В деветия месец влизаме вече, чакаме те, МАРТЕНСКО човече! - тема 7

Здравейте, момичета! Днес бях на преглед, всичко ни е наред - води, плацента. Малкият е готов за излизане, въпреки, че сме в 37 седмица. Големичък е - 3,100, като се има предвид, че аз съм ниска, слаба (или поне бях слаба) и с тесен таз, това си е голям размер АГ-то ми даде документите за хоспитализация и ме предупреди, че моментът може да настъпи съвсем скоро, трябва да съм в постоянна готовност. Обаче пак ме стресира, като ми каза, че нещата клонят към секцио. На следващия преглед (17.02) ще ме прегледа отдолу и ще каже вече с точност как ще се ражда младежа, ако, разбира се, до тогава не се е родил... Мен, обаче ужасно ме плаши упойката!!! Не мога да си представя да ми правят операция, а аз да съм в съзнание и да знам, че някой рови в корема ми. Не мога и да си представя как ще ми поставят катетър в гръбнака, звучи ми ужасяващо! Дали ще мога сама да си избера упойката или ще трябва да се примиря с решението на анестезиолога. От 2 часа чета за упойките при нормално раждане и при секцио и не мога да реша кой вариант ще е най-добър за мен и за бебенцето. Абсолютна психирана бъдеща родилка съм в момента!!! Извинете, че ви занимавам, но съм в стрес! Ще взема да отворя темата за смешното раждане да се разсея!

защо си мислиш, че упойката при нормално раждане е различна ))
тя също се поставя в гръбначния стълб, разликата е в мястото на поставяне
пак казвам- аз съм За това да мислим не за себе си, а за децата- от тук нататък изборите, които ще се налагаме да правим ще са свързани винаги с тях в уравнението ))
ето тук долу горе се виждат нещата, с които изписвахме бебе на 1 март преди 8 години
вижда се и стаята, в която обличат бебетата колко е голяма, няма място за 2ма със сигурност
https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xap1/v/t1.0-9/ … 4f42d920c467cc0d8

Извинявай, но няма да се съглася с теб в случая, с риск да изглеждам като егоистка. Аз, като жена, чакаща второ детенце, да не дава Господ да се налага да правя този избор, но с наближаването на раждането съм си мислила, ако трябва да избирам моя живот или този на бебо, ще избера моя. Предпочитам да мога да си гледам голямото детенце, колкото и да ми е трудно да прежаля загубата, но ако е рекъл Бог, ще имам шанс и за нов опит. А ако избера живота на бебо - ще обрека и него и голямото си дете на живот без майка, а мъжа си ... не искам да си мисля колко ще му е трудно сам родител с 2 деца... Та понякога избора да мислиш първо за себе си, отново е свързан с другите, които разчитат на теб!
Извинявам се ако на някой му се стори неуместно мнението ми, просто споделям мисли...

Мами да ви попитам, някой мислил ли е дали на изписването ще оставя нещо на сестрите и лекарите, и ако да какво например?Мисля си за торта за всички и букет за акушерката която ще връчи бебето на таткото 

Здравейте и от мен. Мойто дете май е най- голо за сега комплекта ми представлява боди с дълго ръкавче, гащеризнче, одеало,шапка и ръкавички. Ще допълвам ама няма да е сега. Бабата го хареса този комплект и го взе макар и на мен да ми се видя скъпичък за скромното си съдържание. По отношение на упойките, аз бях секцио и определено предпочитам да съм в съзнание, да следя какво се случва. За мен по -гадно беше схемата с катетъра.Поставиха ми го след упойката, но после в реанимация място не си намерих от тоя маркуч между краката ми. Аз родих в 11ч. сутринта и вечерта мина една лелка и каза на който не му се спи да започва да се върти в леглото-на ляво, на дясно да движи таза. Е тогава този катетър ме вбесяваше щото аз се наспах през деня и нощта даже ставах до седнало положение в леглото. Престоя в реанимация ми е по плашещ от колкото самата операция- чувствах се пълен инвалид-на другия ден обаче- нов човек, а като ми донесоха малката забравих за всичко. И аз много се моля всичко да мине ок и покрепям идета, че трябва да мислим за себе си, защото не искам да мисля на какво обричаме бризките си и най -вече порастналите ни деца, ако нещо ни се случи. Но няма мислим за такива неща. Сега аз не разбрах- когато си взимам 45 дневния болничен тогава ли ми дават и тези документи за хоспитализация в случай, че ще раждам на различно място и значи ли това, че от този момент не се водя повече в тази ЖК-демек ако нещо стане не мога да ходя за съвет наприлер там???!!! Първия път си раждах там, където ми беше ЖК и не ми се е налагало да взимам предварително документи. Ако някой знае нека сподели какъв е реда.

Торта за всички- знаеш ли ги колко са всички. Ние занесохме домашна пита слакдки ( от тези гръцките) една голяма бонбониера сокове, Коли и букет за дамата която облича бебето и ни го връчи. Но доктора ми силе видя тривиално уйски и шок.бонбони и му направихме подарък за спомен- писалка "Parker" с гравирано неговото име на нея. Зарадва се човека. Абе каквото и да им носиш ще си го "излопкат" както казва баба ми 

danimamas с предното раждане и аз бях в друга болница, документите ми ги дадоха, но продължих да си ходя на ЖК до термин, даже си преносих 3 дена. В деня на термина док от ЖК ме провери за разкритие и каза да отида в болницата, където ще раждам за запис на тоновете и там да се разбера с лекарите колко да чакам преди да отида за предизвикване на раждане. Слава Богу, детенце реши само да си тръгне 2 дни след термин- водите ми буквално се изляха късно вечерта,  имах достатъчно време да си взема душ с допълнителните процедури в банята, и не спрях да се хиля, а ММ само претропваше пред вратата и викаше" защо се бавиш толкова, айде да тръгваме" . Може би час след като ми изтекоха водите бях вече приеъа в отделението, това става към 23ч. а секциото ми го направиха в 13,30  на другия ден. И то се наложи най-вече заради липса на разкритие. За всичкото това време и системите, които почнаха от 7ч. сутринта не направих повече. Бях с пълна упойка, лесно излязох от нея и сега май пак ще избера такава. Ще ми липсва ранната среща с бебо, но не искам да слушам разговорите на лекарите. За сега мисля така, но не е късно да размисля и да питам за спинална...

и аз съм на това мнение- когато ве4е имаш едно дете ,мисълта за себе си е по- скоро мисъл за него .
За изписването- боди , гащеризон, ленти4ка (направена спец от моя приятелка за беба), 4орапки, одеало или космонафта , не съм решила още.
Миналият път на изписването, майка ми носеше разни неща , даже не знам какво то4но,имаше торта и бутилка уиски и някакви др неща  , но не знам.той (4 г) си знае отсега , 4е като дойде време мама да роди бебето , ще отиде в болница.сигурно ще го оставим за малко при някой, само си мисля ако тръгна да раждам през нощта,на комшиите ли да звънна  или  да се пробвам да из4акам сестра ми да дойде.Но за после детето знае, 4е мама ще е в болницата с бебето , а те с тати ще ходят да избират подарък от него за сестри4ката.Опитах се по детски да го подготвя, макар , 4е той няма проблем да е без мен, особено щом баща му е с него, не ме търси ама ни4 даже напоследък

На мен пък ми преместиха термина една седмица напред,бебето било по-малко за седмицата,в която съм,в 34 г.с.трябвало да е 2200кг.,а то е 2 кг. Иначе всичко си било наред,доплер,плацента,защо е изостанало,не знам... Явно че накрая на бременността ще се побъркам от тревоги,че и чак след 3 седмици ме викат,аз няма да мога да издържа толкова,сигурно още след седмица ще отида в някой частен кабинет да видя дали наддава на кг.

Deva88, не се притеснявай! Едно, че измерванията не са абсолютно точни и често има разминаване, а и 200гр не е много голяма разлика, все пак няма как всички бебчета да са с мерки по стандарт.

айде сакън, тръгнахте да умирате
говорихме за нещо съвсем различно- да предпочетем собствения си комфорт, пред това да изберем правилния начин за раждане за детето, което носим

Добро утро  , от няколко дена все се каня да пиша и все се подмотвам. Хванал ме е мързела яко. Иначе аз почти съм готова - изпрах, изгладих и подредих дрешките, стегнах си багажа дори за родилното.
По въпроса за изборите на раждане, при мен няма избор, трябва да е секцио, и колкото и да ми се искаше този път да е нормално няма как да стане, предвид проблема който се откри. Налага се да изтърпя и спиналната упойка, и катетрите и всичко останало, което вече ми е познато но въпреки всичко пак си ме е страх. В крайна сметка всичко минава за 40 мин до около час все някак ще го преживея. Да периода на възстановяване е малко по тегав и болезнен но и това минава. Мен лично ме е страх най много от спиналната и по точно от усещането да не си чувствам половината тяло, минлия път получих паник атака от ужас дори , но пълна упойка пък ми е още по абсурдно. Предпочитам да съм в съзнание при всички случаи. Та общо взето така стоят нещата. Другата сряда е големият ден , обратното броене вече започна. И някак си не мога да повярвам, много ми е странно. Дано всичко мине добре само това е важно.
Комплектчето за изписване си го сглобих аз не съм купувала ново. Боди с ританки и чорапки,шапчица, отгоре плюшено гащеризонче и бебепорт. Аз космонафт не съм купувала, според мен няма смисъл за един месец още студ да взимам шушляков, свекито е купила едно което е доста дебеличко и мисля него да ползвам.

nadinka (GaRjI) няма ли някое успокоително да им се откъсне от сърцето в операционна?     Лекичко да капнат в системата, съвсеееем леко.   

Дъщерята е на  малко повече от 2 години и не ме разбира като й кажа, че ще раждам бебе. Не разбира от "предупреждение" , че мама ще влиза в болница. Сигурна съм, обаче, че  няма да прави проблем на баща си. Оставала е и преди без мен за 3-4 дни.  Само ме притесняват свижданията в болницата, сигурна съм , че в края на позволеното време ще има плач, защото няма да иска да си тръгва без мен.. 


Подкрепям, визирайки всички дами които избират операция през нормално раждане, защото " Страх ме е , че ще боли много!" ...

ShySun и аз се надявам нещо да ми сложат найстина че ако взема да истерясам да не ми сложат тръбата в гърлото на две на три , 

Аз на твое място бих споменала ей така на влизане в операционна. Че съм направила пристъп на паника предишния път..     Ако могат по-отрано да налеят в банката.