Благодаря ви за милите постове, не искам повече да се спами. Просто исках да споделя.. Незнам дали нещо би ми помогнало да се чувствам отново нормален човек, затова мисля, че това би било най-доброто решение....не издържам нито психически, нито физически.Нямам и волята да се събера...Както и да е.
Виж целия пост
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
- Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
# 2 191
21 ноем. 2015, 10:41 ч.
По-големи садисти от самоубийците няма.Това да караш близките си да страдат и да чувстват вина цял живот е върхът на садизма.
Имам близка преживяващата такова нещо, тя след години става и ляга с тази мисъл. Навлече си куп болести и е вечно тревожна.
Ужасно е и не знам как разсъждават онези хора, които съвсем съзнателно го правят, т.е. наред са с ума и знаят какво ще причинят и го правят. Слаби са ми думите да опиша противността на такива хора.
Виж целия пост
Имам близка преживяващата такова нещо, тя след години става и ляга с тази мисъл. Навлече си куп болести и е вечно тревожна.
Ужасно е и не знам как разсъждават онези хора, които съвсем съзнателно го правят, т.е. наред са с ума и знаят какво ще причинят и го правят. Слаби са ми думите да опиша противността на такива хора.
# 2 192
21 ноем. 2015, 10:44 ч.
Отказах се от него. Не виждах смисъл да продължавам. Това е най-трудното решение в живота ми, защото заедно с него, се отказах и от толкова други неща, за които мечтаех - дете, семейство, нов живот...
Болката да не беше така силна...
Виж целия пост
Болката да не беше така силна...
# 2 193
21 ноем. 2015, 10:50 ч.
Тези, за които говориш споменават гласно идеята за самоубийство за да привлекат внимание. Рядко стигат до конкретни действия, а ако стигнат то е защото не са успели да спрат навреме. Всъщност самоубийците до момента, в който не посегнат на живота си не дават почти никакви индикации, че са на ръба и за мен това е по-страшно.
Плашещо е да се замислиш как човек обграден от приятели и близки е изживявал отчаянието си скрито, а никой дори не е разбрал.
Виж целия пост
Ужасно е и не знам как разсъждават онези хора, които съвсем съзнателно го правят, т.е. наред са с ума и знаят какво ще причинят и го правят.
Тези, за които говориш споменават гласно идеята за самоубийство за да привлекат внимание. Рядко стигат до конкретни действия, а ако стигнат то е защото не са успели да спрат навреме. Всъщност самоубийците до момента, в който не посегнат на живота си не дават почти никакви индикации, че са на ръба и за мен това е по-страшно.
Плашещо е да се замислиш как човек обграден от приятели и близки е изживявал отчаянието си скрито, а никой дори не е разбрал.
# 2 194
21 ноем. 2015, 10:52 ч.
Ами аз не мисля, че някой би чувствал вина за моето самоубийство, не мисля, че на някой му пука за мен. Обожавам децата си, но защо им е психически нестабилна майка? Не мисля,че ще ми помогне нито психиатър, нито хапчета. Много ми се насъбра и просто не издържам..вероятно няма да го направя заради децата си, но не знам и как да живея така.
Виж целия пост
# 2 195
21 ноем. 2015, 10:56 ч.
Самозалъгваш се! Всички ще изпитват вина - близките ти, че не са го предотвратили, децата ти - че не са достатъчно добри и важни, за да останеш с тях. Самоубийството е най-егоистичното нещо, което можеш да направиш. Ти си решаваш проблема, но оставяш любимите си хора обречени на агония за цял живот. Тежко е и е страшно, много страшно! Потърси помощ, няма неразрешими проблеми!
Виж целия пост
# 2 196
21 ноем. 2015, 10:57 ч.
Твоето не е депресия, а самосъжаление и отказ да се вземеш в ръце. Посети психолог, поговори с мъжа си, с приятел, прекарвай повече с децата си.
Сенека е казал "Всичко мога да преживея, освен собствената си смърт".
Виж целия пост
Ами аз не мисля, че някой би чувствал вина за моето самоубийство, не мисля, че на някой му пука за мен. Обожавам децата си, но защо им е психически нестабилна майка? Не мисля,че ще ми помогне нито психиатър, нито хапчета. Много ми се насъбра и просто не издържам..вероятно няма да го направя заради децата си, но не знам и как да живея така.
Твоето не е депресия, а самосъжаление и отказ да се вземеш в ръце. Посети психолог, поговори с мъжа си, с приятел, прекарвай повече с децата си.
Сенека е казал "Всичко мога да преживея, освен собствената си смърт".
# 2 197
21 ноем. 2015, 11:19 ч.
Хапчетата изненадващо помагат. Опитай си да си починеш, посети специалист - ще се изненадаш от резултата. Не обричай децата си на това, цял живот ще страдат!
Виж целия пост
# 2 198
21 ноем. 2015, 11:37 ч.
Каза, че децата са ти малки, ти си с депресията на породените деца. И аз съм така, още повече, че 5 години стоя само вкъщи, само с тях двете /не посещават градина, сега започнаха, но от месец и половина са все болни
и вече съм на ръба на силите си 
/.
Започнах да пия едни билкови, ама явно ми трябва нещо по-силничко... предполагам и при теб е такъв проблема, така ли е?
Защото при мен още от сутринта се почва оправяне на едното, после на другото дете, после на къщата и това до вечерта. Колкото и да ми харесва да се грижа за семейството и дома си, това вече е прекалено и "въздух не ми достига".
Но пък и ти спомена за здравословен проблем, много ли е сериозно?
Виж целия пост
Ами аз не мисля, че някой би чувствал вина за моето самоубийство, не мисля, че на някой му пука за мен. Обожавам децата си, но защо им е психически нестабилна майка? Не мисля,че ще ми помогне нито психиатър, нито хапчета. Много ми се насъбра и просто не издържам..вероятно няма да го направя заради децата си, но не знам и как да живея така.
Каза, че децата са ти малки, ти си с депресията на породените деца. И аз съм така, още повече, че 5 години стоя само вкъщи, само с тях двете /не посещават градина, сега започнаха, но от месец и половина са все болни
и вече съм на ръба на силите си /.Започнах да пия едни билкови, ама явно ми трябва нещо по-силничко... предполагам и при теб е такъв проблема, така ли е?
Защото при мен още от сутринта се почва оправяне на едното, после на другото дете, после на къщата и това до вечерта.
Колкото и да ми харесва да се грижа за семейството и дома си, това вече е прекалено и "въздух не ми достига". Но пък и ти спомена за здравословен проблем, много ли е сериозно?
# 2 200
21 ноем. 2015, 13:59 ч.
Напротив.
Съвсем нормални хора го правят.
Когато животът им изгуби смисъл и нямат усещане за значимост.
Виж целия пост
Съвсем нормални хора го правят.
Когато животът им изгуби смисъл и нямат усещане за значимост.
# 2 201
21 ноем. 2015, 14:46 ч.
Депресия на породените деца..за пръв път чувам...
Не се тровете,хора,особено пък по грижите за децата...Клише е,но толкова бързо растат,не усетих кога от растежа на зъбките и коликите,се озовавам в един предпубертетен период,момент,в който не съм най- важната в живота му,трябва да говорим за пороците вече...Ходих на психолог цяло лято по тая тема,много помага,много...Не съм чела на Анонимния какъв е проблема,но самоубийството? какво по-точно ще реши?Ще избягаш от децата си,едва ли го искаш?Самоубийството е висша форма на егоизъм.Ако не можеш да живееш живота си по този начин в момента,промени го...
Виж целия пост
Не се тровете,хора,особено пък по грижите за децата...Клише е,но толкова бързо растат,не усетих кога от растежа на зъбките и коликите,се озовавам в един предпубертетен период,момент,в който не съм най- важната в живота му,трябва да говорим за пороците вече...Ходих на психолог цяло лято по тая тема,много помага,много...Не съм чела на Анонимния какъв е проблема,но самоубийството? какво по-точно ще реши?Ще избягаш от децата си,едва ли го искаш?Самоубийството е висша форма на егоизъм.Ако не можеш да живееш живота си по този начин в момента,промени го...
# 2 202
21 ноем. 2015, 15:02 ч.
Ех, Диди, ти, ако не си го усетила, аз съм усетила всеки един период в техния растеж - голямата ми беше супер ревливо и изискващо бебе, после родих малката, голямата пищеше от други хора, освен мен, не понесе и градината и я спрях. Та, така вече 5 години с две малки деца вкъщи, САМА, без друг възрастен, който да ме отмени дори за малко. Таткото се прибира вечер, да не кажа, че и днес работи.
Та, всичко прекалено, не е добре, защото се преминава границата на нормалното.
Ето от тази година са на градина и двете, но пък от началото само боледуват и пак са си вкъщи, та моето вдишване на свеж въздух, с незалепени за мен деца, се отлага във времето. Да не казвам, че са пристрастени към мен, може би, защото нито баби ги взимат, нито лели, нито чичовци, само мама е с тях и буквално ходят след мен, дори и вкъщи. Ами от сладко, вече става досадно.
Та, затова казах, че усетих при анонимната как са нещата, щом като и тя спомена за две малки деца. Може пък при нея и здравето да има значение, ако е нещо сериозно...
При мен си е точно това - депресия при породени деца.
Виж целия пост
Та, всичко прекалено, не е добре, защото се преминава границата на нормалното.
Ето от тази година са на градина и двете, но пък от началото само боледуват и пак са си вкъщи, та моето вдишване на свеж въздух, с незалепени за мен деца, се отлага във времето. Да не казвам, че са пристрастени към мен, може би, защото нито баби ги взимат, нито лели, нито чичовци, само мама е с тях и буквално ходят след мен, дори и вкъщи. Ами от сладко, вече става досадно. Та, затова казах, че усетих при анонимната как са нещата, щом като и тя спомена за две малки деца. Може пък при нея и здравето да има значение, ако е нещо сериозно...
При мен си е точно това - депресия при породени деца.
# 2 203
21 ноем. 2015, 15:10 ч.
Еее,как смяташ,дали не съм минала оттам?
Ревяха много,боледуваха(т) много,операции са минали и двамата?И аз бях 5 г. вкъщи,и моя мъж почти не го виждам,но няма драма,такъв е живота(в момента съм на работа
),минава се през периоди...годините летят обаче,остават само спомени...къде хубави,къде не толкова.Намери си утеха в малките неща,много помага,а върнеш ли се на работа,живота тече още по-бързо...Знаеш ли колко ми е мъчно за дните преди,когато по цял ден си бях вкъщи,с децата,когато си давам сметка колко ненужно изнервена съм била?
Виж целия пост
Ревяха много,боледуваха(т) много,операции са минали и двамата?И аз бях 5 г. вкъщи,и моя мъж почти не го виждам,но няма драма,такъв е живота(в момента съм на работа
),минава се през периоди...годините летят обаче,остават само спомени...къде хубави,къде не толкова.Намери си утеха в малките неща,много помага,а върнеш ли се на работа,живота тече още по-бързо...Знаеш ли колко ми е мъчно за дните преди,когато по цял ден си бях вкъщи,с децата,когато си давам сметка колко ненужно изнервена съм била?
# 2 204
21 ноем. 2015, 15:22 ч.
Аз смятам ,че премина в атака в момента.
Жената има от подкрепа и мила ,блага дума .
„Никога няма да разбереш някого, докато не видиш нещата от неговата гледна точка… Докато не пропълзиш по кожата му и не се разходиш в него“.
Виж целия пост
Жената има от подкрепа и мила ,блага дума .
„Никога няма да разбереш някого, докато не видиш нещата от неговата гледна точка… Докато не пропълзиш по кожата му и не се разходиш в него“.
Препоръчани теми