
и за това се буди.

И аз съм жив човек, егати, колко да ви е странно, че искам да съм щастлива, спокойна и да спя поне по 3 часа на нощ, голям грях, голямо нещо. Съжалявам, но аз не живея заради детето, то е част от живота ми, хубава, важна, но имах живот и преди него все пак. Сега ще ме замеряте с камъни и помислите вече за съвсем ужасна, но го казвам съвсем спокойно, не съм нервна, даже много си се разбираме и обичаме с бебо последните седмици. Това не пречи да кажа, че си обичам и мъжа, искам да имам време и за него, и за себе си, и за други неща,не съм от майките, които ще си пренастроят изцяло живота и нищо друго няма да ги интересува, освен детето. Повечето около мен са точно така- след като се роди детето, започва едно клюкарстване с други майки колко им е лош мъжът, отдръпване от него, от приятели отношение тип "само детето ми е важно". Аз все още се опитвам да съчетавам всичко, сигурно съм идеалист, че още вярвам, че може

/, ама аз продължавам да се будя като бебе, на час-два.
Все се майтапим, че аз режим не и направих, но тя на мен направи.
И аз съм против налагането на режими. Смятам,че ключа е да се научиш д разбираш детето и правилото за златната среда... Аз се изнервям на месеца веднъж ,когато не мога да разбера какво и има на моята госпожица
И ние се будим ,но не смятам,че е края на света. ПОнякога се буди на 1 час,понякога на 2,понякога на 4 ...друг път не се будим до сутринта . Открих,че при нея причините са 2 - оригване или зъби. Снощи например я хванах още докато се размрънка и я намазах с гел за зъби докато лежеше и тя се успокои,обърна се и заспа
. Пипи,смятам,че причините за нервниченето при бебоците е неразположенията им и когато не се открият навреме те стават по-нервни и плач и т.н... Все пак това е единствения начин на контактуване на бебоците с нас - те сигнализират за нещо ,което мамите трябва да открием . Аз също давам гърда , за да си спестя разнасянето и да легнем и двете по-бързичко, въпреки че знам,че единственото и будене за ядене е към 6.

И аз съм жив човек, егати, колко да ви е странно, че искам да съм щастлива, спокойна и да спя поне по 3 часа на нощ, голям грях, голямо нещо. Съжалявам, но аз не живея заради детето, то е част от живота ми, хубава, важна, но имах живот и преди него все пак. Сега ще ме замеряте с камъни и помислите вече за съвсем ужасна, но го казвам съвсем спокойно, не съм нервна, даже много си се разбираме и обичаме с бебо последните седмици. Това не пречи да кажа, че си обичам и мъжа, искам да имам време и за него, и за себе си, и за други неща,не съм от майките, които ще си пренастроят изцяло живота и нищо друго няма да ги интересува, освен детето. Повечето около мен са точно така- след като се роди детето, започва едно клюкарстване с други майки колко им е лош мъжът, отдръпване от него, от приятели отношение тип "само детето ми е важно". Аз все още се опитвам да съчетавам всичко, сигурно съм идеалист, че още вярвам, че може 

Препоръчани теми