И Милен и Милко имат известна немъжественост в звученето. Милко защото е умалително, а Милен, защото си е женско име (Mylene). Също както Мариан, Валери и Кристин, които по произход са женски имена и само защото нямат -а накрая, ние в България ги ползваме за мъжки.
Аз по принцип не обичам умалителни имена нито за мъже (Милко, Пенко, Илко) нито за жени (Минка, Данка, Иванка), но в миналото са били модерни. И точно заради тази модерност сега звучат остаряло.
Аз лично не я разбирам тази потребност да се кръщава на родител. Дъщеря ми не е кръстена на майка ми, но и през ум не ми минава, че ще забравя майка си, ако не се обръщам с нейното име към дъщеря си. Дъщеря ми е съвсем различен, отделен човек и няма нужда да носи същото име като някого. Така няма да засиля обичта към майка си.
И затова се чудя авторката какво се терзае и защо не даде на детето си нормално име, с което да се радва да се представя, вместо да си мисли с умиление как щяла да се сеща за баща си. Все едно иначе няма да се сеща за него!
Да се срещат, да си прекарват заедно време, да се чуват по телефона, да си правят подаръци и каквото друго ги влече, а детето да се казва със собствено име. Това ми се струва най-разумният вариант.
Виж целия пост
Аз по принцип не обичам умалителни имена нито за мъже (Милко, Пенко, Илко) нито за жени (Минка, Данка, Иванка), но в миналото са били модерни. И точно заради тази модерност сега звучат остаряло.
Аз лично не я разбирам тази потребност да се кръщава на родител. Дъщеря ми не е кръстена на майка ми, но и през ум не ми минава, че ще забравя майка си, ако не се обръщам с нейното име към дъщеря си. Дъщеря ми е съвсем различен, отделен човек и няма нужда да носи същото име като някого. Така няма да засиля обичта към майка си.
И затова се чудя авторката какво се терзае и защо не даде на детето си нормално име, с което да се радва да се представя, вместо да си мисли с умиление как щяла да се сеща за баща си. Все едно иначе няма да се сеща за него!
Да се срещат, да си прекарват заедно време, да се чуват по телефона, да си правят подаръци и каквото друго ги влече, а детето да се казва със собствено име. Това ми се струва най-разумният вариант.
-изключено,колкото да звучи на някой модерно.Ако познавах някой друг хубав, добър човек с това име щях да го възприема по друг начин,ето за това се казва -човека прави името,а не обратното. 
