365 тайни от моя живот / 3-та тема/

  • 350 419
  • 2 418
# 465
Да, за съжаление..
Тъпото е, че не мога да споделя дори с мъжа си..това е много лично и ще компрометира мъжа доста..
А и утре пак сме заедно и не знам как ще го възприемам сега..
Виж целия пост
# 466
И аз съм смутена от поведението на доста близка приятелка. Бях до нея и я подкрепях /включително финансово/ докато минаваше през доста тежък период. Напоследък ако се сети да се обади говори само за себе си, за своите планове, какво е правила, какво ще прави. Обаче що пък мен да ме пита как съм. Ако въобще ме е слушала би трябвало да знае, че и на моята глава има доста неща, но явно не я вълнува. В сряда ми се обажда да ми говори за предстоящите си изпити, за тъпия си мъж-мамин златен, но да се сети да честити имения ден на мъжа ми - йок. Когато се чудеше кой път да поеме и изпадаше в нервни кризи бях до нея и й давах кураж, а сега едно "Как си" не чувам. Мъжът ми отдавна й се дразни на поведението, аз гледам все да я оправдая /защото в момента и тя мисли за много неща/, но след последния разговор и мен ме издразни.
Виж целия пост
# 467
Никога...ама никога нещата не са такива,каквито изглеждат...За щастие или за нещастие, зависи за какво иде реч....
Чак пък никога, малко се изсили.
Виж целия пост
# 468
Не мога да отслабна след раждането,а мина месец и половина...Не мога да се гледам в огледалото...Отвращавам се от тялото си.Ако не бях секцио досега да съм във фитнеса Cry
Виж целия пост
# 469
След всяка диета следва напълняване,ако не сме толкова силни  и не си набием в главата,
 че не сме гладни,и не трябва да ядем .
Но за жалост лакомията \ за мене говоря \ е по силна и ме побеждава.
Сега  съм на картофи,утре на пиле и така докато сваля ....килограми Mr. Green
Стискайте палци Grinning


Виж целия пост
# 470
След всяка диета следва напълняване,ако не сме толкова силни  и не си набием в главата,
 че не сме гладни,и не трябва да ядем .
Но за жалост лакомията \ за мене говоря \ е по силна и ме побеждава.
Сега  съм на картофи,утре на пиле и така докато сваля ....килограми Mr. Green
Стискайте палци Grinning



И аз по начало съм много лакома,но сега се ограничавам,но няма полза.Нито грам не съм смъкнала за месец и половина.  Close
Но ти стискам палци.Simple Smile
Виж целия пост
# 471
Аз просто спрях хлябът и тестените изделия. Доволна съм. Ям си каквото друго ми е вкусно.
Виж целия пост
# 472
Не мога да отслабна след раждането,а мина месец и половина.
Успокой се, ще отслабнеш, просто не сега и веднага. 9 месеца организмът ти е бил в режим на трупане, не може да очакваш за месец всичко да се върне като с магическа пръчка. Горе-долу същото време отнема възстановяването. Радвай се на бебето, наспивай се когато можеш, храни се здравословно и ще видиш, че след няколко месеца кантарът ще започне да отчита надолу.
Виж целия пост
# 473
тайната ми е чч имам хиперфагия.след 1то раждане бях овладяла положението,но сега след 2то...вече 2ра година не мога да се спра.стресът ми е огромен,не съм спала повече от 5 часа без да се събудя поне 5 пъти,големия е хиперактивен,малкия само реве,мрънка,крещи,от 8години ми се броят часовете без детско присъствие.вече нямам психични сили да си направя маска на лицето,време за спорт.....а децата кой ще гледа?с мъжа ми сме сами,нямаме никакви роднини,мечтаем си за 1 час без детско присъствие.не ми остава време да чета,защото това е времето когато малкия спи и мога да обърна внимание на баткото,който е много будно хлапе,учи езици,чете книжки...лично време -НЯМА.дори и в тоалетната -няма!знам,че ще се променят нещата когато тръгне на ясла и аз на работа,но ...искам някак да превъзмогна тази преумора,да се заредя,да изправя рамене и да се усмихна,защото принципно съм силен и волеви човек.а сега-само тъпкане до полуда,през нощта,когато е тихо .и последните седмици си върнах всички 5кг.разглобена съм ,боли ме всичко-ръцете ми горят,гърба,кръста...искам да съм дух....
Виж целия пост
# 474
Миличка, искрено ти съчувствам  Hug
Виж целия пост
# 475
Ммм, чудно ѝ се яви точно ти в кратце да й опишеш ситуацията, доволно занимавала те преди сън, наместо да броиш овце. Нищо лично.

Питон, трудно е, сама си, децата са обсебващи, но намери време и се сложи в ред. Баткото може и с маска да те гледа, докато сте заедно. Голямото дете, колкото и да има нужда да сте сами двамата, има нужда и да си помълчите двамата. Щом чете- четете заедно всеки неговото си четиво.
Спорт може и у дома, на килима, докато децата ти създават работа след домашната тренировка да събираш легото от пода.
Ако си с нагласата, че работата ще ти донесе такава жадуваното спокойствие, тук аз ще ти прекърша мисълта. Тц, няма да е по-гот от сега. Тогава освен двете деца и съпруг ще имаш и шеф, колеги и още осем часа задължения извън дома.
За преяждането търси специалист, докато е време.
Виж целия пост
# 476
Ммм, чудно ѝ се яви точно ти в кратце да й опишеш ситуацията, доволно занимавала те преди сън, наместо да броиш овце. Нищо лично.
Да, сори за лирическото отклонение  Blush
Виж целия пост
# 477
Човек, който твърди, че не желае да поддържаме никаква комуникация, не пропуска да ме поздрави за всеки личен празник.
Не разбирам защо го прави и започвам да се дразня. Чак такава любезност ми е изкуствена, въпреки че не е имало драматична раздяла.
Виж целия пост
# 478
piton, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се  Peace Т.е. хващаш се за косата и се самоизтегляш от блатото  и няма кой друг да го направи  Peace Всичко е в твоите ръце  Blush

Неволно влизаш в ролята на жертва "в името на децата" и семейството, но те нямат нужда от майка, която се жертва и губи сили и взор. Напротив Simple Smile Децата и се влияят от твоето състояние. Дали са обсебващи или така са привикнали покрай твоето обгрижващо отношение ....помисли  Peace

Аз съм в подобна ситуация - с две момченца. От  малки си имат време, в което се занимаваме заедно и такова, в което си играят сами. Виждам, че край нас има деца, които очакват някой да ги забавлява - вечно мама да измисли играта, да контролира и така, аз не съм този типаж  Peace

Всеки ден намирам време за спорт, за грижа за себе и, за разходка, за дома - у дома и чистя и готвя и съм 3 мъже  Mr. Green .

Премисли си времето и го управлявай в полза на всички. Вероятно таткото работи и не ти помага много, а може би и не го изискваш?

За тренировките  - отделям до час на ден и децата са с мен в стаята, където действам. Играят си наоколо. Достатъчно им е да съм в полезрението им  Peace .

За храненето - аз съм в другата крайност - ежедневието ми е много динамично и често не намирам време да седна, а не съм от хапващите на крак ....Т.е. трябва да ми е спокойно и не рядко това се случва само вечер. Но компенсирам с течности, някой плод .... вероятно съм и свикнала. Това ще се промени, като се върна на работа - защото обядът с колегите е важен ритуал и умствена почивка - не пропускам, а като не закусвам и огладнявам  Blush

Пожелавам ти воля, ти си съкровище за семейството  съхрани се, не се разпилявай  Peace
Виж целия пост
# 479
 Оф Анонимен, ето и аз се принуждавам да поствам анонимно и аз имам терзания за един човек.Мислех, че е само в главата ми филма, но се видяхме пак и пак ми намига тайно и не знам просто защо си го причинявам, но вече 3 месеца се дебнем. Пишехме си-ММ знае, че пише с мен , но не знае какво. ooooh! 
Трябват ми    5 минутки насаме да поговоря с него, но няма как да стане, надявам се той  да измисли начин, аз не падам по гръб!Трябва да се изясним защото се тормозя, уж няма нищо , ама не е и така. Страшно се притеснявам, да не би пък да ме използва-което ще е страшно грозно, за да си свърши определена работа, въпреки че интуицията ми казва друго.
Иска да се изнесем навън също при него всички и да ни помогне...аз не съм особено навита обаче.

Аз му бях казала, че в бг няма да  пишем, нямам нужда, намери си работа през ден последния път да минава покрай нас- сега да видим. Смотан е, въпреки че е хубав и трябва да го поставя на място. Какви са тия намигания, какви са тия истории 3ти клас.  Не съм и предполагала, че от едното писане ще си докарам главоболия......
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия