С най-добрата ми приятелка, която познавам от 25 години родихме по едно и също време ( аз малко по-рано). Живеем с съседни квартали, а почти не се виждаме. Аз й звънях, звънях и по едно време ми стана много тъпо, че само аз я търся и се отказах. Постоянно с мъжът ми ги канехме да излизаме заедно, те все си измисляха причини да откажат. В началото реших, че съм й досадила със съвети за бебето, затова изобщо престанах да говоря на тази тема, но липсата на желание за комуникация от нейна страна продължи. Мислех, че постоянно ще сме заедно с децата, но не би. На рождения ден на детето ми, искаше да изпраща подаръка по пощата, едвам ги изврънках да дойдат на гости. Това беше преди 9 месеца и оттогава сме се видели само 1 път и то по инициатива на трето лице. Постоянно излизаме с наши приятели с деца, ходим на море, по планини, по градинки и паланки и за мен не е нормално един от най-близките ми хора да се държи така, само защото е родил дете.
Виж целия пост
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
- Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
# 841
6 юли 2015, 22:03 ч.
Някои хора преминават набързо през живота ни. Други спират за миг и оставят диря в сърцата ни. После никога не сме същите .............
Виж целия пост
# 842
6 юли 2015, 23:25 ч.
Започвам да се разочаровам от близка приятелка. Това не ми харесва. Ама хич.....
Виж целия пост
# 843
7 юли 2015, 06:39 ч.
Отива си! Отива си! Моето северно сияние угасва. Боже, защо трябва да боли толкова... 
Виж целия пост
# 844
7 юли 2015, 09:30 ч.
Може да не се справят с гледането на детето, може да имат много грижи или притеснения покрай него. МОже да нямат нужда да се срещат с други хора извън семейството. При мен беше от всичко това по малко, просто бях много вторачена в детето и нямах нужда да общувам с други хора, така че мога да ги разбера.
Виж целия пост
С най-добрата ми приятелка, която познавам от 25 години родихме по едно и също време ( аз малко по-рано). Живеем с съседни квартали, а почти не се виждаме. Аз й звънях, звънях и по едно време ми стана много тъпо, че само аз я търся и се отказах. Постоянно с мъжът ми ги канехме да излизаме заедно, те все си измисляха причини да откажат. В началото реших, че съм й досадила със съвети за бебето, затова изобщо престанах да говоря на тази тема, но липсата на желание за комуникация от нейна страна продължи. Мислех, че постоянно ще сме заедно с децата, но не би. На рождения ден на детето ми, искаше да изпраща подаръка по пощата, едвам ги изврънках да дойдат на гости. Това беше преди 9 месеца и оттогава сме се видели само 1 път и то по инициатива на трето лице. Постоянно излизаме с наши приятели с деца, ходим на море, по планини, по градинки и паланки и за мен не е нормално един от най-близките ми хора да се държи така, само защото е родил дете.
# 845
7 юли 2015, 09:55 ч.
Същото преживявам и аз. Много ми е тъпо, че така се отдалечихме - когато и да звънна, все са много заети и имат нещо да вършат. Накрая спрях да звъня. Да не говорим, че откакто съм й казала, че съм бременна, за 5 месеца ми е звъннала само веднъж.....много ми е криво.
Виж целия пост
С най-добрата ми приятелка, която познавам от 25 години родихме по едно и също време ( аз малко по-рано). Живеем с съседни квартали, а почти не се виждаме. Аз й звънях, звънях и по едно време ми стана много тъпо, че само аз я търся и се отказах. Постоянно с мъжът ми ги канехме да излизаме заедно, те все си измисляха причини да откажат. В началото реших, че съм й досадила със съвети за бебето, затова изобщо престанах да говоря на тази тема, но липсата на желание за комуникация от нейна страна продължи. Мислех, че постоянно ще сме заедно с децата, но не би. На рождения ден на детето ми, искаше да изпраща подаръка по пощата, едвам ги изврънках да дойдат на гости. Това беше преди 9 месеца и оттогава сме се видели само 1 път и то по инициатива на трето лице. Постоянно излизаме с наши приятели с деца, ходим на море, по планини, по градинки и паланки и за мен не е нормално един от най-близките ми хора да се държи така, само защото е родил дете.
Същото преживявам и аз. Много ми е тъпо, че така се отдалечихме - когато и да звънна, все са много заети и имат нещо да вършат. Накрая спрях да звъня. Да не говорим, че откакто съм й казала, че съм бременна, за 5 месеца ми е звъннала само веднъж.....много ми е криво.
# 846
7 юли 2015, 10:04 ч.
Аз знам, че е това, но вече минаха 2 години и положението върви към непоправимо, защото аз натрупах много огорчение в себе си и не знам дали мога да го загърбя. Не е голямо усилие да вдигнеш телефона и да поздравиш най-добрата си приятелка за личен празник, например, както си правила 20 години.
Виж целия пост
МОже да нямат нужда да се срещат с други хора извън семейството.
# 847
7 юли 2015, 10:09 ч.
Аз знам, че е това, но вече минаха 2 години и положението върви към непоправимо, защото аз натрупах много огорчение в себе си и не знам дали мога да го загърбя. Не е голямо усилие да вдигнеш телефона и да поздравиш най-добрата си приятелка за личен празник, например, както си правила 20 години.
Защо го приемаш лично? Щом тя няма желание за срещи с никой, а не само с теб.
Виж целия пост
МОже да нямат нужда да се срещат с други хора извън семейството.
# 848
7 юли 2015, 10:11 ч.
Чудо голямо, че някой не ме потърсил или не ме е поздравил. Такъв, който много държи на това, с кеф бих го отсвирила. Ай чак пък толкова да се притеснявам дали не съм забравила да поздравя или да се обадя за личен празник. Минавам от дясно и подминавам.
Обаждам се - свободна ли си, не съм, ОК.
Виж целия пост
Обаждам се - свободна ли си, не съм, ОК.
# 849
7 юли 2015, 10:17 ч.
Не говоря за случаен човек, а за някой, с който съм изкарала голяма част от съзнателния си живот - пътували сме много заедно, заедно сме учили, постоянно сме се срещали, били сме у нас или у тях, както се казва знаем кътните си зъби. И сега, когато този човек ми показва, че няма нужда от мен, ми е доста тъжно. Имам приятели и се старая да поддържам приятелството си с тях, живея далеч от семейството си и приятелите са ми семейство, през повечето време от годината. Явно трябва да приема, че хората са различни.
Виж целия пост
Защо го приемаш лично? Щом тя няма желание за срещи с никой, а не само с теб.
# 850
7 юли 2015, 10:21 ч.
Не говоря за случаен човек, а за някой, с който съм изкарала голяма част от съзнателния си живот - пътували сме много заедно, заедно сме учили, постоянно сме се срещали, били сме у нас или у тях, както се казва знаем кътните си зъби. И сега, когато този човек ми показва, че няма нужда от мен, ми е доста тъжно. Имам приятели и се старая да поддържам приятелството си с тях, живея далеч от семейството си и приятелите са ми семейство, през повечето време от годината. Явно трябва да приема, че хората са различни.
Аз пък се опитвам да ти обясня, че ежедневието с малко дете е коренно различно при различните семейства. За това се опитай да я разбереш. Ако щеш ми вярвай, моята беше толкова ревлива и злояда, че и през ум не ми е минало да изляза на кафе или до мола 
, докато други майки там си отгледаха бебетата. С второ дете не бих повторила същата грешка.
Виж целия пост
Защо го приемаш лично? Щом тя няма желание за срещи с никой, а не само с теб.
, докато други майки там си отгледаха бебетата. С второ дете не бих повторила същата грешка.
# 851
7 юли 2015, 10:24 ч.
Ако наистина ти е приятел, ще я разбереш и ще приемеш това и няма да я товариш с очаквания от твоя страна.
Аз имам близки, които не виждам с години и когато се видим, никой никого не обвинява, че не се е обаждал, приятно ни е и все едно вчера сме се разделили.
Виж целия пост
Аз имам близки, които не виждам с години и когато се видим, никой никого не обвинява, че не се е обаждал, приятно ни е и все едно вчера сме се разделили.
# 852
7 юли 2015, 10:30 ч.
Разбрах те, но моето дете беше такова. И не злоядо, а неспящо година и половина и постоянно мрънкащо и изискващо внимание. Бях станала 40 кг. с мокри гащи. А детето на приятелката ми е усмихнато и кротко, спящо по цяла нощ, та на фона на моето си е ангелче. Но всеки човек има различна степен на издържливост, така че едва ли е тя стояла и си е свиркала, през тези 2 години. Но това е причината това да не го приемам, като аргумент. Но ти разбрах позицията.
Виж целия пост
Аз пък се опитвам да ти обясня, че ежедневието с малко дете е коренно различно при различните семейства. За това се опитай да я разбереш. Ако щеш ми вярвай, моята беше толкова ревлива и злояда, че и през ум не ми е минало да изляза на кафе или до мола , докато други майки там си отгледаха бебетата. С второ дете не бих повторила същата грешка.
, докато други майки там си отгледаха бебетата. С второ дете не бих повторила същата грешка. Разбрах те, но моето дете беше такова. И не злоядо, а неспящо година и половина и постоянно мрънкащо и изискващо внимание. Бях станала 40 кг. с мокри гащи. А детето на приятелката ми е усмихнато и кротко, спящо по цяла нощ, та на фона на моето си е ангелче. Но всеки човек има различна степен на издържливост, така че едва ли е тя стояла и си е свиркала, през тези 2 години. Но това е причината това да не го приемам, като аргумент. Но ти разбрах позицията.
# 853
7 юли 2015, 10:33 ч.
Ще трябва, то насила хубост не става, хората са различни, та от там и нуждите им.
Виж целия пост
Ако наистина ти е приятел, ще я разбереш и ще приемеш това и няма да я товариш с очаквания от твоя страна.
Аз имам близки, които не виждам с години и когато се видим, никой никого не обвинява, че не се е обаждал, приятно ни е и все едно вчера сме се разделили.
Аз имам близки, които не виждам с години и когато се видим, никой никого не обвинява, че не се е обаждал, приятно ни е и все едно вчера сме се разделили.
# 854
7 юли 2015, 10:42 ч.
След като сте толкова близки приятелки, защо не я питаш директно защо е толкова дистанцирана. Обясни й как се чувстваш и че ти е мъчно, че сте се отдалечили. Ако наистина сте близки би трябвало да е честна с теб и да ти даде някакво обяснение.
Виж целия пост
Препоръчани теми