КГБ = Клуб на Готините Баби - 154.

КАК ДА СИ НАПРАВЯ ДУЛСЕ ДЕ ЛЕЧЕ И КАХЕТА

Не мога да си обясня защо първо трябваше да се науча да приготвям дулсе де лече (Dulce de leche) с консерва подсладено кондензирано мляко, а по-късно даже да търся готови варианти в магазините, след като е толкова лесно да се приготви от два основни продукта – прясно мляко и захар. Сега, когато имам богата база за сравнение, ще ти кажа следното – забрави всичко, което си научил за варенето на консервата и зарежи всички бурканчета с етикет, на които пише дулсе де лече. Защото това, което може да направиш е да си го приготвиш у дома и уверявам те ще е най-доброто, което ще опиташ.
 Двете по-важни сравнения, които ме карат да мисля позитивно за приготвянето на дулсе де лече от основни продукти са вкусът и времето. .. Е, няма нужда да те убеждавам, че вкусът на приготвеното у дома дулсе де лече от прясно мляко и захар е много по-добър от дулсе де лечето приготвено от консервна кутия подсладено кондензирано мляко и върховно в сравнение с готовите, които ще намериш на пазара.
Времето за приготвяне наистина ме озадачи. Докато с консервата подсладено кондензирано мляко са необходими 3 или дори 4 часа за по-гъсто сладко, редукцията на прясното мляко със захар става за 1 час и 30 минути. За това време, различно от всичко което бях чела и чувала не е необходимо да се стои до котлона и да се разбърква непрекъснато. Това става само на финалните двайсетина минути, но не е никак страшно, както би прозвучало.
Следващото ниво, което работи в плюс за дулсе де лечето приготвено с прясно мляко и захар е, че може да придадеш на своето дулсе де лече собствен вкус. Най-обичайните аромати са ванилия и канела, но мисля, че всичко което сметнеш за добре в комбинация с млечния карамел е допустимо. Ако ме питаш какво, веднага се сещам за звездовиден анасон. Обаче онази съставка, която според мен не е за изпускане е малко количество морска сол, която едновременно ще отключи сладостта и ще я балансира. .. Аз например първият път приготвих дулсе де лече с ванилия и канела, а после, когато намерих прясно козе мляко опитах и с него, но без да добавям аромати. И в двата варианта добавих морска сол в различни количества и мисля, че посочената в рецептата 1/4 чаена лъжица на това количество мляко и захар е перфектната доза сол за мен.
Дулсе де лече се превръща в кахета (Cajeta), когато кравето прясно мляко се замени с козе. Това е единствената разлика, но след като опитах и двете мога да кажа, че наистина има разлика. Разликите, които видях и усетих са предимно в текстурата и по-малко във вкуса. При кахета текстурата е гладка и кадифена. Към края на варенето няколко минути повече или по-малко могат да дадат известно различие в нюанса. В тази връзка може да се контролира гъстота и интензивността на карамеления вкус на готовото дулсе де лече. Може да се остави по-течно и по-светло или да се сгъсти осезаемо и да придобие по-тъмен цвят, съответно и по-силен карамелен вкус. Но нека не се забравя, че когато приготвеното дулсе де лече изстине, то ще се сгъсти още.
Опитах и една доза с кафява захар демерара. За моя голяма изненада цветът не се промени изобщо, като очаквах той да бъде по-тъмен. Но струва ми се готовото дулсе де лече не е така стегнато, както при останалите два опита, дори и след като го охладих в хладилник за една нощ. (Това би създало проблем, ако сладкото се използва на по-дебел слой за пълнеж на торта или за слепване на сладки.) При вкуса не мога да открия разлика, въпреки че очаквах да е с поне малко по-силен карамелено-меласен вкус. Но е все така сладко и вкусно.
В рецептата присъства и малко количество сода бикарбонат, чиято цел е да намали киселинността на млякото (особено ако се използва козе) и да предотврати коагулация на млечния протеин, която иначе би довела до по-грубовата и гранулирана текстура. Когато стане дума за приготвяне на дулсе де лече, казваме че лактозота и добавената захар се карамелизират, но тук става и химична реакция между захарите и белтъчините, известна като реакция на Майар.Содата бикарбонат ускорява тази реакция, придава на дулсе де лечето по-тъмен цвят и допринася за вкусът му. Не е фатално ако се пропусне, пак ще стане дулсе де лече, но няма да бъде разкрит целият му потенциал.
Следващата рецепта е базисна и може да се приложи както с прясно краве мляко (за дулсе де лече), така и с козе прясно мляко (за кахета). Ароматите са по желание.
Дулсе де лече и кахета
От посочените дози се получава около 350-400 грама.
Продукти:
•   950 мл краве или козе прясно мляко
•   200 г захар
•   1 шушулка ванилия (по желание)
•   1 пръчка канела (по желание)
•   1/4 чаена лъжица   морска сол  fleur de sel (по желание или количеството може да се намали)
•   1/4 чаена лъжица сода бикарбонат, разтворена в 2 чаени лъжици вода

В дълбока тенджера се смесват прясното мляко, захарта и подправките, включително и солта, ако се използват. Ванилията се срязва на две по дължина, семенцата се остъргват и се добавят към млякото заедно с шушулката. Пръчката канела се добавя цяла.

Тенджерата се слага на силен огън и сместа се разбърква докато захарта се разтопи и млякото заври. Когато заври се маха от огъня и се добавя разтворената сода. Разбърква се хубаво. Млякото ще шупне. (Затова е нужна дълбока тенджера.) Връща се на котлона и се оставя да заври на умерен към силен огън. Млякото трябва да ври интензивно. Разбърква се на всеки 10-15 минути в продължение на 1 час.След 30 минути варене млякото започна да променя цвета си  и да се редуцира
Когато измине 1 час от началото на варенето,  млякото ще бъде сгъстено до консистенция на кленов сироп. В този момент котлонът се намаля с една степен (умерен) и млякото се вари още 20-30 минути , като се разбърква често, на всеки 5 минути в началото, а после почти постоянно докато се сгъсти и придобие тъмен кехлибарен цвят.
== От коментарите стана ясно, че силата на котлона при различните марки може да варира драстично. Затова нека след като заврат млякото със захарта, температурата на котлона да се намали до степен, в която млякото ври, но да не бъде едва къкрещо, тъй като тогава процесът би отнел много повече време. След като измине един час от началото на варенето, сладкото да се наблюдава и разбърква постоянно. Когато придобие консистенция на течен мед, тенджерата да се махне от котлона.
След като е готово, ако са използвани подправки като ванилова шушулка и канела, дулсе де лечето се прецежда през цедка докато е все още горещо и течно. Може да се използва веднага след като се поохлади или да се изсипе в буркан и да се остави да се охлади на стайна температура, а след това в хладилник. В хладилника се съхранява за около 1 месец.

Теснопътна железопътна линия Септември — Добринище или линия № 16 от Националната железопътна мрежа на България е единична, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна железопътна линия в България, с междурелсие 760 mm. Разстоянието от 125 km между крайните гари се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 km/ч.Трасето води от Септември до Добринище през 25 гари и спирки, по-големите, от които са Велинград, Якоруда, Разлог и Банско. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като Алпийската железница на Балканите. Трудният терен е определящ за ниската скорост на движение на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267,4 m надморска височина, е най-високо разположената гара на Балканския полуостров.Общата и́ дължина е 125 km и има множество изкуствени съоръжения — мостове, тунели и спираловидни изкачвания.

Атракционни пътувания
Тъй като това е единствената теснопътна железница в България, тя е обект на туристически интерес, както от български, така и от чуждестранни туристи. Теснолинейката е любима също и за почитателите на железопътния транспорт и често има организирани групи, дошли специално заради тази линия. Български държавни железници разполагат с няколко запазени локомотива за междурелсие 760 mm  През 2004 г. машина 60976 е възстановена като действащ музеен локомотив и редовно обслужва туристически и атракционни пътувания по линията. Има планове за възстановяване и на останалите локомотиви. Уникален за България и в света е и маневреният дизелов локомотив с хидравлична предавателна система.
Уикенд идея: С теснолинейка до Добринище

Пътували ли сте с теснолинейка? Вероятно да, но всеки път преживяването си заслужава. А ако не сте – може да се възползвате за целта от предстоящия уикенд.А ако се чудите защо да предпочетете този начин на придвижване до Добринище, вместо да отидете до там например с личния си автомобил, ето някои факти, които е възможно да ви заинтригуват.Последният действащ маршрут на теснолинейка у нас свързва именно Септември и Добринище. Влакчето минава през три планини – общо 125 км - за малко над 5 часа. Има три влака дневно в едната и в другата посока.До гара Септември стигате лесно от която и да е точка на България. Оттам маршрутът преминава по скалистото дефиле на река Чепинска и се изкачва срещу течението нагоре към Велинград. Успоредно се вият шосето, реката и линията. На моменти сте толкова близо до скалите, че можете да разгледате причудливо нагънатите геоложки слоеве, а ако не внимавате, може някой храст да ви перне през лицето. Гледките са главозамайващи – високи скални стени; полегати склонове, обрасли с борове; заоблени голи хълмове; скътани долчинки...Подминавате Велинград и вече сте в сърцето на Родопите. Линията се провира през тесни дефилета и скални улеи, шмугва се внезапно в тунел, изскача, и после отново хлътва в тъмното. Пресича пътя, прехвърля реката. Между Света Петка и Аврамово - най-високата гара на Балканите (1276 м) - е особено трудно. За десетина километра влакчето преодолява 224 м височина (денивелация). В тази отсечка са и по-голямата част от тунелите. Най-дългият - 315 м – е точно преди Аврамово.За има-няма 70 км от Септември до тук се изкачват повече от 1000 м. И без това скоростта – средно около 30 км/ч – е толкова ниска, че се разказват легенди за чевръсти младежи, които слизали да наберат цветя за любимите си и пак се качвали, и грижовни татковци, които радвали децата си с горски ягоди и малини, докато влакчето пъхтяло по стръмното.После, от гара Черна Места, влакът хуква надолу към Якоруда и Белица. През живописното дефиле на река Места достига Разложката котловина, където се срещат трите планини – Родопите, Рила и Пирин. От там през Разлог и Банско стига крайната си цел - Добринище.
От всяка от действащите гари и спирки по линията можете да направите интересно и запомнящо се пътуване – било то по-кратък или по-дълъг преход или пък да си харесате местенце, където да отдъхнете няколко дни край минерален извор. Ще минете край мостове, селца, махали, гори и поляни, каквито дори не сте знаели, че съществуват още. Ще поговорите с местни хора – може би притиснати от немотията, но запазили духа си.
Неизкушените от железниците може и да не забележат инженерните решения, позволили на трасето да се впише толкова добре в терена. Но пък не може да не огледат с любопитство водните кули в Банско и Велинград и водните кранове в Долене, Света Петка и Якоруда. Направени са, за да зареждат с вода парните локомотиви.
Ако имате късмет или пък сте по-упорити, може да пътувате с такъв парен локомотив, теглещ – реновирани – някогашни вагончета. Но и с дизелов локомотив да пътувате, вагоните са ремонтирани, чисти и удобни


..Този уикенд ...2010г. се оказа незабравим за мен и моето семейство.Осъществихме една наша мечта ,а именно -пътуване с теснолинейката по единствения запазен такъв път в България :гр.Семтември-гр.Добринище-гр.Семтември.Бих го нарекъл , пътешествие. Изживяването и вълнението които изпитах са само част от удоволствието да се пътува с това влакче. ...В късна есен е невероятно красиво по целия маршрут през гори и чукари,а само мога да си представя какво е напролет или когато завали сняг.Кондукторката на влака,леля Вили  сподели: "34 години пътувам по тази линия и всяка зима е страшно красиво.Вали сняг,тъмнина,а локомотива осветява пред влака и имаш чувството,че си в тунел от сняг.А във  влакчето ,топло ,мохабет с различни хора...." Прав е Светлин като казва -там е друга България.Няма как да не  станеш приятел с цялата бригада на влака.Спира влака примерно на гара Велинград и началник влака съобщава-Има време за едно кафе. Или на г.Якoруда-Спокойно,изпушете си цигарите...и тогава ще тръгнем.
За първи път откакто имам фотоапарат ми изписа - memory card FULL-2 gb Някои от снимките може да не са на фокус,но почти през цялото време снимах на отворена врата  с една ръка,а с другата се държах
../гара Септември/... минаваме през подлеза и се озоваваме пред едно симпатично малко влакче,обвито цялото в пара ,което чака спокойно своите пътници. А вътре -топло,уютно и чисто.Прозорците са ПВЦ и шума е значително по-слаб от преди .Отварят се само на 1/3 от възможното и знаете ли колко малко ,почти никакви боклуци и бутилки има около линията,както ще видите. Първа спирка : т.н. Пампорово/обикновен прелез/,не разбрах защо я наричат така .Наблизо има село и може би затова спира влака... Влака поема по дефилето.... През тунели и гори пътуваме към гара Аврамово...
=== Теснолинейката минава през невероятно красиви места по невероятно красив начин, а вътре се случват невероятни неща (дядо носи жива кокошка под мишница, ромска фамилия изнася майсторски концерт..). Няма друг толкова колоритен влак, трябва да отидеш!
=== Най-вероятно скоро германци ще я купят, или вземат на концесия за туристическа атракция. Засега тя си е нашенска атракция.
=== И сега има от време на време атракционни влакове с парен локомотив и много чужденци в тях. Поне предното лято имаше... Много са ми смесени чувствата към теснолинейката :
От една страна за мен лично е невероятно удобно да си пътувам до Западните Родопи и част от Рила за "жълти стотинки".
Виждам и голямото старание от служителите : обновени вагони, чистота в тях....
Но от друга страна виждам и как не таксуват познати или си слагат стотинките в джоба без да издават билет. Не че жалката цена би подобрила финансовото състояние, но това все пак дразни.
Така или иначе едва ли ще остане в този вид - не вярвам БДЖ да продължи да я спонсорира. Ако се направи нещо от страна на областите чието население обслужва....
Поскъпването на билетите веднага ще я спре - просто тези хора /които я ползват ежедневно/ не могат да плащат по-високи цени.
Не знам : много я харесвам, но не вярвам да просъществува дълго и ще бъде жалко защото е наистина велика атракция - влакът да спре защото машината е прегряла, да изчака на спирката някой дето тича от 1-2 км., машиниста да слезе да си купи баничка.... много е едно такова непосредствено. Освен това чисто и топло.