Няма печеливш селкостопански продукт, всичко е на загуба. А пък сега и бабите намеси. Оранжерийните домати са печеливши за този, който ги произвежда, без значение дали е на чисто пазарен принцип или са дотирани със субсидии. Доматите на бабите изобщо не са бизнес.
В сферата на духовното не съм съгласна - холивудските филми са най-печелившите, но за мен в огромната си част са пълен боклук. Това, че нещо е печелившо не значи нищо повече от това, че достатъчно много хора вярват, че е най-доброто, за да си го купят (за какво всъщност е рекламата с огромния си оборот
). Което съвсем не значи, че по обективни критерии е най-доброто, а съвсем отделен въпрос пък е, когато става дума за субективни критерии, тоест за харесване и предпочитания. Ето ти пример за университетите - Варуфакис е завършил престижни английски университети, а пък докара Гърция до пложението на Зимбабве. Пол Кругман не само е завършил, ами преподава в престижни американски университети, но във въпроса с Гърция показа абсолютна некомпетентност, при положение, че лично той им беше неофициален съветник и ги е накарал да вярват, че ще успеят в намеренията си. Именно защото вярват на престижа му. Съгласна съм, че американските възпитаници като него са много влиятелни, но това е плод на дългогодишна и целенасочена рекламна стратегия. В което аз не виждам нищо лошо - могат, правят го. Всеки си има глава на раменете да мисли, преценява и решава, никой не е виновне на Ципрас, че е повярвал на Кругман (това като пример).
П.С Някой беше постнал тука статия точно за випускниците на престижни английски университети и глупостите, които вършат те.
П.П.С Парламентът е гласувал за бейл-аута и последния списък от предварителни дейности, пак с гласовете на опозицията.
Когато се говори за изкуство не може да се каже това е добро, това лошо, защото са изключително субективни понятия. Ти (не ти конкректно, просто използвам тази форма за улеснение
Да, има го този момент с рекламата, вярата, че нещо е престижно, а то не е нито чак толкова добро, нито толкова престижно, но лежи или на стари лаври или на много добър ПР. Има го това на много места, не само с университетите, но с политиците, икономистите, както и ти си дала пример, че се лежи на маркетинг и реклама. Обаче, това, че някои е завършил престижно училище изобщо не го прави нито добър специалист, нито добър политик, нито добър анализатор или бизнесмен. Просто му дава добро начално CV. Това е, нищо повече. Индивидуалните качества натежават. Има много примери на хора, които не завършват никакъв университет, но успяват да създадат продукти, от които всички ние се облагодетелстваме, например Стив Джобс, Бил Гейтс, Марк Зукърбърг и др. Още като студенти започват бизнес за милиарди и то в сферата на технологийте. Изобщо не е учудващо, че випускниците на престижни училища вършат глупости, никак даже. Гаранция няма за успех, просто реклама и биография това е, което ти дава скъпарският университет. Аз лично не робувам на тези клишета, че като е завършил Харвард и значи супер компетентен, няма такова нещо.
А платят е в кавички.