Загубих днес един човек. Приятел. Нищо му няма, той просто замина далеч. Всъщност той замина преди няколко дена, просто аз днес го осъзнах като видях мястото му празно. Не съм си мислила, че ще се привържа така към него. Дори ме дразнеше на моменти, защото беше влюбен в мен, напрягаше ме като следеше всяко мое движение и дори се радвах последните няколко месеца, че не го засичам много. А сега го няма. Беше ми толкова спокойно и сигурно просто като знаех, че е там, че това е неговото място. И осъзнавам, че за да ми е мъчно сега явно и на мен не ми е бил безразличен.
Виж целия пост
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
- Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
# 676
23 юни 2015, 10:26 ч.
Искам да се обадя на едни познати просто да чуя как са...но ме е страх какво ще чуя като отговор..преди месец вече бяха на морфин и множество разсейки в главата... 
Виж целия пост
# 677
23 юни 2015, 10:32 ч.
Баща ми беше в чужбина за 4 седмица а трябваше да е там 3 месеца,не можа да издържи а пръсна 1000 лв само за да замине.Сега се върна и седна в нас ,и казва " Ебал съм му майката не мога" и толкова, вдигна ръце не си даде малко зор да издържи поне да не сме на загуба. Сега 2 месеца ще работи без заплата понеже фирмата им е с 2 месеца назад когато започват,как ще се оправяме акъла не ми стига. А майка ми вече 5-та година работи тежка работа в чужбина и е на предела на силите си а на него даже не му пука.Плаща заемите който имаше ,сметките който се бяха натрупали,плаща таксите ми за университета 5-та година,и подновява каквото може у дома а насреща си има едни некадърник ,че е и неблагодарен
Сега играее театри,че може би се е разболял психически защото било много тежко в чужбина и не ще и да чуе пак да замине..
Вече цял месец ,пускам СВ-та за работа и нищо ,започвам да губя надежда
Виж целия пост
Сега играее театри,че може би се е разболял психически защото било много тежко в чужбина и не ще и да чуе пак да замине..
Вече цял месец ,пускам СВ-та за работа и нищо ,започвам да губя надежда
# 678
23 юни 2015, 12:18 ч.
Влудяват ме колежките с разговори за кюфтета, туршии и всякакви тъпизми. Понасям изключително малко хора около себе си. Всички останали са ми излишни и много дразнещи, и въобще не ми липсват контакти с много хора. Превръщам се в мизантроп!
Виж целия пост
# 679
23 юни 2015, 21:20 ч.
Не мога да понасям крясъци/пеене/ на птици, особено в тишината. Обичам да има навалица, шумотевица, но тези звуци ми разказват играта.
Съседите ни имаха папагал и той взе, че изчезна. Забравили клетката отворена.
Купиха два, които са на терасата и ме побъркват с непрестанните си крясъци.
На село също ме дразнят птичките и разни пеещи твари. Като ми каже някой, защо не оставате да спите там, колко е хубаво, птичките пеят и ми идва да го
Виж целия пост
Съседите ни имаха папагал и той взе, че изчезна. Забравили клетката отворена.
Купиха два, които са на терасата и ме побъркват с непрестанните си крясъци.
На село също ме дразнят птичките и разни пеещи твари. Като ми каже някой, защо не оставате да спите там, колко е хубаво, птичките пеят и ми идва да го
# 680
23 юни 2015, 23:10 ч.
Не понасям нахални хора включително и проявленията на нахалство и на най-близките ми роднини!
Брат ми напоследък е адски нахален и взе да ми писва. Мъжа ми също!
Не искам повече да се занимавам с никой. Искам да си почина, да остана сама, ама няма как детето се научи да пищи всяка вечер 2 часа преди да заспи..., мъжо заспива преди още детето да е заспало, а аз не мога и да си легна като хората.
Виж целия пост
Брат ми напоследък е адски нахален и взе да ми писва. Мъжа ми също!
Не искам повече да се занимавам с никой. Искам да си почина, да остана сама, ама няма как детето се научи да пищи всяка вечер 2 часа преди да заспи..., мъжо заспива преди още детето да е заспало, а аз не мога и да си легна като хората.
# 681
24 юни 2015, 08:01 ч.
Диагнозата се потвърди.Много ми е тъжно за всичкки.Много.ММ почти не яде и не може да спи.Снощи излезе и се прибра пиян,а сутринта в очите му сълзи...А това е началото на нещо непознато за всички.Как ще се справим?От къде хората намират сили в такива моменти? 
Виж целия пост
# 682
24 юни 2015, 10:26 ч.
Анчето.... 
Хората притежават сили, за които не подозират.
Виж целия пост
Хората притежават сили, за които не подозират.
# 683
24 юни 2015, 10:28 ч.
МНого тъжно, надявам се да е временно 
Виж целия пост
От безпаричие започнах втора работа. Сега лежа изтощена. А за да печеля пари трябваше да си изпратя детето на село при родителите ми. Така ми липсва
# 684
24 юни 2015, 10:55 ч.
Дано си права!
Виж целия пост
Анчето....
Хората притежават сили, за които не подозират.
Хората притежават сили, за които не подозират.
Дано си права!
# 685
24 юни 2015, 13:10 ч.
Последните няколко тайни ме разплакаха
От сърце Ви желая много сили и късмет
(Моята тайна е, че с удоволствие чета вашите и така си помагам да извадя изводи за себе си. Разбирам, че самата аз имам съвсем човешки реакции и възприятия към света.)
Виж целия пост
От сърце Ви желая много сили и късмет
(Моята тайна е, че с удоволствие чета вашите и така си помагам да извадя изводи за себе си. Разбирам, че самата аз имам съвсем човешки реакции и възприятия към света.)
# 686
25 юни 2015, 11:41 ч.
Надявам се нещата при брат ми да се получат (и най-вече да вземе живота си в ръце). Толкова много искам да е щастлив 
!
п.п. Страхувам се да не се разочаровам от него за пореден път!
Виж целия пост
!п.п. Страхувам се да не се разочаровам от него за пореден път
!
# 687
25 юни 2015, 16:27 ч.
Вече 5 месеца съм по майчинство,но все повече ми липсва забързаното ежедневие докато работех.Обичам си дребосъка,но направо откачам по цял ден с него .Работи ми се.Винаги съм си мислела,че ще запиша второ висше,докато гледам детето си,но бизнеса на мъжа ми нещо не върви както преди и нямам финансовата възможност за това.Знам,че много хора ще не оплюят,но имам чувството,че затъпявам.
Виж целия пост
# 688
25 юни 2015, 16:29 ч.
Жена, която е раждала и си е гледала сама детето ще те разбере чудесно, без да те оплюва
Колкото повече отлагам, толкова по-трудно ми е да го направя
Виж целия пост
Колкото повече отлагам, толкова по-трудно ми е да го направя
# 689
25 юни 2015, 16:41 ч.
Лудетинке, не само че НЯМА да те оплюя, а напротив! - ще те поздравя, че искаш да се РАЗВИВАШ!!! Един съвет от мен? /на 37 години съм, с близо 11-годишен син/ - опитай се да видиш майчинството като ПЕРИОД от живота си, като нещо временно все пак, и то такова, което няма да се върне обратно... А работата, тя няма да избяга!
Отново ще бъдеш работещо момиче, спокойно. Сега си гледай бебенцето. Усмихвай се. Излизай. Общувай с други хора. Чети. Мечтай. ... Не затъпяваш. Просто си МАЙКА. И имаш различно ЕЖЕДНЕВИЕ. Напълно нормално е всичко, което преживяваш. Споко
Виж целия пост
Вече 5 месеца съм по майчинство,но все повече ми липсва забързаното ежедневие докато работех.Обичам си дребосъка,но направо откачам по цял ден с него .Работи ми се.Винаги съм си мислела,че ще запиша второ висше,докато гледам детето си,но бизнеса на мъжа ми нещо не върви както преди и нямам финансовата възможност за това.Знам,че много хора ще не оплюят,но имам чувството,че затъпявам.
Лудетинке, не само че НЯМА да те оплюя, а напротив! - ще те поздравя, че искаш да се РАЗВИВАШ!!! Един съвет от мен? /на 37 години съм, с близо 11-годишен син/ - опитай се да видиш майчинството като ПЕРИОД от живота си, като нещо временно все пак, и то такова, което няма да се върне обратно... А работата, тя няма да избяга!
Отново ще бъдеш работещо момиче, спокойно. Сега си гледай бебенцето. Усмихвай се. Излизай. Общувай с други хора. Чети. Мечтай. ... Не затъпяваш. Просто си МАЙКА. И имаш различно ЕЖЕДНЕВИЕ. Напълно нормално е всичко, което преживяваш. Споко
Препоръчани теми