Секцио или нормално раждане?

  • 64 631
  • 668
# 75
Официално май няма избор на секцио по желание или вече и това са въвели?б newsm78
Има има
Виж целия пост
# 76
Благодаря, не знаех, че е така  Wink
Виж целия пост
# 77
Начинът на раждане си е личен избор, но трябва да е информиран, за да не навредиш на себе си и бебето Naughty  Има хора, които наистина не могат да се задържат контактни и в реалността и при малко по-силна болка или при силен страх. Ако знаят, че после е доста вероятно да ги боли много от операцията и въпреки това го приемат-нека да е секцио.В крайна сметка тялото е тяхно, психиката е тяхна. 
Както казах напред-имам позната, която припада при по-силна болка.И двата пъти я оперираха, защото наистина си губи съзнание, има си медицински документ за което и и се е случвало безброй пъти.
На мен са ми намествали ръката без упойка-спомените ми са от няколко часа след това, при условие, че уж съм останала в съзнание, но не съм била контактна. Но си го направих сама, защото ме е страх от инжекции и се направих на важна да го правят без упойка  Laughing Никога повече  Crossing Arms  Вече не се правя на много важна и силна, като има с какво да ме упоят го приветствам.   
Sweetɣ, няма секцио по желание официално.Но жените си избират лекар за раждането и им измислят някаква причина и си ги режат.
Има и много луди жени, които си имат медицински показания, но са се запънали за нормално и така рискуват своя живот и този на бебето.Не, че няма да ги упоят и резнат по спешност, но кому са нужни часове мъки, накрая някакви ексцесии и усложнения.
Виж целия пост
# 78
Сега, понякога уважавам мнението на лекарите, но имайте предвид, че техните критерии за "добре протекло раждане" може изобщо да не съвпадат с твоите. За лекаря може да е в реда на нещата да направи 40 шева или да те резне хубаво, обаче за теб това преживяване може да е шокиращо или дори инвалидизиращо. Може дори да ти определи размера на семейството, ако раждането е било такъв шок, че после не искаш пак.

Така че ако една жена не иска дори да поеме риска да й се случи горното, то трябва да има право да НЕ поема този риск, ако ще сто доцента да я увещават как нормалното е най-хубаво.

Никой лекар не може да те накара да си рискуваш качеството на живот.
Виж целия пост
# 79
 Ирайн - съвсем официално си има секцио по желание, погледни  ценоразписите на  аг болниците и ще видиш. Ест, си плащаш за удоволствието.
Виж целия пост
# 80
На мен ми предстои планово секцио другата седмица. Първо защото съм с ин витро процедура и второ защото пъпната връв на бебето е увита окола врата му. Аз съм се настроила положително и мисля че няма да е толкова страшно. Всичко е индивидуално и до наглага, но пък най -сетне ще видя сина си. Стискайте палци!
Виж целия пост
# 81
Раждала съм и по двата начина и двете болят.Моето мнение е, че секциото и по щадящо за майката.Аз лично станах на следващия ден без драми и на 3-ия ден вече тичах по коридорите.
Обаче връзката, която изпитах с детето си при нормалното раждане ,при секциото отсъстваше.Нямаше я еуфорията, безумната радост,коктейлът от хормони просто отсъства.Не знам как да го обясня, просто не е вълнуващо.Освен това не ме кефи факта, че определих денят и на раждане.
Ако някога имам избор пак бих искала да раждам нормално, усещането е прекрасно, а това го казвам при положение, че моето нормално раждане продължи 22 часа  bowuu

Ти си истински герой !!!!!!  smile3501
Виж целия пост
# 82
  Съгласна съм,че жената трябва да има избор как да роди и че когато е застрашен животът и здравето на майката и бебето секциото е неизбежно.Въпреки това ми е трудно да разбера защо доброволно и без основателна причина жени се подлагат на ненужна хирургична интервенция.
  Аз се страхувах да не се наложи операция при мен,понеже веднъж вече бях оперирана(от апендисит,което се води много по леко от секциото)имах спомен от дългия процес на възстановяване.Това ,че ставаш няколко часа след операцията не означава,че вече си добре.Болката си остава,както и страхът да кихнеш,да се закашляш,да се наведеш,да клекнеш,а за по усилена физическа дейност и дума не може да става поне два месеца.И като знаех как ще съм сама в къщи с детето и няма кой да ми помага по цял ден просто се ужасявах.Да не говорим,че белегът си остава за цял живот,а този от епизиотомията изчезва напълно и сега по абсолятно нищо на тялото ми не личи,че съм била бременна и съм раждала.
Виж целия пост
# 83
Мнението ми беше, че диагнози и методи на лечение се определят и изписват, от хора компетентни за това, а не от желанията за удобство или за геройство на някой.
Не може един искал да му е по-удобно (безболезнено и по-малко страшно) и решил упойка и под ножа.
Друг искал да е по-близо до природата, по еко и т.н. и давай ще се напням до моята или на бебето смърт пък, ако ще да е разположено диагонално на родовия канал.
Аз си държа на това, че крайното решение трябва да се вземе по обективни показатели, а не по капризи и то от лекар, а не от някой който прави само простата сметка "как да им ощавя повече пари, пък и за мен да е най-лесно и да ми се впишат в графика".
Виж целия пост
# 84
Ти може да си си на мнение и да си го спазваш за себе си.
 В реалния случай, лекаря е за да  следи състоянието, да постави диагноза, да предложи лечение или варианти за лечение  и т.н. и пациента да си реши.
Като отидеш на лекар и ти изпише  ненам какво си за гърло, нали може да си купиш и друго или да решиш, че ще пиеш чайчета, защото не се чувстваш толкова зле, че да  пиеш лекарства.
Та така, когато лекаря ти каже - всичко е наред с бременността, с теб и детето, няма проблем да родиш както си искаш, ти се информираш и  си решаваш...

Друг е въпроса, ако ти каже, че застрашаваш  живота си или този на детето, ако решиш да раждаш по определен начин и по-добре е другия, но пак реално, крайното решение пак е на родилката.
Виж целия пост
# 85
 Това ,че ставаш няколко часа след операцията не означава,че вече си добре.Болката си остава,както и страхът да кихнеш,да се закашляш,да се наведеш,да клекнеш,а за по усилена физическа дейност и дума не може да става поне два месеца.И като знаех как ще съм сама в къщи с детето и няма кой да ми помага по цял ден просто се ужасявах.Да не говорим,че белегът си остава за цял живот,а този от епизиотомията изчезва напълно и сега по абсолятно нищо на тялото ми не личи,че съм била бременна и съм раждала.
И това го твърдиш от личен опит ли?
Ако не са ти правили секцио е безумно да даваш такива заключения, аз пък имам белег от епизиотомията(от  първото нормално раждане).
От ден 3-и след изписването бях абсолютно сама в къщи с двете деца, като бебето беше предимно носено през първите 4-и месеца от живота си.
Оперирана съм и от апандисит и няма нищо,ама нищо общо м/у двете, от секциото се възстанових в пъти по бързо от колкото от апандисита.
Пак казвам не подкрепям секциото, но нека бъдем точни в подадената информация и ако нямаме лични наблюдения да не плашим излишно момичетата  Peace

Някой беше писал, че седалищно също може да се роди нормално, но искам да кажа, че това няма да е нормално раждане,а излишно страдание за майката и за бебето.
Виж целия пост
# 86
Някой беше писал, че седалищно също може да се роди нормално, но искам да кажа, че това няма да е нормално раждане,а излишно страдание за майката и за бебето.
Аз го написах, защото в моята отчетна тема има две такива майки. И двете твърдят, че раждането е било леко. Но и това, както всичко останало, е субективно. Peace
Виж целия пост
# 87
Много си права, всичко е субективно !  Peace
Виж целия пост
# 88
Моето седалищно раждане беше ужасяващо.
Имах определена дата да секцио, както и уговорка с лекар. Но понеже бебето реши да се роди доста по-рано, а лекарят не беше в града, дежурната смяна прецени, че може и да се справя.
Виж целия пост
# 89
предполагам, че и добрият развой на седалищно раждане зависи от различни фактори.Дали ти е второ, трето, как точно е застанало.Аз реших да не рискувам, не можех да си представя как точно ще излезе, дупето му беше над шийката, краката в дясно, гърбът и главата в ляво.
Аз писах, ч емного бързо се възстанових. изписаха ме на 12.12, на 20.12 излизах за пръв път с количката и си я качвах и свалях сама. След 3-4 дни пък дойде свекърва ми на гости, мъжът ми си беше стоварил 4-е гуми в средата на хола и ме досрамя и ги преместих поне в единия ъгъл.Бяха с джантите  Joy Усещах просто умора, но не и болка в корема.  Като ни преместиха от реанимация в нормална стая си носех багажа. Носех си и чантите, които ми носеха по време на престоя, единствено бебето не го разнасях без количката, защото е забранено-да не ти прилошее и да го изпуснеш. Ходех си изправена, бързо...Някои момичета родили нормално нощта преди секциото ми, още се прегърбваха и охкаха, докато аз вече си ходех нормално. По време на кърмене, контрахирането на матката беше малко неприятно, но пак не се доближаваше като болка до една моя обикновена менструация.
Но предполагам съм по-скоро изключение, казват, че възстановяването и болките след секцио обикновено са големи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия