Случи ми се нещо странно XII

Вчера се разхождах из парка и минах покрай едно езерце.Видях в съзнанието си как едно дете пада вътре,но се огледах и нямаше деца наоколо.Имах среща с позната на барчето по-нататък и продължих.Когато се срещнахме тя ми каза,че като минавала покрай езерото малко дете паднало вътре и баща му скочил и го извадил...

Счупените чинии да не са били случайно Дуралекс?

Не порцелан. Но само първата беше извън шкафа, други чинни на плота или на сушилката нямаше, чуваше се как се чупат виждаха се останки, но как се случваше всичко това идея нямам

Това наистина е странно. Дуралексът се чупи така, без видима причина, на определана звукова честота, но порцеланът...не знам.

И аз не знам какво се случи и как от шкафа се озоваха на земята. Да кажа м първата може да е паднала от плота, ами другите? Идея нямам

Какъв отпечатък - в душата, в секса, в живота като цяло?

Ставаше дума за генетичен материал. И аз съм го мяркала някъде.

Именно. Може и да има нещо вярно.

Преди няколко години четох за някакъв случай в която жена имала връзка с тъмнокож,разделили се,след години се омъжила и родила мулатче,а мъжът и е бял....
на който му се чете,тук има инфо за подобни случаи http://forum.xnetbg.net/index.php?topic=14656.0
интересна теория http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/09/21/telegoniia-zabran … ionallist.1150752

Летен проливен дъжд, аз се прибирам от работа и вървя през града с чадър. Вали като из ведро. Както стоях на спирката и чаках автобус видях от далеч да се движи към мен стара прегърбена жена в дъжда без чадър. Когато наближи и мина покрай мен видях, че е абсолютно суха, дрехи, коса, всичко...направо не вярвах на очите си. Гледаше ме втренчено докато наближаваше. Много странно се почуствах. 

Оле, това все едно привидение.Доста страшничко...

За да не пиша празни записи ще разкажа и аз нещо.
В нощта когато почина баба не почувствах нищо, като стягане в гърдите например или празнота и т.н. Вече беше положена в ковчега, а аз с всячески усилия отказвах да я погледна. Гледах празно пространството пред мен, когато периферното ми зрение бе привлечено от бяло облаче близо до ковчега, съсредоточих се без да поглеждам към него за да съм сигурна, че наистина съм го видяла, а не си въобразявам, но когато се обърнах да го видя централно то изчезна.  
Същата вечер ми дойде, до тогава не знаех какво е да те боли при мц. В такива болки се прививах, че не можах да повярвам. И до днес ме боли от време на време, но толкова силно само в онази вечер. Не знам дали има общо със смъртта и, или е било съвпадение, но за мен си беше повече от странно странно.
Иначе гардероб, секции и телевизор си пукат най-редовно почти всяка вечер чак ме дразнят   

Аз също имам странен сходен пример, но с котки:

Преди 30 г., имахме къщурка в западнал Софийски квартал, почти необитам, понеже повечето къщи бяха отчуждени заради някакъв градоустройствен план, който така и не се изпълни.
Понякога ходехме събота и неделя, а баща ми всеки делник, понеже работеше наблизо.  

Беше се завъртяла някаква котка, съвсем обикновена и дива, тигров тип - сива с черни райета.
На следващата година през пролетта, котката роди в бараката четири котета - две тигърчета, едно черно-бяло и едно чисто бяло!
В продъжение на две години се окоти още три пъти, като винаги имаше бяло коте в котилото, а последния път, преди да зачезне, се родиха две бели дългокосмести /мъжко и женско/, притежаващи всички белези по днешните стандарти Турска ангора/ван.

Женското беше глухо, стана дълго и грациозно, с фина костна структура, подарихме го на наши близки, които го гледаха дълги години в апартамент.
Мъжкото си го гледахме  16 г. в апартамента, стана прекрасен 7 кг. масивен котарак, с голяма грива и рунтава опашка.

Остава загадка за мен, как тази съвсем обикновена котка раждаше поне по едно бяло коте.
До тогава не подозирах, че съществуват чисто бели котки и не, не бяха албиноси, очите им бяха зелени или с цвят на кехлибар.

Здравейте!  Аз също като повечето хора тук вярвам в необяснимото и ми е изключително интересно да чета написаното!
В момента все още наваксвам с предишните теми (четат се на един дъх!), но все пак исках и аз да споделя някои странни неща, които са ми се случвали.

Преди около 1-2 години си спомням, че бях легнала да поспя следобеда. Та, по едно време се събуждам, премигвам няколко пъти, за да се разсъня, когато усещам как някой погалва челото и главата ми (доста ярък спомен). Усещането беше като за майка ми, сякаш ми казваше "Поспи си още малко.". Усмихнах се, стана ми някак приятно от този жест (не е нещо типично, още повече че бях на 18-19г. тогава). Впоследствие се оказа, че майка ми (а и никой друг от семейството) въобще не е влизала в стаята ми. Сега като си спомня си обяснявам случилото се с това, че все още съм била в просъница и сигурно съм продължавала да сънувам, па макар и с отворени очи.


Друго нещо, което лично на мен ми беше много интересно.
И аз като повечето деца като малка си имах въображаем приятел - приятелка, по-скоро, която съм наричала просто "Каката". Майка ми много пъти ми е разказвала как съм си седяла някъде из стаята и внезапно съм казвала "Наздраве!". Когато ме питала на кого говоря, съм отвръщала "На каката. Каката кихна.". Това като цяло никога не ми е правило голямо впечатление, докато един ден не отидох при една приятелка, за която разбрах, че е рейки-мастер.
Отивам аз при своята приятелка и тя ми предлага да ме "прегледа" (енергии, чакри, общо състояние) и аз се съгласих. Докато ме "преглеждаше", приятелката ми каза, някак смутено: "Абе, от самото начало до тебе усещам една особена енергия, виждам я като жена, която се усмихва! Въобще не я знам каква е, но само ти се смее! Гледа те, и ти се смее - от много отдавна била с теб, но ти вече не я помниш. От дете била с теб!". Казвам ви, тогава настръхнах. Приятелката ми нямаше как да знае за въображаемата жена от детството ми. Спомням си, че каза, че тази жена била млада (кака), приличала ѝ на самодива - с разпуснати коси, босонога, цялата в ефирна бяла дреха. И все била до мен...

Сега като се замисля, възможно е много от същностите, които ние окачествяваме като "въображаеми приятели" всъщност да са някакви пазители на децата, или пък просто някакви астрални любопитковци.

Засега това е от мен, надявам се пак да се включа някога, понеже имам доста неща за разказване. Като дете бях сомнамбул и съм правила неща, за които като чуя, ми настръхват косите. Но това ще е като се сетя по-подробно за нещо.

Хубав ден!

Здравейте,
темата за необяснимите явления винаги много ме е вълнувала, самата аз съм попадала в ситуации, за които не съм намирала реално обяснение на случващото се.
Най-запомнящата се до този момент ми се случи през 2010 година - есента. Беше отдавна, а все още помня всичко толкова реалистично, сякаш е било вчера.
До работа пътувам с личния си автомобил, около 25 км е пътя, извън града. По пътя има една отсечка, около 3-4 км, която много ме притеснява - пътя слиза в едно доста дълбоко дере, има два поредни остри завоя, мрачно е, защото от двете страни са височини и гора. Дори и през деня ми е неприятно да минавам от там, а това винаги става бавно, заради острите завои. В самата местност около това място има нещо призрачно, има нещо като пещери и тунели, говори се за разни иманета, укриване на престъпления...
Една вечер закъснях много на работа - като си тръгвах минаваше 11ч., и понеже беше есен и самото време беше мрачно - навън беше ужасно тъмно. Качих се в колата и тръгнах, като още от тогава през ума ми мина неприятния участък, който ми предстоеше. Заключих вратите на колата и тръгнах.
Стигнах до въпросното дере и спускайки се надолу, започнах да намалявам скоростта, заради предстоящите завои. Намалях постепенно, докато в един момент, двигателя на колата се изфорсира ужасно /сам/ и спря. Докато съм в движение, започнах да въртя бясно стартера в опит да запаля, но не се получаваше. Опитах се за запаля на скорост от инерцията, но двигателя само хълцаше, без никакви намерения да се включи. Инерцията свърши и колата спря. В дъното на дерето. След толкова години, докато пиша това и настръхвам.
С треперещи пръсти въртях бясно ключа, но двигателя не палеше. В този момент усетих как колата силно се лашна напред - все едно отзад ме удариха с висока скорост. Първата ми мисъл беше - някой ме блъсна. Обаче друга кола на пътя не се виждаше - нямаше фарове, звук - нищо. Изобщо извън колата не виждах нищо, освен мрак. Последва още един тласък - все едно някой с огромна сила се опитваше да избута колата напред. Не помня, какво си мислех, даже не мислех. Само си спомням, че започнах да шепна "Боже, Господи, помогни ми..."
Не знам дали наистина е било така или в страха си съм си внушила, че някой се опита да отвори една от задните врати. Сякаш чух ключалката да щрака. Отново завъртях стартерния ключ и о, чудо - двигателя запали.
Вероятно ако някой ми беше засичал време, щях да поставя световен рекорд по скорост. Треперех като лист, чак зъбите ми тракаха. Сълзите ми течаха, но бях толкова ужасена, че не можех да плача. Когато се прибрах, погледа ми попадна на часовника - беше 1:25ч... Значи съм пътувала повече от два часа...
Колкото и да мисля, не мога да намеря обяснение на тази случка. Предпочитам и да не я споделям, защото повечето ми познати се шегуват. Но е факт, че нещо се случи в онази нощ. Нещо, което се надявам да не се повтаря.