Днес се събудих с желанието за бебе.Такива мисли обикновенно са необичайни за мен.Смятах , че искам със съпругът ми да предприемем следващата стъпка , поне след няколко години.Изненадана съм от себе си.
Виж целия пост
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
- Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
# 1 771
7 окт. 2015, 10:06 ч.
Има реален шанс да ме проследи колега в мрежовото пространство...нямам някакви тайни, но ме задушва този интерес към мен, мамка му!
Виж целия пост
# 1 772
7 окт. 2015, 10:14 ч.
ЗАщо да не трябва да се ядат?
Виж целия пост
Бременна съм и тази вечер ядох маринована и полу- сурова сьомга. Знам, че не трябва да се ядат сурови риби, ама голяма лакомия съм. Срам ме е, че постъпих толкова егоистично. Дано не е много опасно, утре ще прочета по темата...
ЗАщо да не трябва да се ядат?
# 1 773
7 окт. 2015, 11:32 ч.
Може да съдържат бактерии, които са вредни за плода. Което при сьомгата е малко вероятно, затова и се прави на суши. Освен това тази по магазините едва ли е дива, а живарниците се обработват.
Виж целия пост
# 1 774
7 окт. 2015, 12:17 ч.
Аз знам за риба тон, че не трябва да се яде като си бременна, че поглъщала тежки метали.
Виж целия пост
# 1 775
7 окт. 2015, 12:39 ч.
За тежките метали е друго - не се препоръчват риби, които са високо в хранителната верига (акула например), защото се натрупва живакът, а и живеят по-дълго.
Виж целия пост
# 1 776
7 окт. 2015, 14:09 ч.
е, то пък, от едно ядене няма да натрупа тежки метали чак толкова! Не психясвайте, природата е измислила достатъчно защитни механизми, стига майките да не са очевадно немарливи.
Виж целия пост
# 1 777
7 окт. 2015, 19:16 ч.
2 години от деня, в който кръводарих. 450 мл от моята кръв отиде за съпруга на моя колежка. Едно от най-смислените и човеколюбиви неща, които съм правила.
2 години от деня на една от най-големите ми самозаблуди в живота ми досега.
2 години от една изключително неочаквана и странна среща.
От едно запознанство, което ме беляза завинаги. От което си извлякох поука. Научих много болезнен урок. И доста преживях.
Натрапчиви спомени все още връхлитат душата ми. Като днес. Оставям ги да въздействат... Утре вече няма да им го позволя. Но днес е специален ден. Необикновен. Сълзите рукват сами. И аз няма да ги спра. Няма!
Изгарящо усещане, че тогава нещо съдбовно трябваше да се случи и се случи точно това, което трябваше. Трудно е за описване и за разказване. Но е истинско и истинно. Аз така го чувствам.
Помня и лицата на четирима надвесени над мен лекари с бели престилки - разтревожени, напрегнати - и после облекчението, че съм добре. За втори път ми се случва да ме връщат сякаш "от оня свят". Мравучкащото чувство, че съм си говорила за нещо много важно с много важни за мен хора, а не помня какво...
Необяснимите съвпадения... Горещото кафе и ледената минерална вода, споделени в сладкарницата. Изпепеляващите погледи. Стиснатите ръце. Разменените телефонни номера... А на следващия ден - моето грозно предчувствие, което скоро се потвърди, с вестта за смъртта на майка му.
Светкавичното опознаване и сближаване. Три месеца като в розов рай. После малко по малко черни облаци го помрачиха. Накрая всичко приключи с адска болка. Мрак, тъма и силна болка. Дълго време свиквах с раздялата. Едно русокосо синеоко момиче още ме преследва в сънищата ми. Тежко се преживява скъсването с дете, което си приел вътрешно за свое. Мило, нежно създание, чудя се защо си е избрало точно тези двама родители... Както и да е, излях се, а може би не биваше чак с такива подробности и детайли. Но нали това е тема за тайните ни, значи ми е позволено.
Виж целия пост
2 години от деня на една от най-големите ми самозаблуди в живота ми досега.
2 години от една изключително неочаквана и странна среща.
От едно запознанство, което ме беляза завинаги. От което си извлякох поука. Научих много болезнен урок. И доста преживях.
Натрапчиви спомени все още връхлитат душата ми. Като днес. Оставям ги да въздействат... Утре вече няма да им го позволя. Но днес е специален ден. Необикновен. Сълзите рукват сами. И аз няма да ги спра. Няма!
Изгарящо усещане, че тогава нещо съдбовно трябваше да се случи и се случи точно това, което трябваше. Трудно е за описване и за разказване. Но е истинско и истинно. Аз така го чувствам.
Помня и лицата на четирима надвесени над мен лекари с бели престилки - разтревожени, напрегнати - и после облекчението, че съм добре. За втори път ми се случва да ме връщат сякаш "от оня свят". Мравучкащото чувство, че съм си говорила за нещо много важно с много важни за мен хора, а не помня какво...
Необяснимите съвпадения... Горещото кафе и ледената минерална вода, споделени в сладкарницата. Изпепеляващите погледи. Стиснатите ръце. Разменените телефонни номера... А на следващия ден - моето грозно предчувствие, което скоро се потвърди, с вестта за смъртта на майка му.
Светкавичното опознаване и сближаване. Три месеца като в розов рай. После малко по малко черни облаци го помрачиха. Накрая всичко приключи с адска болка. Мрак, тъма и силна болка. Дълго време свиквах с раздялата. Едно русокосо синеоко момиче още ме преследва в сънищата ми. Тежко се преживява скъсването с дете, което си приел вътрешно за свое. Мило, нежно създание, чудя се защо си е избрало точно тези двама родители... Както и да е, излях се, а може би не биваше чак с такива подробности и детайли. Но нали това е тема за тайните ни, значи ми е позволено.
# 1 779
7 окт. 2015, 22:53 ч.
Не си длъжна да казваш коя си. Който проявява нездраво любопитство, негов си проблем. 
Иначе много се радвам за това, което написа.
права си
май няма да го направя , няма смисъл.
пък и нали съм разпознаваема така или иначе
анонимният над мен
красиво споделена тайна.
Виж целия пост
п.п.п. може скоро да кажа коя съм , нека само приключа терапията до край.
Иначе много се радвам за това, което написа.
права си
май няма да го направя , няма смисъл. пък и нали съм разпознаваема така или иначе
анонимният над мен
красиво споделена тайна.
# 1 780
8 окт. 2015, 09:22 ч.
В обедната почивка ще ходя на рентген на таза заради неспиращи болки в кръста и крака, вероятно от прищипан нерв. Нямам търпение да стане 12, в същото време мноооого ме е страх да не се окаже нещо лошо 
Виж целия пост
# 1 781
8 окт. 2015, 10:10 ч.
Трудно ми е,че родителите ми едва кретат финансово,а аз няма как да помогна.А едва ли ми биха позволили.
Виж целия пост
# 1 782
8 окт. 2015, 10:30 ч.
Спокойно, не се тревожи.Ще ти изпишат лекарства, в краен случай-инжекции.Бързо оздравяване! 
П.С. Мисля, че първо трябва да посетиш невролог, може и да не се наложи рентген.
Виж целия пост
В обедната почивка ще ходя на рентген на таза заради неспиращи болки в кръста и крака, вероятно от прищипан нерв. Нямам търпение да стане 12, в същото време мноооого ме е страх да не се окаже нещо лошо
Спокойно, не се тревожи.
Ще ти изпишат лекарства, в краен случай-инжекции.Бързо оздравяване! П.С. Мисля, че първо трябва да посетиш невролог, може и да не се наложи рентген.
# 1 783
8 окт. 2015, 10:40 ч.
Искам да сменя работата, имам и предложение, а не ми стиска.
Има малък риск, плюс това за мен е ново, а аз съм добра в това, което върша сега.
Ще ми бъде много по-леко и лежерно, творческо, спокойно. Но, ако не се получи и остана без работа...А, така ми трябва ново начало, искам да се втурна в нещо с хъс и страст. Не знам какво да правя.
Виж целия пост
Има малък риск, плюс това за мен е ново, а аз съм добра в това, което върша сега.
Ще ми бъде много по-леко и лежерно, творческо, спокойно. Но, ако не се получи и остана без работа...А, така ми трябва ново начало, искам да се втурна в нещо с хъс и страст. Не знам какво да правя.
# 1 784
8 окт. 2015, 10:42 ч.
#Frozen#,
Ходих на невролог, биха ми инжекции, след това хапчета. Намаля болката, но не изчезна
Затова ме е страх...
Виж целия пост
Ходих на невролог, биха ми инжекции, след това хапчета. Намаля болката, но не изчезна
Затова ме е страх...Препоръчани теми