Разбирате ли Дориан Грей, или какво бихте направили за вечна младост и красота?

Не съм от жените, които изпадат в депресия заради някоя бръчка или бял косъм. И като по-млада не бях чак толкова суетна, е... умерено суетна да кажем.   Грижила съм се за външния си вид, но не мога да си представя, че ще прекарвам часове пред огледалото или в козметичния салон.
Сутринта, докато си пиех чая, зяпайки безцелно през прозореца, видях една бабка с изцяло бяла коса и си помислих, че ако доживея нейните години, няма да си боядисвам косата.
Впрочем, имаше една програмка за състаряване и веднъж с поиграх с нея. Ето ме остаряла:


С перука съм на снимката, естествената ми коса е права и черна.

Не, не! В никакъв случай не казвам, че след 35г жената е вече взела дала. 
Ако трябва по- точно да се изразя, след 35г не трябва да се вайкаме за 3 бели косъма, бръчки, няколко кг в повече и тем подобни незначителни подробности. Виждала съм приятелки да се отчайват за 1 бял косъм, смешна гледка! 

Всичко 

Я вижте това, съвсем по темата е:

http://www.obekti.bg/chovek/17028-%D0%A2%D0%B5%D0%B7%D0%B8-%D1%8 … D1%82%D1%82%D0%B0

 

  Какво трябва да направя, за да си върна младостта и красотата? Само кажете 


  Сериозно - еми, кофти е, защото младостта и  красотата са като щит. Защитава от всичко. Очевидно, ще трябва  да се адаптирам някак си, което не е лесно и е доста противно.

Дядото със скейта  добре се е обезопасил, сигурно не развива голяма скорост де 

И мен за дядото на скейта ме хвана най-много страх. Ако се излюска на някой завой, костите му ще станат на сол.

А танцьорката, какво стегнато тяло изкара на 60! Както и 87- ходишната фигуристка. Браво, има надежда и за нас значи. Увеличаваме спорта и намаляваме благинките, това е:)
А моделката на 60, колко е карсива и сияеща! Да е с прошарените коси, много хубава кожа и зъби.
Нино, добре че постна статията, много е мотивираща:)

Разбирам го Дориан.
Аз бих била Кралицата на Юга.

В темата за завистта аз се жалнах, че съм се почувствала стара сред девойки в нощен бар. Та с оглед на това, бих избягвала компанията на млади момичета.  Шегувам се! Мисля, че ще се справя с идеята, че остарявам като се опитвам да се поддържам така, че аз да си се харесвам и според настроенията си - често и шарена с плитки, пък нека цъкат скептично след мен.

Изобщо не се чувствам стара сред 20 годишни. Все още предпочитат мен.

Понеже аз вече съм стара (за някои от вас ужасно стара, други може би вече се усещат, че май не чак толкова  ), на конкретния въпрос ще отговоря с... Нищо.
Ако приемем, че младостта и красотата са ценност, то това, с което бихме ги заменили евентуално също трябва да е нещо ценно за нас. Ами, не се сещам за такова нещо, което да е много ценно за мен и което да съм съгласна да заменя за младост и красота. Освен пари, но тук не става въпрос за това, нали?
Иначе да, кой не би искал да е вечно млад и красив, ако може? Но пък старостта е единственият начин да живеем дълго и да изпитаме всички радости на живота.
И на мен много ми се иска да съм вечно на 20-30 години, даже повече ми се ще да съм на 30, ама няма как.
Но пък и внуци искам. За правнуци няма да нахалствам, ама нищо чудно след някоя година и за тях да закопнея.  
И сегашното си свободно време го искам - когато вече съм си изгледала детето и нямам почти никакви (физически) ангажименти към него. И сегашния си акъл го искам. И сегашния си опит. И всички тези неща, за които досега не съм имала време или средства, но сега ми предстоят – и тях си ги искам.
Не ме е страх от старостта и погрозняването. Страх ме е от другите "екстри" - здравословните и менталните проблеми, особено старческото оглупяване.
Който не ми харесва бръчките, белите коси и дебелия задник - да не ме гледа. Много важно. Все ще се намери някой по-стар мераклия да се обърне и след мен.
Но виж, да не мога да разчитам вече на себе си, да ме предадат собственото ми тяло и собственият ми разсъдък... Страшничко.
Но ако това е цената, която трябва да платя за внуците и другите радости и удоволствия на зрялата възраст - съгласна съм. Имаме сделка.

"няколко кг в повече"

А, за това вече трябва да се вайкаш. Защото 2 лесно стават 5, 5 стават 10, натежават, обездвижваш се, приемаш се и оттам нататък нещата тръгват надолу.

Малко гладуване и прочистване, последвано от добро хранене с малка по обем, висока по стойност храна и ще си пак в активна форма. Не е добре да се толерира лошата форма. Просто хората не могат да се хранят "разбалансирано", не смеят да погладуват, за да си пренастроят метаболизма.

А дядото на скейтборда едва ли страда от ниска костна плътност. Костната плътност не е толкова до възраст, колкото до функционално натоварване, така че този човек може да е с нормални параметри.

И до ген.
При баща ми е над средната за възрастта. Защото нормата зависи от възрастта.

О, гладувам си редовно. Винаги съм се хранела по един и същ начин, затова се учудих откъде ми се трупнаха килограмите. Физическата ми активност също не е много по-различна. Може би метаболизмът се променя.

Младостта я заменям за мъдрост, опит, лично израстване, духовност.
Красотата - още не я пускам.

И си пийте калция, ей!