, щат-нещат, се научиха да се организират и да се стараят да си пишат сами домашните. Аз просто им бях под ръка да питат на момента и да обясня на момента. Така да се каже, с времето все по-малко се занимавах с учене и домашни. Текущ контрол не съм оказвала, нито съм ги изпитвала. Но винаги първият ми въпрос е "разбираш ли това, което четеш? Разбираш ли защо тази задача се решава така?", и те ако разбират, ми обясняват набързо, а ако не разбират, искат аз да обясня. Най-важните въпроси в усвояването на знание са "Как?" и "Защо?". Мама тук не играе като контрола, защото мама вече си е взела дипломата и тези неща си ги знае, и домашните не са за мама. Това е!

Абсолютно точно си разбрала! 

Когато децата поискат помощ, и сега я получават. Това е предаване на знание през поколенията, не е нужно всяко поколение да измисля топлата вода. Аз дори сега, на стари години, осъзнавам важността и изводите на някои неща, които съм учила в училище. Защо да не им го дам това знание?  Ако навремето някой ми беше подсказал защо и как се получават някои неща, щях да си спестя излишно лутане. Не ми е проблем да говоря за Ахил или за Шекспир.

Разбира се, че търся съвет. Защо иначе ще пускам тема?
Достатъчно дълго съм по "виртуални форуми", за да не се засягам от споделяне на чужд опит или градивна критика направени с разумен тон. Напротив.

Въпросът е, че когато кажа, че нещо ме боли, предпочитам да ми препоръчат лекарство, вместо да ми внушават, че всъщност болка няма.

Сигурна съм, че има много деца, които учат сами, родители, които не участват, както и такива, които наемат частни учители, занимални, курсове, баби, дядовци, въобще варианти бол.
Аз съм решила, че контролът ще продължи и в пети клас, поне първия срок, а след това лека-полека ще отпусна нещата.

Конкретно моето дете не е напълно готово. Няма никакъв смисъл да следвам "тренда" и да казвам-"След като еди кой си може, значи можеш и ти". Нали всички това искаме-да се подхожда индивидуално към нуждите на нашите деца?

Благодаря за споделените мнения.

п.с. Той обича да чете и чете много, идва му отвътре. Нито съм го карала, нито съм изисквала, нито съм му пъхала книга в ръцете. Абсолютно "самостоятелен" интерес проявява. От моя страна участие нулево, освен ако не попита какво мисля за някоя книга, макар че аз не съм чела за Пърси Джаксън и Хари Потър, други са времената, други са книгите . Никога не съм била в позицията на тези родители, които питат: "как да го накарам да чете" (или нещо подобно).  Така че деца всякакви, подходи всякакви.....

По какво разбра, че не е готово?  съвсем сериозно питам. Кои са тези неща, които ти говорят, че детето не е готово да го оставиш половин ден да учи самостоятелно вкъщи? Като отвори дума за метафората с болката, първо се прави диагностика и после се решава дали и от какво лечение има нужда. Въпросът ми засяга именно диагностиката - конкретни неща, които те водят към мисълта, че детето не е готово.
Четенето няма нищо общо с ученето. То може да си чете по една книга на нощ, и пак да има или да няма проблеми с "трябва".

Естествено, че мога да го оставя да учи самостоятелно не само един ден вкъщи, но и цяла седмица, месец, година и т.н. Въпросът е, не че няма да учи, а как ще го научи.

Мисля, че не е готов, защото:
-  имам ежедневен поглед върху начина, по който учи и резултатите, които постига
-  е оставян да се справя сам за кратко и за по-продължително време и считам, че ако бях отделяла по 30 минути на ден тогава, нямаше след това седмици наред да откривам пропуски по това или онова и да седнем да гледаме всичко отначало, за да разбера откъде тръгват нещата.
- познавам донякъде детето си и искрено се радвам, когато ме изненадва в положителния смисъл на думата, т.е. ще съм много щастлива, когато той стане напълно самостоятелен, което мисля, че ще е скоро, но няма смисъл да развявам байряк, че всичко е тип-топ, когато виждам, че не е. Пак повтарям-той може да се справя някак си, на ниво над средното, но може и много по-добре с известни насоки. Какво му е толкова лошо на това да помогнеш на детето си?
- защото, пак да напиша, не съм видяла пример, който да доказва, че ако помагаш на детето си на един етап, то не започва напълно само да се оправя след това и обратното-дете, което уж цял живот във всичко се е оправяло само, като порасне виси с години на врата на родителите си я финансово, я по други линии. Не ми се обобщава. Има всякакви варианти. Хора разни.

Не се хващай за примера с болката, защото точно по същата схема не мога да разбера как някой се опитва да ме убеди, че моето дете може нещо или не може, като не го познава?


Още веднъж благодаря на всички писали по темата.

Ти на кого искаш да помогнеш всъщност - на себе си или на детето? Кога детето ще се научи да се справя, ако постоянно му виси някой на главата, още повече това да е външен човек?
Виж сега, аз съм от майките-орлици, но дори на мен ми идва вповече дете в пети клас да е с учител на главата. В пети клас самите деца започват да се чувстват по-големи. Ако правилно помня, то сега е четвърти клас, нали?  ако е така, знаеш ли колко ще се промени детето до другата есен!
Ще се изразя с клишето - ти си решаваш! Но ако така или иначе си решила вече, от какъв зор пускаш темата? Искаш да се успокоиш, че постъпваш правилно?

Andariеl, да, решила съм, че ще има форма на контрол, но не съм решила и не знам коя е най-подходящата.
Точно затова ми е и темата. Тя не е "дали", а "как"?
Благодаря ти за мненията.
Хубава вечер.

И на теб!
(много се радвам, че този зор вече го минах!)

 
Ще видим, само да сме живи и здрави.

Имай повече доверие в детето! Зная, че е трудно, но е част от нашето порастване като родители.