НОЕМВРИйче ходи и се смее,бърбори и лудее!

Мдааа. Отдавна беше. В далечната 1998. Беше в моята група в университета. Имаше някаква закачка на първия ни студентски празник, но като се върнахме в София младежът се държеше сякаш аз съм се объркала и отношенията ни замръзнаха в "колеги". После имах други връзки. В началото на пети курс бях сингъл, имах освободен (от половинката) ресурс от време и пари за екскурзии, кино, заведения  и една вечер след лекции викнах  колегата да хапнем някъде. Та така се почна. През 2003-та се дипломирах, освободих общежитието и се нанесох у тях. Той живееше с майка си и това беше малко кофти, ама се свиква. През 2010-та се бракувахме. Другото важно събитие го знаете    нашият Яс Бибияс, малък като залък, силен като великан!

Ох колко спомени ме връхлетяха.С мъжа до мен сме заедно от 2005 год.В началото на шета,нищо сериозно то ние си бяхме деца още(аз на 15 той на 16 год.)Дори не съм и предполагала,че ще стигнем до този момент.

Снощи дадох леща на малкия за първи път тъй като е малко проблемен с коремчето.Нощта беше спокойна нямахме проблеми.Сутринта обаче ака 3 пъти.Като консистенция беше нормално но последния път има доста слуз.Дали това е вид непоносимост към леща?Как мислите вие?
Извинявам се ако има грешки но пиша от телефона.

zombiula-не си писала каква леща -аз да кажа ,че е добре да е червена без люспи .Ако си дала обикновена може люспата нещо да е подразнила и затова да е ходил по често ,за непоносимост може би ако при повторно даване забележиш нещо ...така от един път леща може да е от нещо друго.

Да обикновена леща беше.Преди малко пак смених памперс пълен с леща.Абе той си има раздразнено дебело черво и с бобовите внимавам, но пък съм му давала и грах и зелен фасул без никаква реакция та затова дадох и лещата.
Двата зъба,които го мъчеха пробиха най-после.

Много интересна тема сте подхванали. Аз накратко ще кажа, че имам и по други въпроси да пиша. Тъкмо бях завършила първи курс и от работа ме пратиха 1 месец командировка на морето през лятото. Отивам аз без да познавам никой и всеки следобед като си направя часовете на работа отивам на плаж. И там още първия ден ме заговаря спасителят. Типичният гларус - определено НЕ по мой вкус. Ама как ме омагьоса и как аз него - набързо приключи с ергенския живот  
Искам да се оплача, че Дени постоянно иска да спи при нас на спалнята. Събужда се към 1-2 часа с истеричен рев и не спира докато не го вземем. Като заспи при нас аз го местя обратно в неговото легло, обаче той усеща и пак  започва с рева. Не знам как е правилно да постъпим...да го оставим да плаче ли?! Той заспива при нас на дивана. Може би трябва да започна пак в кошарата да го приспивам, ама той понякога заспива в 8, а понякога в 10... Давайте съвети, че така не е работа. Той по цяла нощ се върти и аз не мога да мигна. А след месец-два вече ще го местим в друга стая и ми се иска да е свикнал да спи сам на леглото до тогава.
Другото, което искам да попитам майките с деца с малка разлика - какви колички ползвахте? Аз имам доста време, но се замислям вече и събирам мнения дали не ми трябва количка за породени   Иначе не виждам как мога да изляза сама с 2 деца.

Biskvitka, за мен не е вариант да го оставите да плаче. Така само ще се разстройвате още повече и вие и детето, и отиде цялата нощ, че и следващите. Звучи ми като период, в който просто има нужда от близостта ти/ви, докато спи. Оставяй го при вас най-добре. В такива вечери съм го оставяла моя син с баща си на спалнята, а аз се оттеглях в другата стая, заради въртенето и ритането. Но това се е случвало 2 вечери, докато избие кътника. Сега пак си спи спокойно в стаята по цяла нощ, без да се буди.
Сестра ми е с породени деца и първите 5-6 месеца излизаха, като слагаше бебето в слинг (после в кенгуру), а голямото дете в количката. После малкото превзе количката, а голямото си вървеше.

Пухелин, благодаря ти. За съжаление при него не е период, защото продължава от няколко месеца. Просто аз така го научих 
За кенгуруто е добра идея, но при мен е неизпълнима. 40 кг съм и ще се изгърбя, пък и  не знам как се бяга със слинг след малък разбойник 

Ето ме и мен. Не ми се пишеше от телефона и едва до чаках новия лаптоп.
Джудже, толкова спомени ми върна. "Запознахме" се на 23.02.2009 в един сайт за запознанства. На 27.02.2009 се срещнахме , бяхме говорили по телефона, но не се бяхме виждали. На 24 май същата година ме изхвърлиха от квартирата и той ме прибра в неговата. Живееше с още две момчета. Останахме там два месеца и после се изнесохме. Въпреки проблемите, който имаме напоследък това е моя мъж. Надявам и той да си спомня всички тежки периоди и да не загърби с лека ръка това, което сме постигнали заедно.   Купихме си жилище, което стана  истинския ни дом. Създадохме дете и най вече семейство, по цяло и по истинско.
Бисквитка имам една приятелка с дечица с малка разлика. Ползваше нещо като борд към количката, и голямото стъпваше там, когато се умори да тича. Но според мен зависи от Дени най вече, дали ще иска да се вози в количка или не.  За приспиването, не знам какво да ти кажа. Димана заспиваше рано от поне две седмици заспива след 22ч. Заспиваше в креватчето сама, сега пищи само  като се опитам да я сложа. Няколко нощи спа при нас, но аз не мога да се наспивам и я местя. Като се събуди започва да мрънка и пак при нас, и така все едно само това правих една нощ.  Според мен не го оставяй да плаче, едва ли ще свърши работа. Но се опитвай да го приспиваш в креватчето.
Сега да ви кажа как Димана ме изненада приятно. Днес сутринта сменям чаршафите и още не съм завила спалнята с шалтето. Димана седи гледа чаршафа, гледа в мен отиде до шалтето взе го и за почна да го влачи по земята, а после се опита да го качи на спалнята. Гледа ме и пери ръчички, беше много щастлива, когато завих леглото. 
Утре сме на детски РД , дано да ме слуша, че ще сме само двечките. ММ  е на работа и само ще дойде да ни прибере.

Бисквитка 
и аз не мисля че реването ще ви помогне. Обаче също така и идея нямам и какво ще ви помогне. Може наистина да пробваш както някой беши написал ти да спиш другаде за до си почиваш.

ООооооо, момичета, интересна тема сте заформили... Ние с ММ се запознахме ето така.... Аз и мой приятел (просто приятел от студентските години) си търсихме работа... първо намерихме работа на този мой приятел и той започна в една фирма за осветление, аз все още ходех по интервюта. Когато ми се наложи да търся фирма близо до неговата се отбих да го видя как върви работата... там неговия колега ме упъти много учтиво как да стигна до мястото, което търсех. Ето така се запознах с ММ - на тротоара, пред работата му. В последствие без да знам той е записал тел. ми номер от моя познат и негов колега. Звънна ми по телефона следващата вечер и аз бях като гръмната. Покани ме да излезем и първите ни няколко срещи излизахме четирима: аз и ММ, и колегата му с гаджето е си. След месец някъде вече живееше при мен, в квартирата ми. После се местихме 5 пъти, все на квартира. И голямата ни дъщеря се роди, докато живеехме на квартира. Имали сме много тежки моменти. Сега живеем в свой дом....

Не съм си и представяла,че моето ящно дете ще откаже да яде.Ноо факт и това се случи.Днес яде половината обяд,половин вечеря и половин мляко.Сигурно пак зъбче го мъчи.Няма температура и настроение си има.
От 2 седмици се мъча с неговото подсякано дупе.То не е и точно подсякано а стои едно такова като гъба и е зачервено.С какво ли не го мазах и не се оправя.Мия дупе,сменям често памперсите,но без резултат.Мисля да го заведа да го види педи.

Две дена не съм влизала -свекърва ми почина !  
На 13 .петък е починала ,вчера беше погребението -за съжаление нямаше полети в тези дни и не  можахме да си отидем.
: Biskvitka87- за спането -ние си спим още заедно -опитвах като заспи да я местя в нейното легло ,но щом се разбуди и усети,рев и сама идва -леглото и е със свалена решетка до спалнята долепено .Предпочетох да спи при нас -с надежда след време да опитаме отново ,децата сами ще покажат готовност и желание да спят в свое легло.
zombiula- и Никол е в период на НЕ ядене -тя хапва само няколко хапки -ето вчера отидохме в един парк и там обядвахме в пикник зоната -ТЯ хапна няколко парченца краставичка и няколко маслинки и 65гр йогурт -бях купила един които е 6 бр по 65гр -мини разфасовки .Друг вариант да яде е да се храни сама -пробвай да не иска и той така .
За дупето -да не би да е гъбична инфекция -те са упорити ...но най-добре лекар ще прецени дали е това .
Бисквитка-за количка пробвай само с една -виждаш ,че есено-зимният период разходките са кратки заради студа -Баткото ще ходи ..все пак ще е на 2г .Вземи си и кенгуру -и ако все пак баткото се умори да се повози той пък бебето ще носиш .Тук понеже има много майки с деца с малка разлика гледам ,че така практикуват .А и като има бебе -голямото дете става по-самостоятелно даже ще иска да го вози  .
Да ви се похваля-Никол взе доста да повтаря -вчера научи думата топка -топ ,на хляба казва -аб,днес сутринта баща и ми направи кафе и аз -аууу кафе и тя веднага аууу  , на чорапи -апи  ,а думатаняма  я казва ясно и на място -Брат и вика дай ми ключовете -тя ги държеше и тя му вика -няма хаха ,той се опита да и предложи замяна да и даде капачка и да ги вземе ,но тя пак няма взе капачката ама не му даде ключа .Е след 2-3мин ги хвърли на земята и той си ги взе ама ...хич не иска да дава тя .

Стефи,  съболезнования!
zombiula, заведи детето да го види доктор. Ясен беше с гъбички. Измазахме няколко тубички Канестен. Уж се оправи, но отвреме- навреме пак се зачервява. Докторката ни предупреди, че докато не махнем памперсите ще е така

Стефи, съболезнования!
Дени постоянно си променя вкуса за храната. Един ден нещо му е любимо, а на следващия не иска  да го погледне. Преди ядеше само местните неща от кухнята, а сега- само постните. Не мога да го разбера. Последователен е единствено в това да не яде готвено от мен  Уважава ми само кус-куса 
Виждам, чеповече от вас разсъждават, че трябва да го отделя когато той реши. Аз не съм така. Не мога да го чакам да стане на 2-3 или кой знае колко години и да реши, че вече не иска при нас. Всеки да си знае мястото! Април ще бъдем на гости при нашите и се надявам там при смяната на обстановката да си спи вече в леглото. Просто няма да го вземаме при нас и дано стане, че като се върнем вече ще е в отделна стая.
За количката вече съм почти убедена, че ми трябва за породени. Мен не ме притеснява, че няма да иска да върви - с това нямаме проблем. Проблемът е, че бяга във  всички посоки, включително на улицата. Не мога да му кажа "Дръж се за количката" и да очаквам да се държи. Просто няма да стане. Да не говорим как се пресичат улици и т.н. А ако реши да се тръшка някъде...А той още си слуша много в количката. Мога да го оставя и да вляза в някой магазин спокойно и т.н. Просто искам да си имам спокойствието. Натоварвам ги, отиваме да някоя площадка или градинка без викове, гонения и нерви и там го пускам да си играе. Като порасне и видя, че слуша и разбира ще му махнем втората седалка и ще си ходи сам. А за кенгуру съм твърдо против. Дени никога не съм го вадила вън от количката. Едно, че беше зима и второ, да не свиква на ръце. То е много хубаво да те носят и да се оглеждаш ама аз хубавото хич не му го показах  Може да ви се струва неправилен моя подход, но държа преди всичко да си запазя спокойствието и да съм една щастлива майка и съответно и Дени да е щастливо дете. Макар и НЕ носено на ръце и НЕжелано в леглото на мама и тати 

Stefi, съжалявам за загубата ви.

Biskvitka, сетих се още нещо за спането. И преди съм го давала като идея тук: можеш да опиташ да смениш материята на чаршафите, с които спи детето в кошарата. Звучи невероятно, но при нас имаше голям ефект. Вярвам, че като направите детската стая нещата ще си дойдат на мястото. И аз доста се притеснявах, дали ще свикне да спи сам, че около нас имаме приятели, които все още имат проблем със спането на децата в отделни стаи и то става въпрос за големи деца на по 7-10 години, за които "подходящия" момент все още не е дошъл.

Zombula, пиши после какво е станало.