
Димана днес ме остави да спя с 30мин повече. Цяла седмица става с мен за работа. Но най важното е , че като тръгна ми казва чао и даже и е смешно. Повечето пъти като се прибера тя спи обеден сън и като стане веднага търси баба си.
За гърнето, знаете че аз започнах да я слагам късно и от начало плачеше и не искаше да седи. После четох доста и и дадох време да свикне. Сега ака на гърнето и колкото и пъти да я сложа и пишка, но и в памперса се случва особено, когато се заплесна. Ние също имаме проблем с това, че пие много вода. Сутрин памперса прелива, че и бодито мокро. Гледах, че има някакви памперс гащички за през нощта, дали не са с по голяма попивателна способност
или просто рекламен трик. Лимонче мляко по точно АМ пие 210мл / не знам, малко ли са много ли са/. Понякога правя и второ шише, но това е много рядко. Не знам дали е правилно, но тя се буди към 1ч или към 4ч сутринта за мляко.
Димана си стисна пръстите на един шкаф в кухнята и спря да ги отваря. Но тя само ги отваряше, нищо не е вадила от там.
За возенето в кола Димана почти не заспива и по някое време и писва и започва да пищи. Скоро не се е случвало обаче. Ние пътуваме почти всяка седмица на някъде, сигурно свикна вече.
Както казва една приятелка, от както имам дете майките с две ми се струват като божества

Хич не искам да знам на моята какво и е било с 4 / големия ми брат е бил на 7, малкия на 5, когато със сестра ми сме се родили/
Момичета ще се оплача малко
-естествено,че ще имаш собствено мнение ,ако иска да се информира и тя ,нрмално е все пак са гледали деца отдавна ...Едно беше със сина сега е различно -ето една и съща майка съм ,но има доста разлика в мнението ми за отглеждане на Никол сега ,сега има много инфо ,света е отворен времето се променя ...оттам и методите за отглеждане и възпитание на детето.
Аз на моята й казвам "змията" понякога, но тя не си позволява чак толкова да се меси... Моят съвет е да поговориш с мъжа си и да се опиташ да намалиш влиянието й над него. Тя да си съска, вие си гледайте семейството
През цялата ми бременност ми е обяснявала кое как трябва да бъде. След това като родих се беше залепила и не мога да й обясня, че не искам да ми помага...Аз й казвам, че сами ще се оправяме, а тя "Ааааа, не може така. Как сами?! Аз ще съм плътно до теб."
Накрая майка ми беше говорила с нея и тя се беше спряла. Сега с времето вече не смее нищо да каже. Най-се ядосвам, че сега брата на ММ чака бебе всеки момент и на тях хич не им казва и думичка. Даже нямало да ходи на изписването да не става навалица
Всичко ще де оправи. Не се подвеждай да влизаш в спорове и когато се заяжда му казвай всичко...В крайна сметка тя си е негов проблем.
Което ми напомня, че май освен на детето си като го опердаша и на майка ми, на друг човек не помня да съм се извинявала...