НОЕМВРИйче ходи и се смее,бърбори и лудее!

Bunnyslava, направо се задъхах, докато четях. Дано всичко се нареди, имам още доста време, но от сега съм се запритеснявала.
Stefi, верно ще е бандитка твоята Никол:)
Вчера времето биеш неприятно, но си излизахме пак и така следобеда минава неусетно.
На вълна лятна почивка сме вкъщи. Ще изберем най-вероятно Турция, в някой от големите хотелски комплекси, в които има всичко. Малкият ще е с нас и решихме да е курорт, където сме ходили и преди, обиколили сме с  еднодневните екскурзии и да не се изкушаваме да обикаляме околностите, защото с детето ще е трудно.Най-вече заради режима му на сън.

Стефи, и моя е така - да прескача прегради и обикновено все с главата напред се хвърля.

Пухелин, счетоводителя в работата на ММ  му казал, че до навършване на 6 или 7 години на детето, майката има право да работи на 7 часов работен ден, вместо на 8, и това да не се отразява на заплатата й. Това било по закон. Друг вариант е да се разбереш със шефа да не ползваш например обедна почивка и да си тръгваш 1 час по-рано. Или пък да си на работа от 8 до 5, за да може да вземеш детето по-рано. В нашата ясла казаха, че има персонал до 19 или 19:30 (не помня вече), но било желателно да си взема детето между 17 и 17:30, защото после ставало сборна група от цялото ОДЗ. Първия път, когато оставихме Бобо да спи в яслата, го взехме към 15:30 (такава беше уговорката с лелките, а и аз още бях отпуска) и като отидох отвътре се чува зверски рев - едно момиченце, което предния ден било спало там за първи път и майка му го взела последна в 17:00  и то милото само плакало А в групата са 15-16 деца и то до 3 години. Не знам кога успяват работещи родители да си взимат толкова рано децата


Бобо се научи да си отваря закопчалките, с които съм обезопасила повечето шкафове    В кухнята това е доста опасно - ножове, стъкларии. Аз не мога да ги вдигна всички в шкафовете над плота. Момичета, дайте идеи какво да правя. Ако вратата към кухнята е затворена се изпада в истерия и се блъска с играчка по стъклото на вратата, а ако е отворена и той докопа някой нож или нещо чупливо.........не ми се мисли.

Ние махнахме дръжките на шкафовете в кухнята. Това за нас се оказа единственото решение. Разните там закопчалки не вършеха работа. Малко е кофти отначало, но се свиква.
Стефи, изтръпвам при такива изпълнения.
Големият го водим първи и го вземаме от последните, много ми е тъжно, но няма друг начин. Живеем в единия край на града, работим в другия, пътят в едната посока е 50-60 минути с кола. Ако Ралица я вземат на ясла няма да е в същата сграда с брат и и става много сложно. По принцип би трябвало да работят от 7 до 19 часа.
Ние морето сме го измислили края на Юни началото на Юли, имаме да си наваксваме от миналата година, че нали имахме инцидент след ваксината и съкратихме почивката, та сега ще сме за повече нощувки. После се надявам пак да успея да ги изведа от София за възможно най-дълго. Мисля, че благодарение на лятото на чист въздух тази зима не боледуват толкова зверски като миналата.
Момичетата на 90 дневната диета, споделете как е. Аз съм я правила в края на 2012 и се чудя дали ще има ефект, ако сега я повторя. Качих много покрай празниците и трябва да взема вече мерки. На мен проблема ми е, че не мога да задържам резултатите от диетите и йо-йо ефекта е страшен.

Стефи, Николчето е голяма спортистка
Направо ми настръхна косъма,докато четях за приключенията й
Да е жива и здрава!

Това с махането на дръжките ми хареса като идея. Наистина това май е най-добрият вариант , за да не отварят малчуганите. Макар че сигурно след време ще се научат да чоплят с пръстче и пак ще си отварят.

Паруш постоянно ходи  в банята и пуска пералнята. Добре че засега не може да затваря  вратичката,че не пере постоянно празна
Вече се научи и сам да си пуска тв-то  в спалнята.

Лимонче,аз бях на 90-дневната диета до края на миналата година, но аз хем за първи път я правя, но не видях кой знае какъв резултат. Някои пък са много доволни. Явно си зависи от организма.

Ivelinagt, и аз това с чудя, как успяват да са последни в 5 следобед. Иначе и аз много се дразня, че работното им време е до 19.00, но "е желателно" да си вземеш детето по-рано. Това за седемте часа е интересно, трябва да го проверя. Ще говоря с шефовете да съм с по-ранно работно време, но не очаквам разбиране. Работя в голяма фирма и никой не се интересува от човешката страна и личните ангажименти на служителите. Само тръбят колко е важен баланса работа-личен живот и програми измислят, но реалността е, че единственото което ги вълнува е да се постигат финансовите резултати и да носиш пари на компанията, останалото само им пречи и ги дразни. Разбирам ги донякъде.
Лимонче, при нас случаят с пътуването е същият. Работим в другия край на града, на 50-60 минути с кола до работа. Лудост.
За шкафовете, освен да смените закопчалките с друг вид. Или да блокирате достъпа до опасните шкафове с решетка. В Икеа съм виждала такива.
90-дневната диета я правих общо 4 пъти, като спазвах  принципите и след това, но като спрях всичко се върна. Сега, след раждането и после след като спрях да кърмя си поръчах по интернет режима на Ипократис и съм по-доволна. Запазих сваленoто и в обиколките свалих доста.

Като ви чета, трудно е в София с малки деца. От студентството там ми остана неприятното чувство към този град, въпреки че ми бяха най-хубавите години. Последно като ходихме с Дени за няколко дни там на гости - ужас! С количката никъде не може да се отиде. Трябва да палим колата, после да се чудим къде да спираме...Като се прибрах и ми стана хубаво!
Ние нали бяхме в Турция с Дени - Анталия хотел Fame recidence. Препоръчвам, може да го видите. На допълнителни екскурзии не ходихме, но пък обикаляхме с градския транспорт с количката без никакъв проблем. С удоволствие бих отишла пак, въпреки че ММ иска все на различни места да ходим.
Ние също сме в сиво ежедневие. Чета ви с интерес 

Ох, като ви чета, направо се чудя, ние ли не сме наред нещо. За нас пътуването е нещо един непремерен риск. Пресен пример. Сега сме във ВЪршец. Около 2 часа път. Първо Деян пищя и се извива в кошницата, докато реши да заспи. Спа около един час, големият също заспа и тъй като вече е на обикновена седалка, му подпирах главата. Стана ми лошо, трудно издържам на път по принцип. Деян се събуди и едвам съм го удържала между Враца и Вършец- 23 км. Извадих го от кошницата, което гледам да не правя и едва не повърнах, докато се друсаше в мен и се опитвах да го залъгвам с клипчета на телефона. Ни живи, ни умрели пристигнахме. Тук беше превъзбуден, първата вечер заспа с панадол. Не му се играе спокойко като вкъщи, само ходи да отваря шкафове, да се катери, притиска пръсти, дава зор да влиза в банята, не се залисва с тв. И пак е добре, времето е кофти и не се налага да излизаме, като сме вътре все пак поне не е уморително. Представям си да тръгнем на море Сигурно ще пътуваме 12 часа , ще се реве, пищи, повръща. Като знам как на морето се уморявам бързо и все ми се спи, не ми се вярва да оцелеем. Не сме ходили на море от 5 години, когато големият беше на 1,4 г. На отиваме повърна 3-4 пъти, на връщане - още на изхода на Албена Там го укротявахме само с панадол, нямаше мира просто. А до нас едни си седяха цял ден, бутнали детето в количка зад гърба им и то не гъкваше по 2 часа. Не просто завиждахме неблагородно, идеше ни да ги удушим Излязохме само една вечер на разходка, детето не спря да пищи и да не иска в количката и се прибрахме. Оле, само като си спомня и ми се отщява да мърдам от вкъщи следващите поне 2-3 години.

Десиве, всеки си знае детето. На твое място и аз не бих тръгнала на "почивка". С риск да ми завидиш неблагородно (поне не можеш да ме удушиш  ), ние тръгваме с него защото знам, че няма да създава големи проблеми. Пак едната нощ плака 2 часа, разболя се и последния ден му беше криво ама и вкъщи се случва, така че...

Днес вече беше забравила слизането от високото ,ама майките не са забравили -даже в къщи на татковците разказвали и се чудели това малкото как прескача и не пада  Днес Николче беше обсъждана колко е пъргава -една баба има там -вика ми сърцето щеше да ми изскочи .
Никол също не стой мирна в колата омръзва и на стола ,аз обаче не разрешавам да не е в него-една от категоричните ми забрани .Та не знам ако сме на дълъг път трябва да се спира често за разходка ,не че планирам пътуване само разсъждавам на глас  

Аз с големия нямам проблем с пътуването, от бебе много добре му се отразява. Но с това малкото е ад, като при Десиве. Само реве, опитва се да маха коланите, много е неприятно. И гледаме така да тръгнем поне да поспи половината път, не винаги се получава, защото тя не е по спането особено. А за морето тази година ще се опитаме към 4 да тръгнем та поне до Кулата да спят и двамата и да се пътува спокойно. После ще спираме по-често. Сега се сетих, че миналата година е било доста неприятно, щом мислехме телевизори да им слагаме - а по принцип ограничаваме и компютър и телевизор..... А за ходенето където и да е и на мен на моменти ми се отщява. Да приготвя дрехите на едното, на другото, да ги измия, облека, на малкото храната за обяд, като преди това съм бързала със закуските. И после себе си набързо да оправя докато бащата чака в колата с тях. И то докато излезем аз вече съм уморена... А за ходене за уикенд или по-дълга почивка въобще не ми се говори, казвала съм и друг път - само нерви и тичане, хвърлени пари на вятъра. Сега сме поограничили подобни преживявания. Но има светлина в тунела, като гледам баткото към 3 се поучовечи, та чакаме и принцесата да поотрасне.
При Ипократис май е доста гладуване сравнено с 90дневната?
 

На мен повече ми допадна Ипократис. Само 30 дни е, ако не караш продължението. Всеки 7-ми ден е свободен - ядеш каквото и колкото искаш, за да се "рестартира" метаболизма в организма. Другото е, че можеш да пиеш фрешове колкото искаш на ден. При 90-дневната диета фреша се брои за 1 ядене.

Лимонче, свалих до сега 8 кг на 90 дневната диета, за месец точно, но не правя воден ден и хапвам доволни количества, заради кърменето все пак.

Здравейте, аз се по изгубих, но моята баба ни дойде на гости и си имам дружка. Та нямам много време за нета. Надявам се да ми простите!
За диетите не съм пробвала нищо, но баща ми направи 90 дневната, без воден ден и доста ама наистина видимо се прибра, да не кажа двойно! Така че успех на всички които започват диети, воля и дано да уцелите хранителен режим подходящ за вас!
За пътуването, като ви чета направо се чувствам късметлийка. Ние с малката на дълъг път с кола не сме ходили - мах 2-3 часа. Тя спи около 40 мин от тях и някак си успяваме да мине другото време. Абе като ви чета не мога да се оплача. Щом не съм стигала до клипчета на телефона, значи всичко е наред.
Ние на море плануваме да ходим, на ол-инклузив(досега никога не сме ходили така, винаги съм предпочитала да се храним на вън, хем да правим разходки) Смятам че ще ми е много лесно с детето така. До морето ще летим, а тя и в самолетите си се държи прилично. Понякога я държа будна по дълго и в самолета я приспивам. Зависи, но и там пътува добре. До сега където сме ходили, малката се държи добре, надявам се да не започнат проблеми тепърва.
За шкафовете - най добре звучи махане на дръжките. Аз нашите я оставям да ги отваря, но всички са пълни с подходящи за дете неща. А и ние нямаме никакви шкафове в хола, само в кухнята.
Стефи да ти е жива и здрава Никол, ама като те чета, голяма е беладжийка, че и е пъргава. Едното е в услуга на другото!
И накрая да споделя че Аз и ММ сме болни, сигурно някакъв вирус, не е страшно, почти се оправихме бяхме само ден-две отмалели. Но явно сме го предали на детето и тя вдига температура, но за щастие днес бяхме на лекар. Изследванията са нормални и само ако вдига над 38 градуса ще даваме Панадол. Дано успее да се пребори сама. Направо се моля и стискам палци. А аз давам и хомеопатия и народна медицина, че да подпомогна процеса.

 Ох Десиве толкова познато ми прозвуча всичко,което описа!!Преди 2 дни ходихме до Швеция..та беше кошмарно. Бяхме с нашите приятели...те седнали отзад с малкия,че мен ми става ужасно лошо.Той плака много на отиване. Нашите приятели нямат дете та и нямаха представа как да го успокоят.Аз завъртяна пея песни и пляскам с ръце,те гледат през прозореца представяйки си по-добро място,тати с пот на чело зад волана,а малкия рев до побъркване. Аз се преместих отзад ...едни завои,едно чудо...жълта,зелена пристигнах на шведска земя:) Спътниците се оплакваха от пиштене в ушите и пулсации в главата.
Мен не ме притесняват пътуванията,когато сме с таткото.Април ще пътувам сама с малкия до БГ и от сега се настройвам психически.
Стефи,Никол е опасно човече:)Но тя от бебе върви напред с материала..помня,че много рано започна да се обръща..нашия мързеланин рекордно късно:)
Към майките с две деца(вкл. моята)...шапка ви свалям..!

Десив, като те чета и на мен би ми се отщяло всяко пътуване За големия защо не купиш една възглавничка за път, за да не му държиш главата. Аз имам бебешка за Боби и съм много доволна. А малкия как се побира в кошницата? Ние още на 10 месеца го преместихме в стол 9-36 кг (нищо че беше само 8.5 кг) и в него се чувства много по-добре - разглежда с интерес и си играе.

Това с махането на дръжките е хитро  Ще видим какво ще е мнението на таткото по въпроса.