сега откри преобръщането и се търкаля на дивана (който е 2,5 м. дълъг) от единия до другия край и обратно. Като го сложа по корем да се опита да пълзи той вдига ръцете на страни, вдига краката нагоре, забива главата долу и започва едно мятане..... аз уж му показвам как трябва да стане, местя му ръцете и краката, но до момента резултат няма





сега откри преобръщането и се търкаля на дивана (който е 2,5 м. дълъг) от единия до другия край и обратно. Като го сложа по корем да се опита да пълзи той вдига ръцете на страни, вдига краката нагоре, забива главата долу и започва едно мятане..... аз уж му показвам как трябва да стане, местя му ръцете и краката, но до момента резултат няма 



Относно играчките - напълно те разбирам. Аз отдавна съм спряла да купувам. Е, свекървата постоянно взима по нещо, та ги трупам вкъщи, но на Елица не са й особено интересни играчките.
Няма да му се даваш, отстоявай си правата докрай! И честито за бебчето на приятелката ти.


. Да се похваля лазим като малки хлебарки, а вчера се и изправи за сефте -после погледна едно смешно и падна като талпа назад - добре че беше на дивана. В този ред наточила съм се на един walker,които после става на количка за бутане с крачета - някои има ли мнение по въпроса.Паяк не искам имам от голямия,но той на два пъти се обръща с него на глава и целия паяк в/у него и май май ще пропусна с малката.А това е малко и компактно- мога и навън да го взема. 
че аз пък съм на 34-35 ставам май и искам най късно на 37 да го родя
Аз си влача още едни 5-6 излишни кила и ще видим кога ще ги разкарвам... Скоро ще трябва и аз да се амбицирам, че ми се ще през лятото вече да съм във форма (ММ мрънкоти и по-скоро да се случат нещата, ама ще чака
). Поне коремът ми се прибра изцяло, че мен това ме тревожеше повече. Пък тия кила си ги имам още отпреди забременяването и дето се вика, си бях свикнала с тях, ама сега ми се ще да ги разкарам и да изглеждам добре. На стари години съм се засуетила.
че аз пък съм на 34-35 ставам май и искам най късно на 37 да го родя


дано всичко мине леко.

Не говори нищо и не прави нищо с ръцете. Казва "ам" от известно време, но не съм сигурна, че е осъзнато. За храната - приготвям аз. Буркан давам само когато въвеждам нова храна /и то не всеки път/, както и когато пътуваме. Зеленчуци - био или домашни, никаква захар.
До вечерта нищо му нямаше ,беше си жизнен,радваше се на баща си ,но сега аз не смея да си легна и го наблюдавам,за реакция.Препоръчани теми