Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Като започнем от това, че се родиха еднакви кг, и наддават с еднакво темпо. В лице малкият също прилича доста на батко си по същото време. Разликата е в косата, най-вече. И двамата са спокойни, усмихнати, приказливи бебета. И двамата обичат да се "потят на тепиха". 
И двамата нямаха колики. Има една разлика, която открих досега. Кирил не обичаше хич някой друг, различен от нас с мм, да го държи на ръце. Първо почваше да ръмжи, а някой път направо вресваше ако някой го вземеше да го подържи. Затова веднага си го взимах пак в мен и не давах на никой да го държи(за което някои хора чак се сърдеха 
, ама като не му е приятно на бебето що да го насилвам?) Борис не е така. Даже скоро като стоя в скута на една приятелка чак и се смееше с глас и гукаше. И след това е спокоен, а Кирил се напрягаше като беше такъв малък от присъствието на други хора и после по-трудно заспиваше. 
Лекарката ме посъветва да дам панадол профилактично, за да спи спокойно. Той вечерта вдигна 37,8 и му дадох. През нощта спа на спалнята при нас, дамах му няколко пъти да суче за успокоение, но мога да кажа, че се наспахме. Сутринта беше с 37,2, но не смятам да му давам повече панадол. Ще го следя и днес, доки каза макс за 2 дни всичко трябва да отшуми. Плачка по малко и днес, но бързо се успокоява.
На мене ми дадоха онзи ден за ортопед - педиатърката каза, че за момиченцата е хубаво най-късно до четвъртия месец да се прегледат. На следващата консултация пък ще ми дадат и за ехография на коремните органи. 
А като е с гръб към мен, гледа да се завърти и да застане с лице 
Та имаме и две кошници за кола в тази връзка 
И тя не даваше никой чужд да я вземе, също много плачеше на всяка смяна на памперс- хич не обичаше обличане- разсъбличане, чак се изпотявах докато я оправя. Дано и за напред си е спокойно бебче, достатъчно ми е едно диваче вкъщи.
Аз предвидливо го бях накърмила малко преди кръщенето, защото това ми беше грешката предният път. А той предвидливо се изака точно преди кръщенето, но успях скоростно да му измия дупето и да се явим навреме на линия. И баткото много слуша. После празнувахме вкъщи. ММ беше майсторът в кухнята.
