Искам да кажа ... (22)_02.02-08.02

Аз много я харесвам, макар че за мен ечалга
Тъй де, важна е душата, като си легне мъжът, трябва да има къде да пипне

Шаги     

Светъл4о .би ли изпратила рецептата на бубанка?

Е, не   Вече ще знам, когато дребният тръгне на градина.

Ей, днеска тая грешка 500 ме довърши. Чета, чета, напиша нещо и не мога да публикувам! По толкова теми исках да се изкажа и не можах. Това за мен е ужасно Да ми вземат гласа е все едно да ми отрежат крайник
И тъй, сега в знак на протест, ще си мълча пък

Белла, точно това е и моята мечта - кафе-книжарница. Може да се обединим с Нино - като огладнеят от много четене, ще минат в другата част да хапнат нещичко От мене книгите, от теб - кафето.

Нино, знаех си аз, че ще се навиеш. Ама и сливовият сладкиш ще ти хареса, ще се влюбиш. ММ ще бави Дундавелка през това време, той умира за деца.
Благодаря за поздравленията, това е то да си имаш светло име - много празници.

Аз пък се зарибих по тази песен точно заради клипа  . Така де, мъжете не били кучета и не налитали на кокали  Пу, първа за това кафене  ! Аз бих искала да се занимавам с изработване на украси и малко предмети за разни празници, картички, опаковки и разни такива.

Аз си знам, че никога не трябва да оставам до края на работния ден, с такова писмо ме сюрпризираха, че ми иде да си разплета чорапите от яд - буквално  

Обаче... утре отивам много бързо на изпит и веднагически се позиционираме след това за ски. Малко ще бием път ей така, но с този изпит не можахме да тръгнем днес още, та ще отидем утре на обяд, другите вече тръгнаха. А всъщност тъпото писмо нямаше да ме завари, ако не трябваше да чакам мъжа ми, но вече се придвижваме само с едната кола, защото и двамата сме в центъра, но само аз има къде да паркирам, та го оставям и взимам. Ех...

Сега! Отивам да си взема ски-очила и апрески, само това си нямам и после на детската писта и в понеделник ще ви кажа боли ли  

АМ като направите кафе-книжарнички-сладкарничките да сложите и часови лимит за престой на клиентите че иначе няма да можем да се доредим да седнем вътре.... все ще е пълно. Часовият лимит да не важи за съфорумки, моля  

А при мен днес нито веднъж не се появи това чудо. Защо при едни го има, при други не?
Искам да кажа, че ми писна от интригантски простотии. Не ме засяга лично в момента, но една колежка реши да ме уведоми за случващото се. Наложи се да я прекъсна и да я отрежа.

Пратих джинджифиловата напитка на Бубанка на ЛС - не знам така ли трябва , обаче така го направих.

Ако се обединим ще разбием конкуренцията   Бг Мамма Тийм Форевър!

Затова предлагам за съфорумките да има специални вип-карти или пък запазени места  Така де, да има някакво предимство, нали.

  на ЛС и пращаме

Светълчо   ,веднага ги записвам .
Често не знаех от божур да се правят сокове -все си мислех да не е отровен   .
 Маточина прясна нямам / може да пробвам да завъдя на село -ама там ми унищожават всичко.
 Миналата година си донесох специално джоджен от моя край и куп билки и цветя засадих и те милите / свекърва ми и ММ  / тези дето са много годишни изскубали до корен ,едно годишните оставили да стоят . Цяла лекция им четох ,кое какво е и за какво се ползва и так далее и те милите запомнили всичко наопъки. Свекърва ми не си спомням в какво сложила калофер и ми обяснява колко тежък вкус има / нищо чудно и друго да е набрала -хич ги няма да помнят . Мъжът ми като му кажа да откъсне джоджен все едно му искам цвете от Луната   На селото му на джоджена казват юзъм . Обяснявам аз бавно като на деца с проблеми с развитието и човекът следващият път пак не помни    
 Един случай /то не е единствен / значи завежда сутринта сина на училище ,времето е топло и синковеца си е забравил връхната дреха ,ама не помни с какво е бил и не знаем какво търсим / звъня на баща му и питам с какво е бил облечен / от село го е завел на уч-ще и аз няма как да знам/ ами и той не знае .

  В първи клас отивам да взема синът ми от уч-ще вечерта  и чакаме пред вратата на класната стая .Излиза целият клас строен с ранички -децата облечени с шапки ,якета - моя син по блуза и раница на гръб и хич не му прави впечатление / навън валеше мокър сняг - края на ноември / .
 Забравил си якето в занималнята сутринта    
 Хукваме да търсим якето / тук е още по-голям смях -аз класната и охраната .../ Ами намираме друго яке - с една педя по -дълги ръкави . По едно време в офанзивата се включи и директорката и още две учителки    / В интерес на истината аз само попитах синът ми къде го е забравил и не съм търсила съдействие / . Та в крайна сметка си тръгнахме облечени в чуждо яке / някой уж го бил объркал - на синът ми беше чисто черно и от съвсем друга материя и ново -това малко тип от втора ръка. / Самото търсене ми беше голям смях / то имаше притеснение защото навън си беше студ/
   Да похваля директорката на уч-щето ,ами и копче да си загубите там веднага се намира и всички са отзивчиви и мили .
Като цяло синът ми е голяма шматка и забраван ,ама и хич не му пука и приема нещата съвсем спокойно.

Днес си измих колата.....знаех си, че така ще стане.....вали, кал, шляпавица. Големия свършва у-ще чаааак в 18.15.....
Приятен уикенд, момичета!